Глад за медицински сестри

У нас да намериш медицинска сестра вече е доста по-трудно, отколкото да намериш лекар. За да бъде продължено у дома лечението на изписан от болницата пациент със сменени две сърдечни клапи, инфаркт на миокарда, емболия на окото и тромбоза на крака, са необходими две, та дори три медицински сестри. Поне в първите 10 дни. А ако е една, в идеалния случай трябва да живее в отсрещния апартамент и да е в отпуск. Ако за близките на такъв пациент намирането на такъв специалист за "пускане" на системите с антибиотици и други лекарства, за поставяне на венозните и на мускулните инжекции, смяна на превръзките или катетъра граничи с безпомощност в кошмара, то статистиката го потвърждава.
Медицинските сестри у нас продължават да намаляват и през 2023 г. За 10 години те са с над 10% по-малко. Слаб ръст на сестрите има през 2012 и 2013 г., след което броят им непрекъснато намалява.
Тези сестри са като ключови стълбове в системата на здравеопазването, упражнявайки професия, пълна с предизвикателства и сложности. Безмилостната буря на пандемията от КОВИД-19 засили постоянните препятствия, с които медицинските сестри се борят за продължителен период от време, тласкайки ги до точка на пречупване. У нас десетки сестри починаха през 2020-2022 г., заразени от коронавируса, стотици се борят с последиците му, но продължават да работят. Има неща, които може да правят само сестрите!
Гладът за медицински сестри е повсеместен. Недостигът им е проблем не само в Европа, но и в САЩ и други държави, все едно дали са от "първия" или от "третия" свят. Често европейски сайтове предлагат актуални данни за възнагражденията на сестрите в различните страни на ЕС, като с такава "реклама" по-богатите държави успяват да привлекат млади и амбициозни специалисти.
Макар да няма международен стандарт да съотношението лекар: медицинска сестра, сред българските парадокси е, че вече сестрите са по-малко от докторите като съотношението е 28 570 към 29 911. За сравнение, през 2010 г. са били 31 786 към 27 903. Тоест, ако лекарите се увеличават, то сестрите намалават.

Колко сестри загуби България?

• Използвани са данни от НЦОЗА и НСИ
  
  У нас едва ли има болница, която да се похвали с отсъствието на кадрови дефицит. През 2023 г. лечебните заведения за болнична помощ не са се увеличили от предната година и са 341, но болничните легла са с 1017 повече и в края на м.г. вече са 55 724. Както много пъти ДУМА е писала, болничните легла не са просто кревати, те изискват специфичните за специалността апаратура и оборудване, определен брой лекари и сестри със съответната специалност, както и друг медицински персонал с определен опит и умения, за да се осигури 24-часова непрекъсната грижа за пациента. Реалността обаче показва друго - с всяка година медицинските сестри намаляват, но болничните легла се увеличават. Кой обслужва пациентите?
  
  Колко са на глава от населението
  
  Засега няма международни закони за съотношението между медицински сестри и пациенти. Все пак, има държави, които въвеждат подобни регламенти. Например някои австралийски щати, сред които Куинсланд, въвеждат като необходим критерий 1 медицинска сестра на всеки 4 пациенти за дневни смени и 1 медицинска сестра за всеки 7 пациенти през нощта в някои видове отделения. В американския щат Калифорния съотношението варира от 1 медицинска сестра на всеки двама пациенти в сектори за критични грижи до 1 сестра на всеки 6 пациенти в други отделения. Финландия също се заигра с идеята за правно обвързващи съотношения, като въведе съотношение от минимум 5 медицински сестри на всеки 10 пациенти в дългосрочни грижи за възрастни хора, а по-късно увеличи до 7 сестри.
  Данни, които Евростат представи през 2022 г. и предстои да ги актуализира през т.г., сочат, че броят на практикуващите медицински сестри в ЕС като цяло е в диапазона от 500 до 900 на 100 хил. жители през 2020 г., но в България (421), Латвия (418) и Гърция (338; само хора, работещи в болници/данни от 2019 г.) те са под минимума. Както вече знаем, сестрите у на продължават да намаляват.
  Според някои данни в САЩ сестрите са 11,98 на 1000 души население. Но според класация на сайта nyrequirements.com страните, които имат най-много медицински сестри и акушерки на 1000 души са:
  
  Финландия: 22,3
  Монако: 20,2
  Норвегия: 18,3
  Швейцария: 18,3
  Исландия: 17,2
  САЩ: 15,7
  Германия: 14,2
  Австралия: 13,1
  Ирландия: 13
  Люксембург: 12,2
  
  
  Сестринските практики
  
  До неотдавна България бе една от малкото, за да не кажем единствената в Европа страна, в която не бяха регламентирани автономните практики по здравни грижи. Нещо, за което повече от 10 години с бори БАПЗГ и промяната в ЗЛЗ вече е факт. Преди година бяха разкрити около 60 практики в различни градове в страната. Хората, които търсят услугите им са в правото си да изискат документ, че практиката е легитимна. Разбира се, има редица условия за разкриване и за работа на такава практика, както и за квалификацията и опита на работещите в нея.
  Проблемът е, че те все още не могат да работят с НЗОК. И това е вторият етап от битките на БАПЗГ. "Дано да не ни се налага да чакаме още 10 години, за да се случи и това", коментира преди време за ДУМА председателят на БАПЗГ Милка Василева. Според нея е необходимо да има поне базов пакет услуги за здравноосигурените пациенти - например след изписване от болница за определено време да се правят инжекции, да се превързва раната, да се правят вливания, да се промива катетър и др. Все грижи, които са от компетентността на висококвалифициран специалист, но и изключително важни за пациента, защото без тях не може да продължи лечението му, понякога заради тях дори се налага рехоспитализация.   
  
