Познаваме ли ги?
Тъмната стихия на природата
/ брой: 232
За българския ловец дивата свиня олицетворява тъмната и страховита сила на природата. Глиганът е достоен противник, и това никой не трябва да забравя. В биологично отношение дивата свиня е единственият представител на непреживните двойнокопитни животни из нашите гори. Сивокафявата и до чернокафява четина лете е по-светла, отколкото през зимата.
Характерна особеност на дивата свиня е конусовидната глава. Тя е голяма и заема една трета от цялото тяло, като тилът е издигнат високо нагоре, а муцуната завършва с рило. В рилото се намира кост, която го прави толкова твърдо, че дивата свиня с него може да изравя големи дупки, даже и в много твърда почва. Очите са малки, скрити дълбоко в орбитите и покрити със снопче четинки. Това позволява на дивата свиня свободно да се движи из горските гъсталаци и свободно да рови земята, без да си затваря очите. Ушите са черни и стърчат нагоре. Шията е къса и дебела, не се отделя рязко нито от главата, нито от тялото. Поради това тя държи главата си ниско към земята и мъчно се извива настрани. Предната част на тялото е много по-силно развита, защото по плещите, между кожата и месото се развива една особена вроговена тъкан - слин, която достига до 3 см дебелина. Тази вроговена тъкан е щит, благодарение на който животното понася по-леко ударите и хапенето на противника по време на лютите борби, които стават през брачния период между мъжките.
Дивата свиня е нощно животно. Обикновено през деня спи или почива в удобни и добре запазени от неприятелите места из храсталаците или из тръстиката по горските блата. По размерите на леглото може да се съди за големината й. Предполага се, че избирането на място за дневната почивка е във връзка със състоянието на времето. Ако е хладно, животните избират по-слънчеви места, ако е топло, предпочитат да са на хлад, в някое по-засенчено място.
Като се стъмни, дивата свиня излиза от скривалището си, за да си търси храна. Тя яде всичко - растения, жълъди, кестени, корени от различни растения, яйца от някои птици. С ровенето си помага за заравянето на много семена, за разрохкването и наторяването на почвата и унищожава намиращите се в земята вредни насекоми, личинки и какавиди. Понякога излиза от гората и напада близките жита и зеленчукови градини, където причинява значителни повреди. За да предпазят посевите си от дивата свиня, на някои места стопаните използват един много прост начин. Те забиват в земята на няколко места край нивата пръчки, дълги 50-60 см, разцепени на върха, и в цепнатината се поставя парче плат, напоен с петрол. Тези стопани твърдят, че дивите свине, елените, козите и даже зайците не нападат така завардените посеви.
Когато дивата свиня търси храната си нощем, тя е много предпазлива и при най-слабия шум или подозрение се измъква тихо и изчезва от това място.
Слухът и обонянието на дивата свиня са силно развити и тя може да долови отдалеч и най-слабия шум, и най-лекия мирис. Ако бъде нападната от кучетата на ловци, тя дълго и добре се брани. Плува много добре и често така бяга от неприятелите си.
Брачният период на дивата свиня започва в края на ноември и декември, но според състоянието на времето на отделни места може да започне и по-рано или да продължи чак докрая на февруари. Завладяването на женската става с кървави борби между мъжките. Те си нанасят тежки и дори смъртоносни рани.
Дивата свиня може да ражда преди да достигне зряла възраст. Затова свине на година и половина могат да дават потомство. След 18-20-седмична бременност по-младите диви свине раждат обикновено от 4 до 6 малки, а по-старите - от 10 до 12 малки. Малките придружават майка си цяла година, а понякога и повече. Козината им е нашарена със светли надлъжни ивици. Към края на първата година тя става по-червеникава. Надлъжните светли ивици на малките се изгубват още при първата смяна на козината.
През първата си година дивата свиня достига на тегло между 25 и 40 кг; през втората - между 50 и 70 кг; през третата - между 80 и 100 кг, а през четвъртата - от 100 до 125 кг. Убивани са и диви свине, тежки до 150-200 кг и повече.
Смята се, че дивата свиня живее средно около 20 години. Мъжките живеят усамотен живот, особено като застареят, макар че дивите свине обичат да живеят в стада.