Спас Джевизов:
Преди лов сън ме не хваща
/ брой: 279
Спас Джевизов е роден на 27.09.1955 г. в Пловдив. От 1974 г. досега се занимава с футбол. Започнал е в "Ботев" Пловдив. С отбора на ЦСКА е бил четири пъти шампион на България и три пъти носител на националната купа. Пет години е бил състезател в Кипър. След приключване на състезателната си кариера три години е треньор в Кипър и после отново у нас - треньор в ЦСКА. Голмайстор на България и на Кипър. Семеен, има дъщеря, син и внучета. Ловец е от 1981 г.
Спас Джевизов
Любовта ми към лова е от много години. Потомствен ловец съм. За да станеш ловец, не е достатъчно само да държиш пушка, а да имаш и нещо в сърцето си. Добрият ловец трябва да обича природата, да е чел много и да се е старал да научи всички подробности за дивеча, за оръжието, за лова.
След футбола ловът ми е най-любимото нещо. И до ден днешен преди лов сън ме не хваща. Това е любов, която никога няма да избледнее. Ловът за мене е начин на живот. По време на излети забравям за всичките си неволи и пукници.
Случката ми с най-голяма тръпка е, когато убих глиган над триста килограма в Чирпанско. Стрелях го от десетина крачки и не можах да повторя. Имах голям късмет, че прасето падна. Тази огромна маса връхлиташе с голяма скорост върху мене и сигурно щях да имам сериозни проблеми.
Бях на работа в Кипър девет години и винаги, когато съм имал възможност, съм ходил на лов. Там ловът е много по-различен от българския и като организация, и като дивеч. Най-едрият дивеч е кипърският муфлон, но на него се ловува със специални разрешителни. Заешкият лов е най-разпространен и труден поради високите треви и големите жеги.
Интересен е ловът на кеклици, франколини (вид фазан) и чигли (вид дрозд). Кипърците масово излизат на лов и стават много наранявания. Затова използването на карабина е забранено и най-големият разрешен патрон е четири нули. За да станеш ловец в Кипър, първо трябва да си купиш пушка и след това ти издават разрешително, без да караш курсове. Пушките им са едни от най-скъпите и хубавите в света. От 500 хиляди население 200 хиляди са ловци. Представете си първия излет, когато всички излязат и започнат да стрелят. Имаш чуството, че са обявили война на Турция.
Отношенията между ловците са все още другарски. Не можеш да излезеш в планината при сняг, мъгла, виелици и да няма приятелство. Нещата се променят към лошо. Хората обедняха, но още запазват човешки качества по време на лов.
На лов около язовир "Жребчево" наш приятел допусна връхлитащ го глиган много близко до себе си. Успя да стреля веднъж от пет метра. В следващия момент всички, които наблюдаваха сцената, изтръпнаха от ужас. Глиганът удари ловеца със зурлата между краката и го подхвърли. Приятелят ни направи задно салто във въздуха и заедно с глигана се сурнаха в един улей. Намерихме ги застинали един до друг, глиганът мъртав, а ловецът онемял от уплаха. Доста време не можа да проговори. Човек трябва да знае докъде са му възможностите и да внимава много, особено на лов за глигани.
Спомням си и друг случай за злия нрав на глиганите. Мой добър познат, който не е ловец, си копаел нивата край вилата си. Ранен от предния ден глиган го издебва, поваля го на земята и му разкъсва подбедрицата. Имал е късмет, че не му е прегризал крака, но човекът остана сакат за цял живот.
Имам случка, за която не искам да си спомням. На лов стрелях на дубле по прасе от много близко разстояние. Прасето ме подмина и падна зад мен в яма, дълбока около метър и половина. Помислих, че съм го убил и останах на мястото си да чакам други животни. Оказа се, че само съм го уплашил здраво и след две минути глиганът се свести и избяга.
Падна голям смях. Дори ми показаха дърво, на което пропусналият при подобни случаи стрелец се завързва със свалени гащи и в специфична поза... И до днес не смея да отида отново в тази дружинка, защото, от една страна, неща са смешни, а от друга - срамни.
Общото между футбола и лова е, че и двата спорта са колективни и изискват желязна дисциплина. Футболът ми е дал издръжливост и бързи рефлекси, които са много важни за всеки ловец.