Първият истински сблъсък с фашизма

Тази година се навършват 90 години от Лайпцигския процес - първия открит сблъсък между антифашистката и фашистката идеология в света, определен от много историци като процесът на ХХ век, чието ехо и до днес не е отшумяло и не може да отшуми. В най-новата ни история няма български политик, който така пламенно и аргументирано да е защитавал България от хулите и обидите на чужди политици, да защитава антифашизма, както Георги Димитров!
Пред фашисткия трибунал Димитров защитава както себе си като комунист и антифашист, своите убеждения, смисълът и съдържанието на своя живот, така и българския народ. Без съмнение неговата слава и популярност се дължат на невероятното му поведение пред Имперския съд в Лайпциг през 1933 г., където от обвиняем се превръща в обвинител. Този процес показа, че Димитров притежава изключително мъжество и воля, твърдост на характера, остър ум и завидна интелигентност, за да се противопостави сам на нацистката власт, която  организира подпалването на Райхстага, с цел да стовари вината за пожара върху германската комунистическата партия и да се разправи с нея и със социалдемократите и други противници на Хитлер.
През 1934 г.английският консервативен вестник "Ивнинг стандарт" е публикувал обзор "Велики личности за 1934 г". В раздела за Германия пише: "Германия през годината имаше един велик човек, но той беше българин".
Не случайно цитирам този вестник, защото днес е твърде неетично, от дистанцията на времето да се дават негативни и подигравателни оценки за дейността на Димитров, да се подменят историческите факти, да се  отрича, омаловажава и обезмисля цялата му политическа дейност.
Днес младите хора у нас почти не познават дейността на Г. Димитров, целите и задачите, които си е поставял за решаване,

идеалите към които
се е стремил

Младите хора са потънали в антикомунистическа пропаганда като непрекъснато им се втълпява, че няма нищо по-лошо от комунизма. През изминалите 34 години нереализирани режисьори, писатели и поети, "историци", създадоха филми и книги, осмиващи и охулващи социалистическата система на управление. Пред погледите на обикновените хора, с парите на чужди, антибългарски фондации, бе подменена историята на България от Освобождението й до 1989 г.
Георги Димитров е обвиняван в национално предателство заради позицията си по "македонския" въпрос и идеята за Балканска федерация. На този свят няма безгрешни хора и той е имал грешки и заблуди, които са отражение на противоречията на епохата, в която е живял и  резултат на дълбоката му убеденост в марксистките постановки за пътищата за изграждане на справедлив социален строй. Но това не му пречи да заеме място сред най-значимите личности в българската история, да намери място в Пантеона на българските герои!
С идването на власт на национал-социалистическата партия, партията на фашистите, на 1 януари 1933 г. в  Германия е установен открит фашистки режим. В неговия дневен ред особено място заема борбата срещу работническото движение  и главно срещу Германската комунистическа партия. Хитлер открито заявява претенциите на фашистите за установяване на нов ред за световно господство на арийската нация. Той е недоволен,че няма мнозинство в Парламента и на 1-ви февруари 1933 г. той е разпуснат и са  насрочени нови избори за 5-ти март. Министърът на вътрешните работи Гьоринг забранява всякакви улични демонстрации и събрания в целия Райх.
А у нас, след жестокия погром над Септемврийското въстание от  1923 г. Г. Димитров емигрира в Европа. През януари 1933 г. е нелегално във Виена, а в началото на февруари взема участие в конференцията на Югославската и Италианската комунистически парти в Мюнхен. На 27 февруари е подпалена сградата на Райхстага в Берлин. След палежа Гьоринг публикува материал, с който внушава че подпалването на Парламента е дело на германските комунисти, като с този пожар дават сигнал за въоръжено въстание.  

