Проклятието да си човек

Емил Андреев

В "Старецът и морето" Хемингуей заключава, че човек може да бъде унищожен, но не и победен. В своята повест "Бушменска прокоба" Михаил Михайлов - Мишо отива отвъд това послание: щом вярваш силно и докрай, щом се жертваш в името на нещо свято, тогава побеждаваш смъртта и оставаш завинаги като предание в умовете на своите съплеменници. Такава е съдбата на самотния бушменски ловец Гуге, тръгнал на последна битка подир своя орикс - антилопата с най-големите рога в света, чиято смърт ще помогне за оцеляването на семейството на Гуге и особено на едничката му дъщеря Цаура.
Подобно на стареца Сантяго, и Гуге ще плати най-скъпата цена, но ще остане сюблимен в своята трагичност.
Приликата между двете повести не е случайна. В основата и на двете лежи ловът, битката на живот и смърт между човек и звяр. Те се родеят по своята образност, емоционалност, динамика и богатство на езика, макар случките и посланията да са различни. Достойнството на Мишовата повест обаче е в неговия оригинален разказ на една на пръв поглед най-обикновена ловна история, в дълбокото му познание за живота и бита на местните бушмени, тяхната обредност, примитивни вярвания и култура.
"Бушменска прокоба" е затрогваща притча за проклятието да си човек, готов на всичко, за да оцелее, да помогне на своето дете да се изучи. Залогът на Гуге не е само ловната страст, а бъдещето на дъщеря му Цаура. Изгубили битката с живота, те се сливат в отвъдното, за да станат небесни знаци за техния горд бушменски народ. Така прокобата се превръща в символ, в пример за божественото знамение на един подвиг.
Има нещо изумително в съдбата на автора на "Бушменска прокоба". Архитект по образование, музикант по душа и писaтел по съдба, той е успял да постигне рядкото съчетание да е чужденец, но да разказва за живота в Африка като местен. Мисля, че няма друг български автор, постигнал подобно завидно умение.
Неслучайно Мишо е получил признанието на намибийската общественост, а повестта му с право е определена като част от нейната литературна традиция. Без излишна патетика ние можем да се гордеем, че един българин е постигнал това. Незнанието ни за подобни явления не ги омаловажава, напротив. Ще ми се повече наши сънародници да прочетат повестта и да усетят мито-поетичната сила на текста. И той обаче като всеки от нас си има съдба - рано или късно достойнствата му ще бъдат оценени. Вярвам в това!

* * *

"Бушменска прокоба" е съвременна ловна новела, разкриваща в съвършени детайли жестоката орисия на шепа горди бушмени, борещи се за своето оцеляване. - The Namibian.

 * * *
 
По своята образност, динамика и емоционалност новелата на Мишо "Бушменска прокоба" е сравнима единствено със "Старецът и морето" на Хемингуей. - New Era.

* * *
 В условията на задушената от комерсиални теми белетристика "Бушменска прокоба" е глътка чист кислород, жизнено необходим за духовното ни спасение. - The Informant.

 * * *

Да! Истина е, че днес в Африка има все още хора, загърбени от цивилизацията, мъчейки се в първобитни условия да съхранят своя възвишен морал, достоен за уважение и подражание и от нас - модерните хора. Авторът на "Бушменска прокоба" - Мишо, е съумял да ни трогне дълбоко и ни направи съпричастни към страданията на тези по детски чисти хора.
 Нахас Ангула, министър-председател на Република Намибия.