ОПАСНОСТТА В СВЕТА НЕ ИДВА ОТ РУСИЯ

Дъг БАНДОУ*

Американската общественост трябва да бъде информирана, твърди Комисията за национална отбранителна стратегия в нов доклад. Въпреки военната пропаганда, която всекидневно залива Вашингтон, комисията се оплаква, че правителството "не информира достатъчно обществеността за заплахите за интересите на САЩ, включително за ежедневния живот на гражданите, както и за мерките, необходими за възстановяване на американската глобална мощ и лидерство".
Според комисията САЩ са изправени пред голяма опасност. Американците трябва да се откажат от още повече от своите трудно спечелени пари и да пожертват още повече свободи. Те трябва да бъдат сплашени, за да се съгласят...
Всъщност всичко това са глупости. Ние сме най-сигурната велика сила в историята от десетилетия. САЩ доминират на собствения си континент и на цялото полукълбо от средата на XIX век. Заобиколена от обширни води на изток и запад и слаби съседи на север и юг, Америка е неуязвима за външни атаки.
Това от своя страна й позволи да стане господстваща суперсила без прецедент в историята. Само със скромни усилия у дома ние се превърнахме в решаващ фактор в чужбина. Втората световна война издигна Америка до ранга на най-мощната световна сила с най-модерните военни сили и половината от световното производство. Почти всички нейни съюзници остават зависими от американските пари и индустрия.
Самият факт, че Вашингтон почти винаги воюва в чужбина, показва, че политиката на САЩ обикновено е нападателна. По-голямата част от военните действия на Америка нямат много общо със собствената й сигурност. Тя постоянно води „войни на избор“, което обяснява защо президентът Джо Байдън гордо информира журналиста Джордж Стефанопулос, че „управлява света“. Или най-малко претендира за това.
Въпреки това комисията е разтревожена: „Съединените щати са изправени пред най-сериозните и предизвикателни заплахи от 1945 г. насам, включително потенциала за голяма война в близко бъдеще.“ Явно ситуацията е още по-лоша, отколкото по време на Студената война и Корейската война. Китай е обявен за „непосредствена и глобална заплаха”. Русия е „хронична и възстановяваща се заплаха“. Иран, Северна Корея и тероризмът представляват „разширяваща се ос на злонамерени партньорства“.

Комисията за национална отбранителна стратегия предупреждава

„Има голяма вероятност следващата война да се води на множество театри, включвайки много противници, като е малко вероятно да приключи бързо. И Китай, и Русия поотделно имат глобален обхват и в допълнение към „приятелството без граници“ помежду им развиват партньорства със Северна Корея и Иран. Тъй като противниците на САЩ си сътрудничат по-тясно от преди, Съединените щати и техните съюзници трябва да бъдат готови да се изправят срещу ос от множество враждебни държави."
Комисарите са уплашени от тази внушителна фаланга: „Докато Китай е най-значимата заплаха за Съединените щати и техните съюзници, всичките пет противника заплашват жизненоважни интереси на САЩ и не може да бъдат пренебрегнати. Опитите за намаляване на приоритета на театрите на военни действия и значително намаляване на американското присъствие (особено в Европа и Близкия изток) насърчиха опонентите и изисква Вашингтон да върне обратно войските."

Оказва се, че Америка е изправена пред извънредна ситуация

Какво да се прави? Мобилизирайте обществеността! Харчете повече пари за армията! Разположете повече войски в чужбина! Необходимо е да се прави повече по всички линии. Ние трябва да сме готови, дори за нахлуване в Китай и Русия: „Сухопътната мощ остава в центъра на американската сигурност, независимо от врага или театъра на операциите. При широкомащабни операции армията остава критично важна за доминиране над противниците."
В този привидно всяващ страх списък обаче има много по-малко заплахи, отколкото първоначално изглежда. Тероризмът всъщност е само малък вътрешнонационален проблем (въпреки че жертвите му разбираемо имат различно мнение). Най-добре бихме се борили с него, ако действаме по-малко в чужбина, особено бомбардировки, окупации и всякакви нашествия, които подбуждат враждебност и акции за отмъщение.
Иран и Северна Корея са лоши режими, но нямат присъщ интерес да се конфронтират с Америка. Например, ако Вашингтон не беше в Близкия изток, подкрепяйки и Израел, и сунитските монархии от Персийския залив, иранските аятоласи щяха да обръщат малко внимание на САЩ. Пхенян отправя изобилни заплахи срещу САЩ, но само защото САЩ са там, на и около полуострова, заплашвайки Севера ден и нощ.
Русия не представлява заплаха за Америка. Москва няма нито териториални конфликти, нито неразрешими спорове със САЩ. Напротив, двете правителства дори си сътрудничиха в борбата срещу ислямския тероризъм и разпространението на ядрени оръжия.

Русия е авторитарна, но не е идеологизирана и не налага своя мироглед

Путин е на власт повече от четвърт век и първоначално не проявяваше враждебност към Америка. Отношението му се промени, след като съюзниците направиха всичко възможно да отблъснат всички руснаци с агресивната си, понякога дори безразсъдна външна политика.
Що се отнася до сигурността на Европа, защо един континент, чийто Брутен вътрешен продукт е десет пъти по-голям и чието население е три пъти по-многобройно от това на Русия, да не може самостоятелно да се защити?
И накрая, имаме Китайската народна република. Комисията я обяви за „спешно предизвикателство“, но Пекин не представлява сериозна военна заплаха за Америка. Комунистическата партия на Китай е ленинистка по природа, а не марксистка (тя е решена да запази властта в една отделна страна, а не е за световна революция). Въпреки това Пекин се превърна във важен геополитически съперник. С огромна и сложна икономика, китайците са най-голямата световна търговска нация. Въоръжените им сили са на трето място в света и продължават да увеличават ядрения си потенциал. Това изисква чувствителен и многонационален отговор.

Основното бойно поле е икономическо, а не военно

Пекин няма нито желанието, нито способността да атакува Съединените щати, да завладее тихоокеанските им владения, да ги изключи от световните пазари или по друг начин да превърне Америка в подчинена държава.
Най-взривоопасният въпрос е Тайван, който е важен за Пекин както по исторически причини (защото е бил колония на Япония през „века на унижението“), така и от съображения за сигурност, тъй като присъствието на враждебна сила там би застрашило континентален Китай.
Докладът предупреждава, че „на армията на САЩ липсват както способностите, така и капацитета, необходими за увереност, че може да възпира и победи противниците в битка“. Увереност, но за какво точно? Американците не трябва да очакват да победят Китай и да окупират Пекин. Единственото важно нещо е да попречим на Китай да победи Съединените щати и да окупира Вашингтон. Което ние можем да направим.
Докладът на Комисията за национална отбранителна стратегия изглежда като съставен от дълги милитаристични тиради на анализатори, излъчени от мозъчния тръст на американския военнопромишлен комплекс. Предлаганото решение винаги е неистово натрупване на военна мощ и война срещу всички.
Светът наистина може да е опасен, но Съединените щати остават изненадващо безопасни. Най-голямата заплаха срещу Америка произтича от вашингтонските политици, които превръщат враговете на други страни в свои собствени. Как най-добре можем да защитим интересите на САЩ? Много е просто: спрете да ги заменяте с желанията на чуждестранни приятели и фантазиите на управляващите във Вашингтон.

* Старши научен сътрудник в Института КATO. Бивш специален помощник на президента Роналд Рейгън. Автор на книгата „Чуждестранни безумия: Новата глобална империя на Америка“