За честта на пагона
/ брой: 86
Валентин ГЕОРГИЕВ
Пак е Гергьовден - денят на армията ни. Каквото и да кажем за нея или за българския войник, все ще бъде недостатъчно. Обикновено славим миналото си и анатемосваме настоящето. Едва ли има българин, който да не се прекланя пред нашите предци, отвоювали с кръв свободата ни. Техният подвиг ни задължава да бдим за целостта и независимостта на Отечеството. А тази пряка задача се пада на първо място на Българската армия.
Трябва да признаем, че тя е единствената институция през всичките режими, години и управления, която успя да запази своя престиж, независимо от превратностите и ударите, които получи през прехода. Много неща се провалиха в нашия национален живот заради честите смени и "реформи", но уважението към хората с пагони се оказа непреходно.
Общественото доверие, с което се ползва армията ни и днес, го доказва. След разпадането на Варшавския договор на нея се гледаше като на декор за Гергьовден и по стар български обичай политиците ни смятаха, че влезем ли в Европа, някой ще ни храни, а като влезем в НАТО, някой ще ни пази.
Известна е поговорката, че този, който не храни своя армия, храни чужда. През последните десетилетия войската ни преживя какви ли не експерименти - модернизация и трансформация по натовски образец. Беше обект на пренебрежение, недоимък, съкращения, политическо високомерие. И въпреки всичко оцеляваше, защото хората с пагони осъзнават своята мисия - Отечеството.
Простихме ли се вече с илюзиите, че членството в НАТО, без развитие на собствени отбранителни способности, е достатъчно условие за гарантиране на сигурност? Осъзнаха ли управниците ни най-сетне, че не друг, а родната армия е призвана да бъде стожер на стабилност, държавност и конституционен ред? Защото и вчера, и днес, и утре ще трябва да разчитаме само на нея, ако се наложи да браним Родината. Няма гаранции че международните алианси са вечни. Историята, поне засега, не помни вечни съюзи.
Затова, ако искаме да има боеспособна армия, държавата трябва да се погрижи за нея. Не можем вечно да свиваме разходите за нея и да очакваме висока боеспособност. Защото има "санитарен минимум", под който войската не бива да се съкращава.
Обратното означава да се разпадне като отбранителна система от различни видове въоръжени сили, която след това не може да се възстанови. А парите за армията никога не стигаха с оправданието, че приоритет за държавата са социалните сфери, здравеопазването, образованието... Днес обещават да я направят по-модерна, има изготвен и специален инвестиционен план до 2032 г. По необходимост, заради това, което се случва около нас. Чакаме. Защото само смелост не е достатъчна.
Честит Ден на храбростта!