  
  Болници и болнични легла много, сестри - малко
  
  По последни данни на НСИ в края на 2023 г. на 10 хил. души население се падат по 44,3 медицински сестри. Това е далеч по-малко от други страни. Нещо повече - има спад, въпреки че населението на страната ни за година е намаляло с 2229 души. През 2022 г. са се падали по 44,7 медицински сестри на 10 хил. души.
  По данни на БАПЗГ средната възраст на медицинските сестри у нас е над 50 г., а
  
  всяка трета е над 65 г.
   
  От другата страна на медала е смъртността в България, която е значително по-висока от средната за ЕС.
  "Необходимо е приемането на стандарт "Здравни грижи", който да определя броя на специалистите по здравни грижи според вида на отделението и клиниката. Такъв проект е внесен в МЗ преди две години, но още не е подложен на обществено обсъждане поради честата смяна на ръководството на МЗ", обясняват от БАПЗГ. Отделен въпрос е, че приемането на такъв стандарт може да има и някои нелицеприятни последици, при условие, че страната ни се нуждае от хиляди медицински сестри, за да може здравната система да функционира нормално. Каква ще бъде съдбата на отделение Х в болницата У, ако по стандарт, за да функционира, трябва да има например 6 сестри, но не може да бъдат намерени повече от 4?
  
  Отделението трябва да бъде закрито ли?
  
  А щом бъде закрито, какво става с болницата, особено ако е малка? Значи намесата на държавата е повече от необходима, за да се осигурят необходимият брой специалисти.
  Разбира се, въпросният стандарт съдържа и изисквания към квалификацията на специалистите по здравни грижи, към професионалната етика и ценностите, към професионалното общуване, към резултата от осъществената професионална дейност, както и за продължаващо обучение, периодично повишаване на квалификацията и пр.
  И нещо важно: по данни, събрани през 2022г.
  
  свободните длъжности за медицински сестри
  
  в лечебните заведения са 5164. Колко ли са сега? Прогнозата е, че през следващите 10 години ще са необходими поне 14 530 такива специалисти. Навярно поне още толкова са необходими за зъболекарски кабинети, детски ясли, домове за стари хора, места за лишаване от свобода и още десетки институции. Сестрите са необходими не само в болниците. Ненапразно от години се повторя, че на страната ни са необходими още около 30 хил. сестри. Ако държавата не се намеси в регулирането на процесите и ги остави на волята на "пазара", не само статистиката ще се влошава, но и качеството на здравеопазването, което е част от националната сигурност.  
  
  
  Здравна система срещу пари?
  
  У нас трудно може да се разбере в коя професия средно колко получават едни или други специалисти, но подобни данни има за повечето европейски държави, както и за САЩ, Австралия и др.
  Всички признават, че заплатата не е единственият определящ фактор, за да бъде една професия привлекателна или упражняващите я да дават качествен продукт. Например голяма част от напускащите страната медицински сестри се мотивират с липсата у нас на остойностяване на труда, но и условията на труд, възможностите за кариерно израстване... От години от БАПЗГ настояват и за система за планиране, назначаване и задържане на медицински персонал, създаване на методика за устойчиво нарастване на трудовите доходи на медицинските специалисти по здравни грижи, както и ясно очертано и устойчиво кариерно развитие.
  Сайтът luxtoday.lu представя приблизителното възнаграждение на медицинските сестри в някои европейски държави, но и оценявайки качеството на здравната система на всяка от тях, като използва данни от The Legatum Prosperity Index 2023 (LPI). Тази двойна оценка е довела до корекции в
  
  10-те най-добри държави за медицински сестри
  
  и САЩ, Австрия и Обединените арабски емирства са изместени в класацията заради сравнително по-ниско качество на здравната система от Финландия, Исландия, Япония, които могат да се похвалят с отлични здравни системи. Полученото класиране отразява баланса между заплата и качество на здравната система. Седем от тези 10 държави са част от ЕС, което подчертава значимостта на региона в предоставянето на доходоносни възможности за медицински сестри. Спорeд класацията швейцарските медицински сестри са най-добре платените в света, но в страната средно 18 медицински сестри се падат на 1000 жители през 2019 г.
  Според СЗО звездната здравна инфраструктура на Норвегия допринася за продължителност на живота на норвежците с близо 10 години над средната за света. Със застаряването на населението на Норвегия, търсенето на здравни специалисти, особено медицински сестри, нараства и държавата предлага убедителни предимства, освен конкурентни заплати, гъвкави графици, балансирана работна среда и твърд ангажимент за качествени грижи.

Обучение и образование

В България няма самостоятелни колежи за медицински сестри. Обучението по сестрински грижи се осъществява в медицински университети и медицински колежи, които са част от структурата на университетите. Сред медицинските университети, които предлагат обучение по сестрински грижи са в София, Варна, Пловдив, Плевен, Стара Загора, като някои от тях имат и филиали. Броят на приетите студенти варира в зависимост от университета, годината и броя на местата, обявени от МОН. За бакалавърска степен обучението е 4 години. Съществуват и други възможности за по-кратко обучение, но те дават по-ниска квалификация - 2-годишно за професионален бакалавър по "Медицинска сестра" и 1-годишно обучение за специалист по "Здравни грижи".
От 2023 г. се водят дискусии за съкращаване на продължителността на обучението за медицинска сестра до 3 години, както е в много европейски страни.
По различни данни приемът в специалност "Медицинска сестра" в медицинските университети е около 800 души годишно, но се дипломират успешно около 500, като голяма част от тях (по различни данни около 80%) намират работа в чужбина. Грижата за продължаващото обучение на работещите у нас е на БАПЗГ.