Коменданта и Полковника

Априлски дъжд из ведро. Градинката край парламента опустя. Нямаше живот и в десетината палатки на антивоенния младежки лагер. Лошото време даде възможност на протестиращите да отидат по домовете си и да отдъхнат. Само в една от палатките четирима души играеха карти на светлината на петромакса.

Наближаваше двадесет и един часа. Коменданта на лагера стана и се разкърши:

- Жена ми замина днес за чужбина. Децата са сами. Ще се прибера да си поема въздух. И пияниците са се изпокрили, така че нощта ще е спокойна. Леко дежурство.

Чергилото на палатката се отметна. Показа се фуражка, наметната с дъждобран. Момчетата познаха майор Стилянов, който отговаряше за района около парламента.

- Здрасти! Какво си се присетил за нас по това време?

- Водя ви гости.

След него влезнаха двама униформени.

- Полковник Димитров. Първи заместник-началник съм на Дирекция на националната полиция - представи се по-високият и протегна ръка.

Лошо предчувствие облада Коменданта, докато се здрависваше: "По никое време - толкова височайша визита?"

- Подполковник Трендафилов. Юрист съм към Министерство на вътрешните работи - каза по-закръгленият, но не се ръкува.

Полковника подаде на Коменданта лист хартия:

- Нося ви заповед на столичния кмет. До шест часа сутринта трябва да преместите лагера на едно от упоменатите места. Прочетете внимателно и тогава ще разговаряме!

Тялото на Коменданта се обтегна като струна. За трите месеца на протеста няколко пъти беше подписвал предупредителни протоколи. Не му пукаше от всекидневния психологически натиск, който органите на реда оказваха върху него под една или друга форма. Този път работата беше по-дебела. Лагерът беше трън в очите на управляващите. Стотици хиляди хора минаваха край него и слагаха подписите си срещу военната агресия на НАТО над Югославия.

В заповедта кметът Софиянски предлагаше три варианта за преместване на лагера - Южния парк, някаква площадка в "Младост" и градинка в "Люлин".

Коменданта започна да разсъждава: "Хитро са го измислили. Нощ. Няма хора в лагера. Улиците пусти. Малко ще са свидетелите на насилието." 

Имаше представа от планиране и обезпечаване на полицейска акция. Знаеше, че винаги има щаб, който я ръководи. Щом на терена е първият заместник-началник, в щаба е шефът на полицията - генерал Василев. И тъй като акцията е политическа - съгласувана е поне с министъра на вътрешните работи.

Трябваше му време да вземе правилното решение. Започна да шикалкави:

- Господин Полковник, трети месец сме тук. Спазили сме законите на държавата. Няма повод за такова разпореждане. Съгласно Наредбата за митингите и шествията кметът Софиянски няма право да издаде такава заповед.

- В шест часа сутринта градинката пред парламента трябва да е пометена. Ако не желаете да се преместите - в нула часа и една минута ми е наредено да действам. Ние ще ви преместим.

Гласът на Полковника не търпеше възражения. 

Ни в клин, ни в ръкав се намеси Подполковника:

- Дотук и двете страни действат в рамките на закона.

"Я виж ти - имаме си и блюстител на закона!"

Коменданта си даде сметка, че някъде наблизо, в автобуси стоят стотици полицаи. Пият кафета, пушат, подрънкват щитове и каски, и чакат дванайсетия час. Никакви шансове за отпор. 

Безсмисленият разговор продължаваше десета минута. 

Умът на Коменданта скачаше трескаво: "Как може малък човек да победи голям? Само ако владее философията на източните бойни изкуства. Използва засилването на противника и с малка техника го претъркулва." 

Трябваше му време. Можеше да го спечели, само ако ги "приспи".

Въздъхна примирено:

- Трудно ще ви е на тримата да ни преместите. Не сте сами. Изненадахте ни. Четири човека не можем да направим нищо. Господин Полковник, знаете, че лагерът е организиран от Социалистическия младежки съюз. Аз съм само един обикновен комендант. Не мога да взема решение къде да се премести лагера. Има ръководство от девет души.

