Тодор Капитанов: Повечето българи са принудени да приемат по-нископлатена работа
Към настоящия момент синдикатите продължават да се мобилизират за протестни действия, казва вицепрезидентът на КНСБ
/ брой: 79
Интервю на Аида Ованес
- Г-н Капитанов, спокоен ли е към момента пазарът на труда в България?
- Заплащането на труда и доходите на населението са във фокуса на общественото внимание и категорично са тема номер едно за КНСБ. Предвид увеличението на цените, състоянието на доходите и сложната политическата ситуация в страната, КНСБ, оглави социалното напрежение сред работещите и чрез поредица от протестни действия във всички сфери насочиха вниманието на политиците към неотложните решения, свързани с увеличението на работните заплати. И към настоящия момент синдикатите продължават да се мобилизират за протестни действия за справяне с кризата и тези действия започват да се отплащат чрез увеличения на заплатите и други мерки. Но кризата с разходите за живот далеч не е приключила, тъй като много работници и служители буквално са застрашени от обедняване, а предприеманите стъпки от управляващите далеч не са достатъчни. В този контекст реалистичната прогноза е средната работна заплата в края на годината да достигне до 1906 лв, а размерът на МРЗ да е 953 лв.
- Какви са прогнозите на КНСБ за 2023 г.?
- Тенденцията към увеличаване недостига на работници и служители все повече създава проблеми на бизнеса в нашата страна. Голяма част от икономическите сектори изпитват необходимост от кадри, разполагащи с необходимата квалификация за работа. Този недостиг започва да се изостря все по-осезаемо и тенденцията за липса на работна ръка става едно от основните предизвикателства пред бизнеса. Неминуемо фактор за привличане на работници и служители е възнаграждението, което през 2022 г. много фирми от частния сектор повишиха. Това се случи и в администрацията. Увеличенията на заплатите обаче съвсем не са достатъчни на този етап. Крачка в тази посока следва да бъде предприета от страна на държавата чрез незабавно увеличение на минималната заплата.
- Принудени ли са хората да приемат по-ниско платена работа?
- Спрямо размерите на заплатите в страната, сравнена със същите длъжности в останалите европейски страни, се наблюдават в пъти разлики в заплащането. В този смисъл можем да твърдим, че повечето българи са принудени да работят на по-нископлатена работа.
- Нарушават ли се трудовите права на работещите според сигналите, които получавате?
- Наред с осигуряването на безопасните условията на труд, проблемите с неспазването на работното време и правилата за полагане на извънреден труд са сред водещите закононарушения в трудовото законодателство. Все повече са сигналите от работещите, че например остават на работа след работно време, не успяват да използват обедната си почивка, работят по време на отпуск или болничен и др. В тази връзка нека припомня, че трудът, който се полага извън установеното работно време, е извънреден труд. Той се организира по определен административен ред и се полага по писмено разпореждане или със знанието на съответния ръководител. Извънредният труд е забранен, освен в ясно изброените от закона случаи, като например за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия и др. Ако работим извънредно, то по закон имаме право и на по-високо заплащане за този период. Относно неползването на обедната почивка, следва да знаем, че съгласно закона в работния ден задължително се осигурява почивка за хранене, която не може да бъде по-малка от 30 минути.
По отношение на отпуските, всеки служител има правото на поне 20 календарни дни платен годишен отпуск, с цел осигуряване време за откъсване от работния процес и възстановяване на сили. Работодателят няма правото да изисква от работника или служителя да извършва своите работни задължения по време на отпуската си. Единственото право на работодателя е да отложи ползването на годишния платен отпуск поради важни причини, но не и да го откаже. Включително ползването на отпуск не може да бъде компенсирано и с парична сума.
- КНСБ не беше удовлетворена от ръста на минималната заплата. Какви действия предприема синдикатът?
- Очакваме през цялата година отново във фокуса на вниманието на работещите да бъдат доходите и тяхното увеличение, защото по отношение на нивата заплащане България е най-накрая в сравнение с другите страни в ЕС. Силно се надяваме темите за доходите да станат и тема номер едно за управляващите, независимо кои са те, защото решенията, които следва да бъдат взети в тази насока, наистина са неотложни. Увеличаването на заплатите, приемането на Бюджет 2023, който да осигури това за държавните структури, увеличаването на минималната заплата и развитието на законодателството в посока разширяване на правата на работещите и контролът по спазването на закона, са темите, които ще бъдат отново на дневен ред до края на 2023 г.
- На какво ниво е колективното трудово договаряне в България в момента?
- Покритието на работещите с колективни трудови договори в България е едва 28%, а новата европейска Директива за справедливи и адекватни минимални работни заплати поставя минимално изискване за този показател в страните членки от 80%. Директивата предполага тези държави, които не са го постигнали, да направят национални планове за насърчаване колективното трудово договаряне и да докладват в рамките на европейския семестър. КНСБ смята, че процесите на колективното трудово договаряне и тяхното насърчаване следва да бъдат правно регулирани и на практика гарантирани и осигурявани.
КНСБ настоява за промени в националното законодателството, гарантиращи пълно и ефективно въвеждане на изискванията на Директивата и за насърчаване на колективното трудово договаряне в ЕС, при нейното транспониране, и разработване на Национален план за действие за повишаване на покритието на наетите с КТД в секторите - на отраслово/браншово равнище, на равнище предприятие и по общини за дейности финансирани от общинските бюджети.
Важно за нас е и приемането на закон за ратификация на Конвенция 154 на МОТ за насърчаване на колективното трудово договаряне и Конвенция 151 относно защита правото на организиране и реда за определяне на условията при постъпване на държавна служба и транспонирането им в националното законодателство.
КНСБ настоява и за законови изменения, с които да се противодейства на антисиндикалните практики, в т.ч. законодателство с норми за защита и санкции.
ИССИО: Минималната заплата през 2024 г. може да стигне 1003 лева
Спрямо изчисленията на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО)
към КНСБ минималната заплата може да достигне 1003 лв. още догодина. Изчисленията са на базата на приетото решение от 48-ото Народно събрание за одобряване на автоматичен механизъм за определянето й и очаквания размер на средната брутна заплата.
Припомняме, че според новия текст в Кодекса на труда от началото на 2024 г. минималната заплата ще е 50% от средната за страната за последните 12 месеца. За определяне на размера ще се използват предварителните данни за размера на средната заплата за последните 2 тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата. Всяка следваща календарна година размерът на минималната заплата ще се определя до 1 септември на текущата, така че НСИ ще има готовност да осигури необходимите данни за средната заплата.