Заекът - старата любов на българския ловджия
/ брой: 220
Мнозина от по-възрастните ловци у нас помнят времената, когато повсеместното и изобилно поголовие на дивия заек осигуряваше оснавните ловни преживявания. После ловът на фарове, отровите за гризачите, пестициди, инсектициди, фунгициди и всякакви други циди сведоха популацията му до границите на оцеляването. Мнозина твърдят, че сега заекът отново заселва ловните ни поля, и то не без помощта на българските ловци - Съюзът на ловците и риболовците в България миналата година внесе от Румъния стотици зайци въпреки прекомерната им цена от над 70 евро за заек и ги разсели на територията на Пловдивското, Първомайското и Кърджалийското ловно-рибарско сдружение за опресняване кръвта на местните популации. Резултатите са много добри, и затова сега Съюзът води преговори с колегите от Сърбия за внос на още зайци и обсъжда възможностите за ферменото им развъждане с последваща интродукция в дивата природа. Ето защо е уместно няколко дни преди откриването на сезона за лов на местен дивеч да си припомним основните характеристики на заека - тази стара любов на българския ловец.
Дивият или европейският заек е разпространен навсякъде в Европа и Западна Азия, а у нас се среща в цялата страна. Обитава обработваемите площи, пустеещите земи, горите в равнините, новосъздадените горски култури и др., като предпочита южните, припечни склонове. Най-големи са популациите му в земеделските площи. В горната граница на гората и алпийските пасища е малоброен. Той е основният представител на дребния дивеч у нас и е предпочитан обект на лов.
Козината му през лятото е жълто-кафява, а през зимата сивкава. Ушите му са дълги с черен връх, а опашката отгоре - черна, а отдолу бяла. Тялото му достига на дължина около 70 см, а опашката е 8-10 см. Тежи средно 3-4 кг.
Дивият заек се храни с тревна, полухрастова, храстова и дървесна растителност, но предпочита люцерната, детелината и зелето. През зимата основната му храна са клонките на различните дървесни и храстови видове, сухата трева и зимните посеви. Причинява щети на селското и горското стопанство в овощните и зеленчуковите градини, като през зимата изгризва кората на младите фиданки. Силно е привързан към местообитанията си. При дебела снежна покривка търси по-ниските, защитени от вятъра места. Той е нощно животно, през деня лежи в леглото си, което е плитка ямичка в земята, а привечер излиза на паша. Живее и се движи поединично. През сватбения период се образуват групи от по няколко заека, които водят жестоки битки за женските. Има силно развит слух.
Заекът се чифтосва 3-4 пъти през годината. При висока плътност и численост на популацията той се размножава и близкородствено, което води до постепенно израждане и разпадане на популацията. Сватбуването започва най-често през февруари, а при безснежна и мека зима - още през втората половина на януари. Заекът е полигамно животно. През брачния период след една женска може да се видят по няколко мъжки. Бременността продължава 42-45 дни. Зайчетата се раждат напълно оформени. Новородените имат много неприятели и по-голямата част от тях загиват непосредствено след раждането. Значителна част от приплодите загиват също така при механизираното прибиране на реколтата, както и при третирането на земеделските култури с химични препарати. По тези причини от родените през годината 8-10 зайчета до ловния сезон оцеляват 1-2.