Не подценявайте опасността от бяс
В селищата най-често преносители са скитащите кучета и котки, плъховете и катериците, а в природата - лисиците
/ брой: 229
Болестта бяс се причинява от вирус, който се съдържа предимно в слюнката на болното животно. Заразяването става обикновено след ухапване от друго животно или при случайно попадане на достатъчно вируси в кръвта през лигавиците, очите или стари рани, както и в храната.
Вирусът е изключително устойчив, в зависимост от температурата на въздуха в труповете на умрели животни той е вирулентен до 2-3 месеца. Изолиран при стайна температура, живее до 3 дни, а в подходяща среда и условия е практически вечен.
След като попадне в кръвоносната система на животното, вирусът се размножава и достига мозъка. Първите проявления на болестта се появяват обикновено от 15 до 30 дни след заразяването, но в зависимост от вида на заразоносителя, мястото на проникване и количеството на вирусите това е възможно да стане между 5 и 90 дни. Колкото по-близо до главата е раната, толкова по-бързо се проявява заболяването.
При нашите условия в природата над 95% от случаите заразата се пренася от лисиците, а в останалите - от язовци, вълци, чакали, по-рядко от други хищници, катерици или прилепи. При лисиците, язовците и белките се проявява тихата форма. Животните губят страх от хората и кучетата, търсят контакти с тях и се държат като питомни. Заразяването става чрез олигавяне и ухапване. Особено опасни са вълците, които поради голямата си сила могат да ухапят и заразят много животни и хора.
Единствената възможност за спасение от заболяването е своевременното ваксиниране. При хората ваксината се инжектира неколкократно подкожно в мастните тъкани около пъпа, а при животните - наведнъж под кожата на врата или друго подходящо място. Създадени са и пречистени ваксини, които се възприемат значително по-леко от хората. Така че за предпазване от бяс има ваксина, но няма лекарство.
При наблюдаване на неестествено поведение при животните винаги трябва да се мисли за тази опасна болест. Животното трябва да се убие и изгори. Трупът се хваща с латексови ръкавици или през найлонов плик. Ако са известни животни, ухапани от екземпляр с подозрително поведение, е необходимо да бъдат своевременно ваксинирани или умъртвени.
Препоръчваме на ловците на хищници при дране на кожи да работят само с хирургически ръкавици за еднократна употреба. Използваните инстументи да дезинфекцират чрез накисване в 4% формалинов разтвор. Много от ловците си служат при дране и хранене с един нож. Това е недопустимо. Да се има предвид, че този вирус е изключително устойчив и не умира от сапун. Миенето с ракия само механично почиства мястото. При порязване или след ухапване мястото да се измие обилно с вода и сапун за отстраняване на кръвта и слюнката и да се намаже с йод. Ако има олигавени дрехи, да се сложат в найлонов чувал до изясняване на случая, за да се избегне разнасяне на вируса.
След ухапване, ако агресивното животно е познато куче, трябва да се наблюдава поне 8 дни. Ако през това време остане живо, може да си отдъхнете. Когато има съмнения за заразяване на човек с бяс, да се търси компетентна лекарска помощ.
В дивечовъдните станции, където гъстотата на дивеча е по-голяма, има условия за бързо разпространение на заразата. Затова съществено значение има регулирането на числеността на хищниците. Постоянно действащите стървища с подходящи високи чакала са между най-резултатните методи за тази цел. Задължително е всички домашни, дворни, овчарски, служебни и особено ловните кучета да се ваксинират ежегодно.