Акватории
Рибният свят на Осъм
/ брой: 174
Осъм е река в Северна България. Тя е дълга 314 км а водосборната й област има площ от 2820 кв. км. Извира от подножието на връх Васил Левски в Троянския дял на Стара планина на височина 1821 м и се влива в р. Дунав при с. Черковна, близо до Никопол. Осъм се образува от сливането на реките Черни Осъм, приемана условно за нейно начало, и Бели Осъм. Тракийското название на река Осъм е било Noya (Ноя), по- късно римляните я преименуват на Asamus (Аесмус), а гърците на Осмос. На славянски, старобългарски и турски се е наричала Осма.
Река Осъм е привлекателна и с богатството на своята ихтиофауна. В нейните води живеят ценни видове риби и речни раци, като царицата на планинските бързеи - речната (балканска) пъстърва, черна (балканска) мряна, големи речни кефали, блестящи скобари. В бавните води на дълбоките вирове се таят огромни сомове и шарани, за които се разказват легенди, а за всички начинаещи в риболовния спорт реката предлага изобилие от кротушки, сребърни уклеи и пъстроцветни чалунки. Рибното богатство се допълва и от проходни видове риби, характерни за Дунав и при пълноводие, каквото е в момента, те навлизат и по река Осъм. Такъв е случаят с бялата мряна, морунаша, смадока, щуката и много други.
Любими места за едрите кленове са в близост до отвестните, стръмно спускащи се във водата брегове. Те патрулират покрай тях, дебнейки от дълбините рибета, рачета, малки жабчета и дори мишки. Речният кефал е дневна риба. Той усилено търси храна от ранно утро до късно привечер, а в летните горещини активността му се измества към нощта. През зимата охотата му се засилва по пладне и в ранния следобед. Видно е, че тази риба се характеризира с целогодишна активност и доказана всеядност и при излет за улов на речен кефал не съществуват единни и общовалидни правила за нейното ловене.
Най-важното за успешния риболов на клен е да се знае, че той зависи, първо, от сезона, и второ - от големината на очакваните и търсените риби и от подходящо избраната стръв. За зимата най-подходящата стръв са торният и белият червей, както и хирономусите, стига да се подават на грозд. Пресен черен дроб, нарязан на ивички, или пилешки черва съблазняват едрите парчета.