Започва масов
фашистки терор

срещу комунисти, социалдемократи и други антифашисти. Арестувани са почти 12 000 души, повечето ръководни дейци на работническото движение и на отстранените от Райхстага партии. Провеждат се избори, на които националсоциалистите печелят 44% -288 депутати.На 9 март са анулирани  мандатите на Германската комунистическа партия в Райхстага. Същият ден са арестувани Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев, пребиваващи нелегално в Берлин. Те заедно с немския депутат Ернст Торглер  и холандеца Ван дер Любе са обвинени за пожара в Райхстага.
Така започва историческият Лайпцигски процес, който заема трайно място в историята като политически процес на века. Арестът на Димитров, Танев и Попов става случайно, след сигнал на келнер в ресторанта, решил, че тримата говорят на руски. Според съвременни изследователи Димитров вече е известен на полицията и арестът му е в опит за свързване на Коминтерна с палежа. Както се установява, Димитров има алиби за нощта на палежа, когато пътува с влака от Мюнхен за Берлин.
Следствието по палежа продължава половин година, а след приключването му, обвиняемите са преместени в Лайпциг, където трябва да се проведе съдебният процес. Съдебните заседания започват на 21 септември 1933 г. като основен обвиняем е психически неуравновесеният нидерландски комунист Маринус ван дер Любе, а Димитров, Попов и Танев, заедно с Ернст Торглер, са обвинени в съучастие.
На Първата си  поява пред Имперския съд на 23 септември Димитров със спокоен тон описва жизнения си път на български комунистически функционер.
"В течение на 23 години съм член на ЦК на  Комунистическата партия в България,секретар на Общия работнически синдикат,агитатор и публицист. На 9 юни 1923 г. с военен преврат е съборено правителството на Александър Стамболийски,въведен е военнофашистки режим,хиляди селяни, работници, интелигенти, също и Стамболийски са избити. Днес, преди 10 години работниците и селяните под ръководството на Комунистическата партия въстанаха срещу народните мъчители и узурпатори на властта. В това въстание като пълномощник на моята партия взех активно ръководно участие, за което съм осъден задочно на смърт. Оттогава тъкмо 10 години живея в чужбина като политически емигрант и писател без адресен билет, под чуждо име, тъй като и в чужбина враговете ме заплашват с убийство. Аз се гордея с това героично въстание. Съжалявам само, че аз и моята партия не бяхме тогава още истински болшевики. Поради това не можахме успешно да организираме и да проведем това историческо народно въстание."
В тази първа знаменита реч Димитров говори за 20 000 жертви на фашисткия терор в България и за това, че комунистите днес имат по-голямо влияние отколкото през 1923 година. Той разказва за първото в света антифашистко въстание, за да докаже, че не е терорист, а привърженик на масово народно въстание.
В съда Георги Димитров говори плавно, аргументирано, с чувство на отговорност пред обществото. Неговото слово въздейства не само със съдържанието, но и с ораторското умение. Журналистите трескаво записват всяка негова дума. Председателят на съда е много изненадан от силата на речта и го прекъсва:
"Тук Вие не сте обвинител, а обвиняем!" В отговор на тази забележка, Димитров отговаря:   

"Тук аз защитавам комунизма
и себе си като комунист!"

Без да се съобразява с Имперския съд и неговият председател, той разкрива същността на програмата на Коминтерна като идеология, практика и надежда за работническата класа и експлоатираните народни маси.
Особен отзвук предизвиква разпитът му на явилия се като свидетел висш националсоциалистически функционер Херман Гьоринг, министър на вътрешните работи на Прусия. Въпросите, които задава Димитров във връзка с пожара на Райхстага са твърде неудобни за него и той изпуска нервите си:
"За мен пожарът е политическо деяние и съм убеден, че престъпниците трябва да се търсят във вашата партия. Вашата партия е партия на престъпници и тя трябва да бъде унищожена! И ако съдебното следствие се повлияе в тази насока, то то е тръгнало по истинските следи."
Димитров с достойнство се обръща към Гьоринг, който е изпаднал в истерия:
"Известно ли е на г-н министър-председателя, че тая партия, която "трябва да бъде унищожена управлява една шеста част от Света, Съветския съюз, че този Съветски съюз поддържа дипломатически, политически, и стопански отношения с Германия, и че неговите стопански поръчки са в полза на стотици хиляди германски работници?"
Световната прогресивна общественост дава висока, заслужена  оценка на българина, изтъквайки неговото интелектуално и морално превъзходство над безскрупулния фашистки грандоман Гьоринг.
В речите си пред съда, които получават широк отзвук в световния печат Димитров продължава да лансира и тезата си за нужда от единен фронт на всички прогресивни,антифашистки сили.Той дори я представя за официална позиция на Коминтерна, в пълен разрез с изявленията и  действията на неговото ръководство по това време.
За да поправи лошия ефект от загубилия самообладание Гьоринг на 9 ноември в съда се явява Гьобелс - райхминистър на пропагандата. Той се опитва да бъде дипломатичен. Димитров продължава да настоява да се представят документи като доказателства към обвиненията. С поредица въпроси Димитров разкрива терористическата същност на хитлеристката власт. Изнася конкретни случаи на политически убийства, извършени над политически противници, на освобождаване от затвора на осъдени за терористична дейност, на нарушаване на законността, неспазване на Ваймарската конституция. Димитров задава въпрос на Гьобелс:
"Аз питам, коя конституция собствено беше в сила на 30 януари и на 27 февруари?"
С този въпрос той обвинява фашистите в потъпкване правата на гражданите,потъпкване на парламентаризма, на демокрацията, в утвърждаването на диктатурата. Димитров стига до извода, че пожарът в Райхстага е сигнал за настъпление на фашизма .И Гьобелс не може да се защити от това обвинение.
Финалната защитна, историческата реч Г. Димитров произнася на 16 декември 1933 г.  Тя е уникална като съдържание, и като съдебна пледоария. Тя е носител на най-ценните традиции и добродетели на българското и световното комунистическо и антифашистко движение.
"В моята защита има значение само това, което аз досега сам говорих пред  съда и  това което сега ще говоря. Признавам, че говоря с рязък и суров език.

