Бившият председател на Парламентарната асамблея на НАТО Пиер Льолуш: НАТО не знае какво да прави с Киев

В дипломацията външният вид често е измамен. Срещата на върха на НАТО във Вилнюс не е изключение от правилото. Точно обратното! Представена като триумф на трансатлантическото единство, доказателство за изключителната жизненост на съюз, който скоро ще отпразнува 75-ата си годишнина, тържествената меса във Вилнюс не скри дълбоките пукнатини между съюзниците.

В краткосрочен план Вилнюс бележи успеха и триумфа на Байдън, потвърждавайки формулата на Ришельо, че по дефиниция правото винаги е на страната на силния. Повече от всякога американският президент решава всичко - оръжията, които се доставят на Киев, техният график и дори работата им. Байдън е този, който налага своето вето върху влизането на Украйна в НАТО. Байдън държи в джоба си и разширяването на Алианса към Финландия и Швеция, въпреки нежеланието на Турция и Унгария.                   

Да започнем със статута на Украйна, който е основният въпрос зад тази война. Какво искаме: неутралитет, желан от Москва, или "отворена врата" към НАТО, както иска Западът? 

В първия случай Украйна, като суверенна и независима, остава в орбитата на Русия. Във втория случай влиза изцяло в западния лагер, а това е неприемлива загуба за Москва, за която двата народа ("великоруси" и "малоруси") са един народ.

През март 2008 г., на срещата на НАТО в Букурещ, всички бяха убедени, че разширяване на Алианса ще е повод за война за Кремъл. Ангела Меркел и Никола Саркози се противопоставиха на Джордж Буш, който искаше незабавно да започне процесът на присъединяване на Украйна и Грузия към НАТО. 

Намереният компромис бе възможно най-лошият: окончателното комюнике потвърди правото на тези страни да се присъединят към Алианса, но в неопределено бъдеще и без гаранции за сигурност. Знаем какво стана след това - през август руската армия влезе в Грузия, а шест години по-късно превзе Крим и част от Донбас. 

15 години след Букурещ, след 18 месеца кървава война и стотици хиляди жертви, ситуацията е пак в началната си точка. Вратата на НАТО все още е затворена, поне докато трае конфликтът. Защото не може да се говори за война срещу Русия чрез прилагане на колективното споразумение за гарантиране на сигурността, предвидено в член 5 от Северноатлантическата харта. 

В крайна сметка Алиансът се ангажира да продължи военната си подкрепа за Украйна. Но все още не знаем какво да правим със страна, която, осланяйки се на мощна националистическа база, иска да продължи войната с всички средства срещу също толкова националистическата и отмъстителна Русия. 

Директно казано, имаме геополитически кошмар в центъра на Европа. Тогава какви са решенията за бъдещето? 

Често се споменава "израелската опция", което означава превръщането на Украйна в свръхвъоръжена военна крепост, но извън НАТО. Нека никой не се заблуждава - възпиращото средство на Израел се крие в притежаването на ядрен арсенал, който не е деклариран, но е съвсем реален. Що се отнася до най-лошия случай - обещаното на Украйна присъединяване в ЕС, то няма да реши въпроса за гаранциите за сигурност, които европейците са напълно неспособни да приложат. 

Както се очакваше, украинската контраофанзива потвърди факта, че нито една от воюващите страни не е в състояние да спечели надмощие над другата. Западните запаси от оръжия и муниции са на най-ниското си ниво. А на руската армия й трябват две-три години, за да компенсира загубите си и да си върне настъпателната способност. Следователно войната ще продължи дълго, но времето не е на страната на Украйна.