Замразена европейска пица
Забуксувалият бюджет на ЕС има дъх на институционална криза
/ брой: 269
Провалът на споразумението за бюджета на Европейския съюз разби много очаквания. Въпреки че явлението не създава прецедент (подобна пречка е имало и през 1988 г.), 27-те изпадат в такава ситуация за първи път. Благодарение на отказа е много вероятно новите политики и правомощия на ЕС при условията на Лисабонския договор да не могат да се въведат поради липсата на финансов ресурс. Свадливият подход обрича поставените цели, но преди всичко говори за дисхармонията, която прояжда институционалната тъкан на ЕС. И ако паниката не определя най-правилно ситуацията във властовите коридори на Брюксел и някои европейски столици, то страхът от тоталната корозия все по-ясно взема надмощие.
Предвид обстоятелствата Еврокомисията трябва да изработи ново проектопредложение, след което страните членки ще имат 30 дни да го разгледат, а Европейският парламент - 42, за да реагира. Ревизията ще протече с ясното съзнание, че почти навсякъде в Европа са въведени мерки за строги бюджетни икономии и малцина имат желание да увеличат разходите. Цялата бюджетна процедура трябва да започне отначало, а процесът по "размразяване" на европейската пица може да отнеме месеци, уточни еврокомисарят по бюджетната политика Януш Левандовски. Въпреки че говорителите на ЕК бяха категорични, че до няколко седмици ще има нов изход, почти сигурно е, че европейското семейство ще приключи годината без бюджет. А това е лош знак и за Европейския съвет през декември.
Виновник за патовото положение са няколко страни, и по-конкретно Великобритания, Холандия и Дания, които гледат с неохота на евентуален контрол от страна на Страсбург - някогашното грозно патенце на европейските институции. Въпросът колко власт да има Европейският парламент в бъдещите преговори за бюджета и "механизмът за гъвкавост", позволяващ да бъдат надхвърлени сегашните бюджетни тавани, се превърнаха в ябълка на раздора. Изглежда, за "старите европейци" не цифрите, а новата власт и клаузите на Лисабонския договор са неприемливи теми за обсъждане. ЕП настоя да изясни ролята си във финансовите въпроси при условията на Договора от Лисабон, който влезе в сила миналата година. Евродепутатите са убедени, че договорът им дава равен глас в бюджетните дискусии със страните-членки. За ЕП това означава ефективно прилагане на демократичните принципи на управление, защото при колкото и ниска активност да се случва избирането им, те единствени заемат поста си по волята на европейците.
В дух на отстъпчивост към националните правителства ЕП даде знак, че е склонен да приеме ограничено увеличение на разходите за 2011 г. - с не повече от 2,9% до общо 126,5 млрд. евро (първоначално ЕК и ЕП искаха да увеличат бюджета с 6,1 на сто). Но в замяна поиска страните-членки да обсъдят нови начини за финансиране на Европейския съюз (в периода 2014-2020 г.) и дори възможността за специален евроданък. Ако не бъде постигнат компромис, ще се наложи ЕС да стартира механизма за месечно финансиране по отделни пера, изчислени на базата на бюджет 2010. Така пицата може да се превърне в опасна динена кора, като се има предвид, че лъвският пай от бюджета се изразходва за земеделски субсидии и за сближаването в съюза, или с други думи - подкрепа за по-необлагодетелстваните райони на ЕС.
Няма яснота с какви стъпки ще се движи общността идната година, но ЕК и редица евродепутатите предупредиха, че ситуацията би застрашила много приоритети на Брюксел - от създаването на дипломатическата служба (Европейската служба за външна дейност) и три нови органа за финансов надзор до навременното изплащане на субсидиите за земеделските стопани. Въпреки че Великобритания, Холандия и други фискално угрижени страни-членки отричат тези тревоги. Според източници в Брюксел стартът все пак няма да бъде отложен, но новите структури ще бъдат изложени на сериозни финансови затруднения.
Сблъсъкът за бюджета се възприема най-общо като стълкновение между строгите и разточителните. Подтекстът на това състезание обаче е друг. Битката е крайно политическа, а бюджетното фиаско е доказателство, че борбата за власт в ЕС тепърва започва. Ако изходът от конфликта е поражение за ЕП и победа за няколко правителства, Европа вместо да се разширява - ще започне да се свива, изправена пред перспективата за постепенно разрушаване на ЕС.
Усилено се говори, че догодина Старият свят няма да се "освободи" от последиците на финансово-икономическата криза през 2008-2009 г., а ще бъде заплашен от стагнация. Председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпой натисна паник бутона, като заяви, че еврозоната и целият Европейски съюз заедно с нея "няма да оцелеят", ако сегашните бюджетни проблеми на някои страни не бъдат решени. Думите му само затвърждават "икономическото полуразпадане" в рамките на съюза, разделен на финансово дисциплинирани, икономически напреднали и изоставащи държави. Така европейският бюджет остава сериозна причина за опасения, тъй като, ако агонията се удължи, скоро ЕС ще остане съвсем без пари насред "криза на оцеляването".
Годишната сума от около 140 млрд. евро звучи грандиозно, но всъщност представлява едва 1% от икономическото богатството на съюза. Този бюджет се изразходва, за да се подобри животът на европейците. Той служи за стимулиране на икономиката и създаване на нови работни места; за модернизиране на селското стопанство и за запазване на природните ресурси; за борба с тероризма, организираната престъпност и нелегалната имиграция; за подпомагане и запазване на културното наследство. Разходите, свързани с администрацията на всички институции на ЕС, възлизат на 7,9 милиарда евро, като представляват 5,6 % дял от бюджета.
Кой решава?
Европейската комисия всяка година предлага проект за всяка област от политиката и програма. Въпреки това решението за разходните планове за следващата година на практика се взема от нашите избраници в Европейския парламент и от Съвета на Европейския съюз. След като парите са похарчени, Комисията трябва да уведоми Европейския парламент как е станало това. Разходите подлежат на проверка от Европейската сметна палата.
Откъде идват парите?
След бюджетната реформа през 1970 г. Европейската общност разполага със свои ресурси за финасиране на разходите си. ЕС има право на различни източници, без да се налага да се вземат решения от националните власти. Системата на собствените ресурси се определя с решение на Съвета. Около 70% от бюджета на ЕС се финансира от бюджетите на държавите-членки в зависимост от техния брутен национален доход (БНД). Финансирането от ДДС продължава да намалява през годините, като през 2009 г. то е малко под 11%, а на традиционните собствени ресурси (основно мита) се падат малко над 12%. Остатъкът от предходната година и другите приходи представлява 7,5%.
Графика - Бюджет 2010
Графика Проектобюджет 2011
От общо И142,6 млрд. близо И64,4 млрд. са предназначени за икономическо възстановяване (+3,4% от 2010 г.). Фондовете в подкрепа на водещите европейски инициативи като стратегия "Европа 2020" (за растеж) са около 57,9 млрд. евро (около 40% от бюджета).