Присъдата се отлага

Миналата седмица, след две десетилетия изчакване и дълги процедури, Жак Ширак трябваше да се изправи пред съда, където да отговаря за незаконни действия. Вече без своя имунитет, той и още деветима подсъдими са обвинени за злоупотреба с доверие, отклоняване на държавни средства и конфликт на интереси - престъпления, извършени по време на мандата на Ширак като кмет на Париж.
Това "сюрреалистично съдебно заседание", както го определиха медиите във Франция, което трябваше да продължи около месец, се оказа ялово. Близо сто медии от цял свят, акредитирани за събитието, останаха в очакване. Жадните за зрелища французи също бяха разочаровани, защото не успяха да видят началото на третия процес срещу бивш ръководител на френската държава. Печални "първопроходци" в това отношение са крал Луи XVI и колаборационистът маршал Филип Петен.
В ход са две дела срещу Ширак от периода му на градоначалник (1977-1995 г.). Първото се води от следствието в Париж заради незаконно присвояване и злоупотреба с доверие за над 21 фиктивни работни места. Второто е повдигнато от магистратите в парижкото предградие Нантер по повод конфликт на интереси, свързан със седем фиктивни работни места. Бившият президент на Франция е обвинен, че докато е бил кмет на Париж, е водел незаконно на щат в кметството няколко свои съпартийци, които са подготвяли кампанията му за президентските избори. Обвиняеми по същото дело са двама служители на кметството и седем души, които са заемали фиктивните длъжности. Процесът в Нантер започна през 1995 г. и разследва действия от 1992 г., докато началото на парижкия процес бе даден през 1998 година.
По обвиненията, касаещи Нантер, са произнесени няколко осъдителни присъди още през 2004 година. Едната беше срещу бившия премиер и настоящ външен министър Ален Жупе, който по онова време е главен секретар на дясната голистка партия Обединение за Републиката (предшественик на управляващата днес Съюз за народно движение) и съветник по финансите в кметството на Париж. Жупе получи 14 месеца условно и бе лишен от правото да бъде включван в избирателни листи за една година. Ако бъде признат за виновен, Ширак може да получи до 10 години затвор и глоба от 150 000 евро. Може и да му бъде наложена забрана за включване в избирателни листи за пет години.
Жак Ширак отрича да е бил наясно за корупционни плащания. Адвокатите му обвиняват магистратите, че в делата, водени срещу него, има скрит политически подтекст. Факт е, че макар името му да се свързва със серии корупционни скандали, бившият френски държавен глава никога не е бил осъждан, а след края на мандата му в Елисейския дворец популярността му нарасна неимоверно.
Мнението на французите за аферата е противоречиво и продължава да търпи промени. Според изследване на социологическата агенция BVA за телевизия M6 56% смятат, че Жак Ширак трябва да бъде съден като "всеки друг обикновен гражданин". През ноември 2009 г. 72% са били на мнение, че процесът трябва да се отложи, припомня социологическото изследване.
Така или иначе парижкият съдия Доминик Пот отложи историческия процес. Пот обяви, че делото се отлага "за към 20 юни". Паузата от няколко месеца се налага, за да може друга инстанция - Касационният съд - да провери състоятелността на жалба на защитата за нарушаване на процедурите. Случаят може да бъде отнесен до Конституционния съд и така забавянето да се проточи до няколко месеца. По мнението на адвокатите отказът на правосъдието да приложи принципа за давност за събития от началото на 90-те години е противоконституционен и това създава т.нар. приоритетен въпрос за конституционосъобразност (QPC).
Ширак не спира да говори за съществуването на "организирана система", но много повече съмнения породиха някои подробности, съпътстващи аферата. Когато съдия Пот обяви, че делото се отлага за 20 юни, адвокатите на мнозина от обвиняемите заявиха, че клиентите им "няма да могат да са на разположение в този период". От своя страна един от юридическите съветници на Ширак поясни, че "през юни ще сме навлезли в предизборен период. Струва ми се, че е немислимо да разглеждаме делото в този период". Но QPC се отнася само до преписката от делото за Париж. Ако решението за прехвърлянето на QPC до касационен съд води отново до отсрочка по делото с фиктивните работни места, то съдът можеше да се сезира за случая в Нантер, по който Ширак е единствен обвиняем.
С оглед на крехкото здравословно състояние на Ширак много е вероятно едно медицинско свидетелство да спести и явяването през юни, отбеляза Паскал Робер Диар от в. "Монд". Междувременно бившият държавен глава може спокойно да защитава своята гледна точка, синтезирана в два тома мемоари, за правенето на политика в продължение на цели 45 години. Без да се обременява с преценката на правосъдието. Не бива да пропускаме, че парижката община, която е основният ощетен, отказа да стане страна по делото заради споразумение за обезщетение, сключено през септември 2010 г. със Съюза за народно движение (СНД) и Жак Ширак. По силата на постигнатото споразумение градът трябва да си върне 2,2 милиона евро, от които 1,65 милиона плати СНД, а Жак Ширак - 550 000 евро. В замяна на това кметството оттегли съдебния си иск, подаден заради фиктивните двадесет и един поста в градската управа.
Много мастило се изписа за облагодетелстваните "мъртви души", които никога не са стъпили на работните си места. Журналистът Тиери Левек, изследвал политическо-финансовите скандали, разтърсили Париж (като "Анголагейт", "Клиърстрийм" и др.), се спира подробно на аферата Ширак в книгата си "Intouchable? Chirac face aux juges" (Недосегаем? Ширак пред съда). Левек констатира, че сред "фиктивните" има хора, работили за партии сателити на Обединение за Републиката; асоциации, с които се е осигурявала подкрепа, или такива, които са работили за сметка на избрани и верни на Ширак съпартийци. Има и просто услуги - като тази за шофьора-телохранител на Марк Блондел, председател на историческия синдикат Force ouvriere (Работническа сила) и личен приятел на Жак Ширак. Има и съпрузи, и роднини на политически другари - Мари-Терез Пужад, съпруга на екскмета на Дижон Робер Пужад; Мишел Шарет - спътница в живота на бившия външен министър Ерве дьо Шарет, и дори Франсоа Дебре, брат на Жан-Луи Дебре, един от най-приближените на Ширак хора в Конституционния съд. Именно заради напрежението и обвиненията за връзки на някои от обвиняемите с някои от съдиите Жан-Луи Дебре заяви пред в. "Фигаро", че се отказва да гледа евентуалното дело.
Тиери Левек обръща внимание и на една мярка, будеща подозрения - поверяването на досъдебното наказателно производство в ръцете на прокурори, които се назначават с декрет от президента и са йерархично обвързани с министъра на правосъдието. "Краят на съдия-следователите" е стъпка, чакана с нетърпение от политици от всички френски партии, заплашени от съдебно преследване, констатира журналистът.
В съда в Париж са създадени отлични условия за възрастния подсъдим. За Ширак има стая за отдих, която ще бъде на негово разположение. Съдия Доминик Пот даде да се разбере, че има намерение да разпитва Ширак почти всеки ден. Ако обаче изобщо се стигне дотам. Не без известна носталгия французите спорят как той е бил добър и силен президент, приятел на арабите, противопоставил се на войната в Ирак. Дали бившият президент е жертва на разчистване на сметки или е крайно време да му се потърси сметка за някои обществени дела? Мисълта един от популярните френски президенти да излежи 10-годишна присъда е малко утопична и със сигурност няма да допринесе за добрия имидж на Франция. Не без основание все повече французи повтарят, че бързото производство и белезниците са за дребните престъпници. Или за онези, които нямат връзки и пари.