Моята борба и моят живот
също бяха резки и сурови

Но моят език е откровен и искрен. Аз съм свикнал да наричам нещата със собствените им имена.  Аз не съм адвокат, който по задължение защитава тук своите клиенти…
Аз защитавам себе си като обвиняем комунист.
Аз защитавам своята собствена комунистическа революционна чест.
Аз защитавам своите идеи, своите комунистически убеждения.
Аз защитавам смисъла и съдържанието на моя живот
Печатът не само ме хулеше по всякакъв начин, това ми беше безразлично, но във връзка с мен наричаха и моя български народ "див и варварски" , наричаха ме "тъмен балкански субект и див варварин" и аз не мога да отмина това с мълчание. Вярно е, че българския фашизъм е див и варварски. Но българските работници и селяни, българската народна интелигенция съвсем не са диваци и варвари. Равнището на материалната култура на балканите  не е така високо както в другите европейски народи, но духовно и политически нашите народни маси не са по-долу от другите европейски страни. Народ, който 500 години живя под чуждо иго без да изгуби своя език и националност, нашата работническа класа и селяните, които се бореха и се борят против българския фашизъм и за комунизъм,такъв народ не е див и варварски, Диваци и варвари в България са само фашистите."
Димитров се обръща с въпрос към председателя на съда: "В коя страна фашистите не са диваци и варвари?"                                                                   
Дълбоко засегнат от риторичния въпрос председателя го прекъсва                                                                                            "Вие не намеквате ли за политическите отношения в Германия?"
С ирония Димитров му отговаря: "Разбира се, че не, господин председателю. Много преди времето, когато германския император Карл V казвал, че на немски той говори единствено с конете си, а германските дворяни и образованите хора пишели на латински и се срамували от немския език, във "варварска" България апостолите Кирил и Методий бяха създали и разпространили древнобългарската писменост,аз нямам причини да се срамувам, че съм българин и се гордея, че съм син на работническата класа."
Присъдите са произнесени на 23 декември, като Ван дер Любе е осъден на смърт, а останалите обвиняеми са оправдани. Въпреки това тримата българи са задържани, заради неизяснения им правен статут при липса на редовни документи за гражданството им. По-късно са преместени в затвор на Гестапо в Берлин, където остават от 2 до 27 февруари 1934 г. тъй като сред германските власти има разногласия за съдбата на тримата оправдани българи. Гьоринг настоява за тяхното изпращане в лагер и дори планира да бъдат отвлечени и убити, но не се решава да действа през главата на Хитлер, който обявява публично, че присъдата ще бъде изпълнена и тримата ще бъдат освободени. Българският министър-председател Никола Мушанов  отказва да ги приеме в България, опасявайки се от политическите последствия при евентуален публичен процес и на 13 февруари правителството обявява, че не смята тримата за български граждани. Три дни по-късно те получават съветско гражданство, а на 27 февруари 1934 г. са екстрадирани от Германия и заминават за Москва.
Лайпцигският процес и разследването преди него

