Страсбург представя ясни права на европейците за лечение в чужбина

Българин взима със себе си допълнителни рецепти, когато отива при децата си в Германия за няколко месеца. Дали аптекарите там ще уважат рецептите? Румънка би искала да бъде направена операция на тазобедрена става в страната, където живеят и работят внуците, но какъв е начинът да уреди това от Румъния? Чех иска да бъде опериран от катаракта при специалист в Испания, но дали ще му бъдат възстановени разходите за операцията?
Това са само няколко от ситуациите, в които пациентите биха имали нужда от повече яснота по отношение на правата си при трансгранично здравно обслужване. Миналата седмица европейските депутати приеха ново законодателство, което ясно определя правата на пациентите да ползват лечение в друга страна от ЕС. То обхваща ключови въпроси, като правилата за възстановяване на разходите за лечение в чужбина, включително случаите, когато е необходимо получаване на предварително разрешение.
Новите правила поясняват, че разходите, направени от европейски граждани за трансгранично здравно обслужване в друга държава членка, ще им бъдат възстановени, ако въпросното лечение се покрива от здравноосигурителната им каса в тяхната собствена страна.
Властите могат да изискат от пациентите да получат "предварително разрешение" за лечения, при които е необходим престой от над един ден в болницата или специализирано здравно обслужване. По настояване на депутатите всеки отказ за трансгранично лечение трябва да бъде обоснован съгласно ограничен списък от възможни причини, които включват риск за безопасността на пациента или населението. Всяка държава членка трябва да определи една или повече "национални точки за контакт", които да предоставят информация на пациентите относно трансграничното здравно обслужване. Те трябва също така да предоставят помощ при възникнали проблеми.
Членовете на ЕП също така засилиха правилата за сътрудничество при редки заболявания, тъй като познанията за тях могат да бъдат недостатъчни и специалистите са малко.
По правило пациентите предпочитат да получават здравни грижи в собствената си страна. Поради това търсенето на здравни грижи в чужбина е едва около 1% от обществените разходи за здравеопазване, т.е. около 10 млрд. евро. В тази оценка се включва и трансграничното здравно обслужване, което пациентите не са планирали предварително (например спешната медицинска помощ). Това означава, че на планираното трансгранично здравно обслужване - като операции на коляното и тазобедрената става или оперативно лечение на катаракта, се падат по-малко от 1% от разходите и движението на пациенти.
Гражданите, които се нуждаят от медицинска грижа (в това число спешна помощ) при временно пребиваване в чужбина, ще могат все така да ползват схемата, определена от съществуващите регламенти, и да получават помощ, когато имат нужда от такава.
По отношение на планираното здравно обслужване пациентите и понастоящем могат да подадат заявление за предварително разрешение. Такова не може да бъде отказано, ако пациентът/пациентката не може да получи лечение в приемлив от медицинска гледна точка срок.
Настоящата директива няма да засегне обезщетенията, които вече се предоставят на гражданите по силата на съществуващите регламенти относно социалната сигурност.