Един евроцентрик по дирите на Макс Вебер

Третият президент на България - Петър Стоянов, разкри, без да иска, вчера по БНТ една от причините, поради които не успя да се пребори за втори президентски мандат срещу Георги Първанов. Стоянов тръгна да обяснява случилото се у нас след 21 години преход с исторически и философски категории и аргументите, които предложи, за да обясним защо живеем лошо, се оказаха толкова кухи и неверни, че човек може да се запита защо не претърпя поражение още на първия тур през 2001 г. Все пак "най-успешният президент на България" загуби не заради козните на "бившите ченгета", както се опитваха да обяснят поражението му, а защото бе надигран на политическото поле от опонента си.
Вчера г-н Стоянов коментира, че

преходът от социализъм бил уродлив

защото той "се направи основно заради желанието на номенклатурата да обърне комунизма в пазарна икономика". Добре де, нали това беше целта - превръщането на плановото социалистическо стопанство в пазарна капиталистическа икономика. Разбираме, че г-н Стоянов не одобрява хората, които са извършили този преход, а съответно и методите, които са използвали. Интригуващо твърдение, защото той като държавен ръководител участваше цели 4 години в извършването на прехода. Неговите съратници Филип Димитров, Стефан Софиянски, Иван Костов и дори ако щете идейно близките до тях Симеон Сакскобургготски, Ахмед Доган, Бойко Борисов имаха много по-дълъг престой във властта, отколкото социалистите, които хората като г-н Стоянов наричаха или още наричат "бивши комунисти".
Пита се защо г-н Стоянов и дружките му - партийни и идейни, които са управлявали страната в тези 21 години, не са успели да попречат на "номенклатурата" да опорочи прехода. Има два отговора - или те са били част от тази прослойка, която Стоянов нарича "номенклатура", или са били толкова нефелни и некадърни като политици, че същностните неща в държавата са се случвали ей така, покрай тях, без тяхно знание и без тяхно участие. Но това не е вярно. Причините за уродливия преход са много и грехове за него имат и леви, и десни, и центристи. И една от причините за това уродство, но само една от тях е

престъпната приватизация

направена по времето на министър-председателя Иван Костов. Време, в което президент беше Петър Стоянов.
Каква номенклатура, г-н президент? Какви пет лева? Осемдесет на сто от държавната собственост беше приватизирана във време, когато вие бяхте на самия държавен връх. И това беше направено по начин, който лиши българската икономика от прилагателното "индустриална". И сега обяснявате, че били виновни бившите комунисти. Ама, разбира се, това е идеалното оправдание за собствените грешки, за това, че си затваряхте очите. Или мислите, че като казахте "Иване, кажи си!", това ще ви оправдае. Е, не ви оправда. Избирателите ви оцениха най-добре.
Г-н Стоянов отиде вчера още по-далече. Той се опита с философски категории да обясни защо и сега, 21 години по-късно, народите на Източна Европа са неудовлетворени от развитието си. Причината била, че "в основата на новия руски и източноевропейски капитализъм стоят дълбоко атеистични и цинични хора". Петър Стоянов даде като контрапункт западния капитализъм, възникнал по време на Реформацията. Да си дойдем на думата. Станете! Да влязат Макс Вебер, протестантската етика и духът на капитализма!
Г-н Стоянов се опитва да ви хързулне по една писта, по която вече 100 години се носят западноевропейското и американското общество и така се бяха понесли, че в последно време в родината на немският философ и социолог Вебер започнаха да преиздават Карл Маркс. Явно гледат на препрочитането на "Капитала" като на своеобразна спирачка срещу честото четене на "Протестантската етика и духа на капитализма" - основния труд на Вебер. Не знаем дали Петър Стоянов е чел този труд, но вероятно е запознат с основните му положения, щом прави подобни сравнения. Твърдението, че в основата на нашия капитализъм са "дълбоко атеистични и цинични хора" е абсолютно голословно. То дори сигурно е обидно за много хора. Например за 44% от поляците, които заявяват, че са дълбоко религиозни. Какво ни казва Стоянов, че в Западна Европа икономиките се развиват успешно, защото обществата изповядват ревностно протестантството? И вероятно цинизмът не им е присъщ? А може би всеки обича ближния си? А може би ако утре сменим вярата си с протестантска, нещата ще цъфнат и вържат? Впрочем какво да очакваме от човек, който вече веднъж

