Къде е държавата?

Лечението на един болен с жълтеница струва на здравната каса около 800 лв. На самата болница - около 1000. Ваксинирането на 1 човек - около 100 лв. Логично е да бъдат призовавани хората да се ваксинират, за да не разнасят заразата, за да не се разболеят самите те. Защото лечението не се свежда само до 800-те лева от здравната каса, а и до отсъствия от работа, пропусната заплата, платени болнични от работодател и държава, спазване на неевтина диета. Така си е. Но българинът много-много обедня през последната година. И 100 лева са цяло състояние. А ако човек реши цялото му семейство да заеме граждански отговорно позиция, трябва да се бръкне поне с 300-400 лева. Не е ли редно поне в такава ситуация МЗ да проведе масова ваксинация поне на децата и младите хора? Няма ли така да спести повече пари на държавата и на здравната каса, отколкото като орязва клинични пътеки или поема все по-малък процент от стойността на лекарствата? Междувременно стана ясно, че фирмите са осигурили ваксини.Апропо! Къде е държавата в лицето на МЗ да каже на хората какво точно се случва и как те да се предпазят от жълтеница? Защо се налага една неправителствена организация и лекари да информират хората за това как да се предпазят от жълтеница? Е да, пациентските организации са за това - да помагат на държавата. Но не и да са принудени да изпълняват функциите й. Очевидно става въпрос за небрежност. А тя е недопустима. Точно както е недопустима лекарската немарливост.