- Колко време ви трябва да ги съберете?

- Надявам се до час и половина да дойдат поне пет човека от шефовете. Съгласно устава на съюза могат да вземат решение. В двайсет и три часа и трийсет минути ще ви съобщят къде ще се премести лагера. Лошото е, че нямаме превоз.

- Ще ви осигурим камион.

- Момчета, започвайте да събаряте палатките.

- Дотук двете страни действат съгласно закона - за пореден път издекламира Подполковника.

Младежите гледаха учудено Коменданта и не вярваха на ушите си. 

- Не мърдам оттук - изрепчи се Лъчо и демонстративно легна на дюшека. - Който иска, да мести лагера.

Тримата униформени напуснаха палатката и потънаха в нощта.

Коменданта изчака да се отдалечат и зашепна:

- Пичове, бас ловя, че камионът е наблизо и ще пристигне до няколко минути. Спокойно. Измислих го. Ще ги преметнем и този път, само трябва да действаме светкавично. Борка, отиваш на "Позитано". Да ти отворят телефонната централата и започваш да звъниш на познати депутати. Кольо, от вас звъниш на нашите членове. Всеки да звъни на други. Верижна реакция... Аз ще поема медиите. Най-важното е да кажете на хората да дойдат в лагера не по-рано от двайсет и три часа и двайсет минути и не по-късно от двайсет и три часа и половина, за да не се досетят, че кроим нещо. Трябва да съберем поне двеста човека, фотографи, камери... И да видим тогава как ще съборят лагера. Лъчо, ти не се излежавай, ами започвай бавно да имитираш разваляне на палатките. Гледай да бутнеш най-много две-три, че утре пак ще ги опъваме. Ако дойде някой, не се ежи, а се прави на уплашен.

Тримата запалиха колите и поеха.

Първо Коменданта звънна на своя роднина:

- Лельо Миче, моля те да отидеш тази нощ у нас. Ако утре не се прибера, да знаеш, че са ме арестували. Моля те, да се грижиш за децата три дена, докато се върне жена ми от чужбина.

- Ох, добре, мойто момче. Не те знам какви ще ги вършиш, ама умната. 

- Не се притеснявай. Мисля, че ще се размина с ареста, но ти го казвам за всеки случай...

Извади списъка и започна с фотографите и телевизиите. За два часа успя да звънне на петдесетина журналисти.

В двайсет и три часа и трийсет минути Коменданта спря колата край Университета. Картината не го изненада. Над двеста полицаи бяха направили кордон около градинката. Вътре имаше стотина човека и продължаваха да прииждат. 

Топли радостни вълни преминаха по тялото на Коменданта. Идваше му да подскача и да крещи от радост. Тръгна самоуверено към близкия полицай.

- Назад! Забранено е преминаването! - изкомандва полицаят и изправи щита пред гърдите му.

- Аз съм Коменданта на лагера. Обадете се на полковник Димитров. Искам да отида при него. 

След минута го пропуснаха. Между палатките видя десетина фотографа, четири камери, двайсетина депутати от левицата и стотина младежи.

Устатата парламентаристка Татяна Дончева беше награбила Полковника. Ръкомахаше пред лицето му и го заливаше със словесен поток. Той пушеше нервно и от време на време отронваше само по едно "Да" или "Не". На Коменданта му стана жално: "Може и той да е срещу бомбардировките над Югославия, ама служба..."

Подполковника блюстител на законността се приближи към Коменданта:

- Нали обещахте да вземете решение къде да се премести лагера?

- Да. Ще го направим. Момчета и момичета, искате ли да местим лагера?

Мощно "Не!" разцепи нощта.

Коменданта вдигна рамене и се усмихна на Подполковника:

- Чухте. Не искат. Какво да направя? Така е при демокрацията.

Коменданта взе китара:

- Групата, насам. Нека благодарим с няколко песни на всички приятели, които ни подкрепиха в тази тежка за лагера нощ...