предаде българската азбука

Защо да не предаде и вярата си, ако това ще донесе облаги? Защото Стоянов говори точно за материални облаги.
Според г-н Стоянов в резултат на победата на протестантската етика капитализмът в Европа добил "човешки черти". На това му се казва пълна профанация на проблема. Явно президентът Стоянов не е чел Зола, Юго, Дикенс, ако щете и Стайнбек, които описват капитализма на своето време. Нищо общо с човешко лице. Голямата ирония, че съвременното лице на западноевропейския капитализъм специално се ражда след Втората световна война, и то в резултат на конкуренцията със страните от социалистическия блок. И това обстоятелство е зафиксирано от много политици и социолози. Впрочем само едно изречение от вчерашното интервю на Петър Стоянов пред БНТ показва неговото повърхностно отношение към въпроса. Той зави: "Западноевропейският капитализъм възникна в условия на силен религиозен дебат по време на т.нар. Реформация". "Силен религиозен дебат" - на това му се казва евфемизъм. Какво точно имате предивид, г-н президент? Може би Трийсетгодишната война, обезлюдила Германия? Или пък Вартоломеевата нощ в Париж? Или кланетата между протестанти и католици в Англия и Холандия?
Всъщност Стоянов става изразител на една теза, която е

расистка по своя характер

За превъзходството на едно религиозно течение над другите, за по-високото положение в световната йерархия на обществата, изповядващи тази религия над другите. Включително над православните народи, над мюсюлманите и дори над католиците.
Но да оставим настрана религиозните и философските интерпретации на Стоянов за причините за сегашното ни положение. Освен всичко друго като един истински привърженик на европейските ценности той заяви вчера, че европейската идентичност се крепяла на два стълба - "антикомунизъм и антифашизъм". Как е възможно, господине, нещо да се крепи на отрицанието. Та нали историята, която явно не познавате, ни учи, че идеология, основана на отрицанието, е обречена да рухне. Интересно обаче защо включвате антифашизма като стълб на "европейската идентичност". Той не е идеология. Той е естествена реакция на една от най-големите злини, сполетели континента. Сред антифашистите има и много антикомунисти, за ваше сведение. Но преди да твърдите кои са стълбовете на европейската идентичност, не е ли по-добре да отговорите какво е това животно "европейска идентичност"...
Сега обаче ще ви съобщим нещо, което сигурно не знаете. В противовес на космополитизма, който демонстрирате, и евроцентризма, на който явно сте привърженик. През 2005 г. холандски учени от универстета в Тилбург правят проучване сред 40 000 жители от 33 европейски страни в опит да разберат какво е това "европейска идентичност". И стигат до извода, че такова животно няма. НЯМА. Заключението им гласи: "Единна европейска идентичност няма. Допитването прави подобна формулировка за самоопределение дори смехотворна."
Г-н Стоянов... Не търсете под вола теле. Не се опитвайте с опровергани от времето тези, които са по-скоро расистки, да измисляте оправдания за сегашното състояние на държавите от Източна Европа и бившия СССР. Помислете като добър християнин за своите грешки. Вижте гредата в собственото си око, а не гледайте треските в чуждите очи.

Избрано

"... Преходът се случи заради осмисленото желание на представители на топ комунистическата номенклатура и на тайните служби да преобразуват фалиралата комунистическа система в пазарна демокрация при едно много ясно условие - пазарна демокрация, контролирана от тях."

"...Ако вече приемем обяснението, че преходът се направи основно заради желанието на топ номенклатурата да обърне комунизма в пазарна икономика, трябва да се върнем и да видим каква беше характеристиката на хората, които направиха това... А основната характеристика на тези хора вече беше цинизмът..."

"Западноевропейският капитализъм възникна в условия на силен религиозен дебат по време на т.нар. реформация, когато се ражда протестантството. Без значение дали си католик или протестант, всички са били активни участници в този дебат. В резултат на това западноевропейският капитализъм придоби малко по-други черти - да ги наречем по-човешки черти. Това е т.нар. протестантски капитализъм..."

"В опозицията имаше хора, които заради своето родословно дърво, заради своя произход никога не можаха да приемат антикомунизма като част от новата европейска идентичност. Те и досега казват - стига с този антикомунизъм, те не можаха да схванат, че новата европейска идентичност се крепи на два важни стълба - антифашизма и антикомунизма."

(Пред предаването "Денят започва" на БНТ)