предизвикват масова
публична реакция

в Западна Европа и Съединените щати.
В критиките към режима в Германия са мобилизирани не само комунисти, но и по-широки леви кръгове, включително известни интелектуалци. В много градове се провеждат демонстрации пред германските дипломатически представителства, организират се комитети и петиции в защита на обвиняемите, на редица места пристанщните профсъюзи отказват да обслужват кораби под германски флаг. През август е издадена "Кафява книга за пожара в Райхстага и хитлеристкия терор", която за броени дни е преведена на седемнадесет езика.
Кулминация на кампанията е организираният в Лондон неофициален контрапроцес на 14 - 20 септември 1933 година. Членове на комисията са нидерландската адвокатка д-р Бетси Бекер Норт, френският депутат и юрист Винсент дьо Моро-Джиафери, белгийският адвокат Пиер Вермейлен, бившият италиански министър-председател Франческо Нити и членът на Швейцарския национален съвет адвокатът Йоханес Хубер. В секретариата на комисията влизат Георг Брантинг,световноизвестния писател Ромен Ролан и адвокатът Курт Розенфелд. За повече от 5 месеца комисията изслушва над 100 свидетели ,сред тях политици, писатели, социалдемократи, комунисти. Издадена е "Кафява книга на разкритията по опожаряването на Райхстага и Хитлеровия терор".
На 20 септември, ден преди да започне процесът на Имперския съд в Лайпциг, международната следствена комисия публикува своята присъда от 30 страници,в която се заявява,че подпалването на Райхстага не е извършено само от Ван дер Любе и, че има вероятност подпалвачите да са използвали подземния вход, който свързва Райхстага с президентския дворец.
Подсъдимите Георги Димитров, Благой Попов, Васил Танев и Ернст Торглер са оправдани. Още същия ден лондонската присъда е предадена по радиото, а докладът на международната следствена комисия е изпратен на Имперския съд в Лайпциг.
Позволих си да изложа историческите факти по-подробно, защото заслужава да се вгледаме по-прецизно в тях. На 9 май 1945 година хората повярваха, че фашизмът е победен. Но това не се получи. В интервю с американския журналист Питман от 17 юни 1947 г. Димитров отново много точно очертава бъдещето на света. На въпроса "Фашистките тенденции в света днес различни ли са от онези, които се развиха в периода между Първата и Втората световна война?", Димитров отговаря:
 "Ако може да се говори за такива различия, те се състоят във факта, че след Първата световна война германците бяха ония, които прокарваха подобни тенденции, докато днес империалистите от други страни са тия, които ги прокарват"
Расовата теория, антисемитизмът и "опасността от болшевизма"- всичко това е същността на фашистката идеология, без оглед на формите, които може да вземе. Очевидно е, че специфичните форми ще съществуват на основата на традиции и политическата обстановка в страните, в които те се развиват. Фашистките тенденции,които идват от Съединените щати са маскирани като "американизъм", "защита на свободните предприятия", "запазване на демокрацията", "подкрепа на свободните народи", "защита на свободните институции", "сигурност срещу тоталитаризма". Подбудителите на фашизма в САЩ не са толкова наивни да повторят машинално идеологията, която Гьобелс и Розенберг разпространяваха, след като тя така катастрофално се провали. Те знаят традиционната привързаност на американския народ към демократичния идеал. Затова те прикриват своите цели, като търсят свободолюбиви мотиви и ловко използват идеите за Свобода, Демокрация и Мир. Формите на фашистката идеология по този начин изглеждат други, но съдържанието остава същото. Това е стремежът към световно господство. По-рано германският империализъм в съюз с италианския и японския фашизъм се стремеше да постигне тази цел.
Основните характерни черти на фашизма в миналото са същите и днес,в 21 век.

Светът е обхванат от
безпрецедентна криза

която има не само икономически, идеологически и геополитически измерения, но също така и климатични, биологични и свързани с киберсигурността измерения. Само на няколкостотин километра от нашата граница се водят ожесточени военни действия, ескалира напрежението в Близкия изток.Засилва се дигитална война в глобалното информационно пространство. Взаимоотношенията между големите ядрени държави са изострени до краен  предел. На ръба сме на Трета световна война, която този път ще бъде унищожителна за цялата планета! С много болка и тревога трябва да признаем, че днес, Европа отново е заразена с фашисткия вирус, с който се бориха нашите предци.
Не е задължително човек да е марксист, за да забележи очевидните икономически корени на днешните проблеми и да направи връзката между тях и засилващата се безконтролна власт на едрия капитал. Глобализацията и рухването на Източния социалистически блок след 1989 година бяха използвани за реставрация на капитализма в неговите най-уродливи измерения. Ние сякаш се върнахме цял век назад и очевидно е, че тази среда е идеална за развитие на фашистки идеи и движения. Подемът на крайната десница през последните години, особено в Западна Европа, е видим за всички. Без да имам претенциите да правя глобални анализи аз съм категорично убеден, че фашизма е логично следствие на всеки икономически либерализъм, на всяко задълбочаване на социалното неравенство, което поражда антагонизъм и омраза в обществото. Ако направим паралел между 30-те години на миналия век и днес, ще установим, че Европа тогава е била в криза, както и сега, атнтисемитските настроение и тогава и сега са много силни, особено в Арабските страни, и не на последно място безскруполната пропаганда на западноевропейските и американски медии за заплахата от "комунистическа Русия". Това ни задължава да бъдем нащрек и да разобличаваме фашизма както в миналото, така и днес с неговите нови форми,да не допускаме да се промени традиционната дружба и сътрудничество между българския и руския народ. Да  търсим съмишленици сред младите хора.
Със своето поведение пред Имперския съд на процеса в Лайпциг, имитров ни завеща безрезервно да вярваме и да отстояваме нашите антифашистки идеали, да не се отричаме от тях, да обичаме нашето Отечество България и да го пазим от  фашистките изстъпления!
ХОРА,БДЕТЕ!