Стихотворения от Мария ДИМИТРОВА

МАРИЯ ДИМИТРОВА е родена София на 29.03.2008 г., но е израснала в Бургас. В момента е ученичка в столичното 93-то СУ "Александър Теодоров - Балан". Талантлива поетеса, художничка и певица. Любовта към морето, страстното лято и първата обич са водещи теми в дебютната й стихосбирка "Времето оттук до морето", която е илюстрирана с картини от авторката.



Време

Време има, щом си там, където искаш, и мислите си
                       на лист хартия изписваш. И
бързаш, и бързаш, но не се замисляш, как само пред
                             материала се запираш.

А то не чака, даже не пита, знаеш, че е там, но не
                             го приемаш, а от него
всъщност взимаш всичко до насита, с времето
                                  незнайна валута,
може би разменяш.

Време има, ако се замислиш, ако тъмният нюанс от
                            мислите си разчистиш.
Наблюдавайки те, ти се присмива, а всъщност
                      спомените от съзнанието ти
изтрива.

Оцени го и му се наслади, преди дъждът от размисли
                            да завали. Време има и
винаги ще е там, но няма да ти го припомни, защото
                                     е като човек,
който е ням.

Расте и те притиска, както кълнът се превръща в
                  семе, това е то, точно нашето
време.

Нощна мелодия

С тихи стъпки пристъпва тя, нощта огрята от
               кристалната светлина на звездите. С
лекия вятър, поклащащ брезите, се лутам из улиците
                          и само за красивата луна
бдя.
Шумът на вълните на заден фон се чува.
Хората, влюбени, безсмислени разговори водят,
за още пет минути се молят нощта на деня да робува,
а уличните лампи за повече светлина се борят.

Струва ми се как някой нежна мелодия свири
и за мечтатели, търсещи нощната магия дири.
В спокойствието на тъмнината, може би намират утеха
слушайки на мелодията куплета.

А след време проумяват, че мелодията не пресъздава
                                         вечността,
а е просто мелодията, идвайки винаги заедно с нощта.

Вкъщи

Сънувах, че няма пак да видя брега.
Изпаднах в най-голямата ми беда.

Гонех залеза, а може би той гонеше мен.
Слънцето златно, неспирно, хранеше моя тен.

Водата глезените ми прегръщаше.
След миг до врата ми беше стигнала.
Сърцето ми с най-чистото щастие се изпълваше.
А водата над главата ми вече се се вдигнала.

Но страх и за секунда не изпитах, все по-надълбоко
                                           отивах.

Отворих очи и пак се озовах точно там-под звездите
                        на небето, до нежния вятър
и до вълните на морето.

Лятото замина

Замина си лятото, досадният смях на гларусите с
                  него. Портокаловото слънце се
утаи в сърдитите вълни на морето. Някак си и
              усмивките на хората потънаха там.

Но отпътува и август, сякаш с последния влак, и
                       есента погълна улиците в
нещастен мрак. Бронзовите листа започнаха да
              танцуват по земята, а на мен само
спомени от пъстрото лято ми мъчеха главата.

Светло синкавата ми рокля в гардероба се скри и с
                      нетърпение чакаше жарките и
по-весели дни. И сега нощта е стряскащо студена -
                      струва се нереално уморена.

А аз вече с тъмни и студени цветове рисувам новата
                       си картина, защото с тихи и
срамежливи стъпки лятото замина.

Премиерата на стихосбирката на Мария Димитрова "Времето оттук до морето" ще бъде на 22 февруари, събота, от 19 ч. в зала "Networking premium" на ул. "Гурко" 16.