Профил

Жак Рене Ширак е роден в Париж на 29 ноември 1932 г. Служи в армията по време на френско-алжирската война през 1954 г. Завършил е елитното Национално училище по администрация (ENA). Влиза в обществения живот, вдъхновен от генерал Де Гол, флиртувайки с комунизма и пацифизма. През 60-те става помощник на Жорж Помпиду, който през 1967 г. прави "своя булдозер" най-младият член на кабинета. Валери Жискар Д'Естен го назначава за първи път за премиер през 1974 г. Две години по-късно Ширак създава собствена партия - Обединение за републиката. Кметският му период е прекъснат за малко от премиерски мандат (1986-1988 г.), когато двамата със социалиста Франсоа Митеран са принудени да управляват в екстравагантен политически тандем. За тези две години държавният глава Митеран не пропуска възможност да вгорчи живота на премиера Ширак, който след две кандидатпрезидентски загуби (1981 г. и 1988 г.) най-накрая успява да застане начело на Франция.
Наричат Ширак "Хамелеон Бонапарт" и "Ветропоказателя". Той ту е антиевропейски настроен голист, ту най-разпаленият привърженик на единната валута. Понякога нарежда извършването на ядрени тестове в Тихия океан, а след това става отявлен екозащитник.
Много французи го помнят като един от президентите, избрани на принципа за по-малкото зло заради балотажа с крайно десния Жан-Мари Льо Пен през 2002 година. Но на 14 юли 2002 г. цяла Франция е потресена от нещастието, което за малко не сполетява първият човек в републиката. Шансът спасява президента от смърт, когато по време на традиционния парад в чест на превземането на Бастилията психопатът Максим Брюнери, скрил малокалибрената си пушка, стреля срещу Ширак.
Една от реформите, с която Ширак остава в историята, е съкращаването на президентския мандат (от седем на пет години), което се отрази и на продължителността на неговото управление.
Във външнополитически аспект Ширак ще бъде запомнен с позицията си, че без подкрепата на Съвета за сигурност на ООН военната намеса в Ирак (2003 г.) е незаконна.
Освен като ценител на женската красота Ширак се слави и като притежател на тънко, но хапливо чувство за хумор. Британците още не могат да преглътнат репликата му "Човек не може да има доверие на народ, чиято кухня е толкова лоша."



Съпругата на Жак Ширак - Бернадет - отрече слуховете за здравословното състояние на бившия френски президент. Тя бе категорична, че той не страда от алцхаймер и ще се яви на делото срещу него. "Ако съпругът ми страдаше от това заболяване, нямаше да се поколебая да го оповестя", увери тя. Бившата първа дама призна, че Ширак имал "трудности с ходенето и със слуха" и "понякога проблеми с паметта".