Сбърканата стратегия
/ брой: 27
Осем държави от многострадалния Европейски съюз ще получат облекчено финансиране по европейските фондове. В прав текст, да разбираме слабаците - Италия, Испания, Гърция, Ирландия, Португалия, Латвия, Литва и Словакия - скъсани по макро- и микроикономически показатели. Жестът на Брюксел да доплащат по-малко за реализация на проекти по еврофондовете е наистина основателен. Осемте страни се гърчат от рекордни нива на младежката безработица - чутовните над 30 на сто, а в една от обичайните заподозрени - Испания, половината от хората, търсещи работа, са до 24 години. Това се случва на фона на стратегии да се инвестират средства, така че до края на 2014 г. Европа да изведе поне два милиона млади европейци извън безпътното битие на безработицата.
Намеренията са си за адмирации. Проблемът е, че този път България, като един неразточителен отличник за пример, преди няма и две седмици потърси подкрепа точно за финансови облекчения. Премиерът Борисов със свито сърце отиде при германската си повелителка Ангела Меркел, за да послуша, но и да издейства отстъпки заради финансовата дисциплина, като се намали размерът на съфинансиране по оперативните програми на 5%, а не "безпощадните" 20 на сто, както е сега. Въз основа на статута ни на една от трите най-дисциплинирани държави в Европа. Напразно. Както изглежда, сърцето на Брюксел е много кораво. Един път и България да не е мъмрена и наказвана на опашката, и ето че цялото това старание отива на халос. Добрите ни практики ще ги възнаградят някой друг път, изключение за нас не беше направено. А основания за сръдни не липсват.
Обективно погледнато, Европа има право да демонстрира неприязнено отношение към лошите си деца Румъния и България. Когато обаче страната ни неоснователно остава извън списъка на облагодетелстваните страни, с близък резултат до срамотните 30% младежка безработица, трябва да се потърси справедливост. При положение, че точно от Брюксел алармират как у нас живеят най-голям процент младежи, които нямат образование, квалификация и съответно са без работа. Наскоро тъкмо на България бе присъден позорният приз за затъпяващи деца и младежи, след анализ на пазара на труда, условията на работа и живот. И как по-точно това ще ни нареди между страните с по-добро качество на живот. Като позакъсалата Великобритания, където въпреки стандарта и драстичните икономии отново се хващат за социалните придобивки. Питам се що за стратегия имаме и има ли кой да сложи в ред тази България, ако (де)генерацията, от която зависи нейното бъдеще, получава такава оценка?