04 Ноември 2024понеделник16:42 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Прераства ли украинската война в световна?

/ брой: 113

visibility 6541

Марио ГАЛИЧ (Загреб, Хърватия)

След началото на руската агресия срещу Украйна през февруари 2022 г. Западът постави няколко „червени линии“ пред Русия, за да гарантира, че войната няма да се разпространи извън границите на Украйна. Досега много от тези линии бяха прегазени.
Една от онези "червени линии", които все още се поддържат, беше искането на Киев НАТО да въведе забранена за полети зона над Украйна и нейното налагане да се извършва от бойни самолети на НАТО. Вместо това западните съюзници започнаха да доставят на Украйна най-съвременни противовъздушни системи, предназначени да спрат руските атаки с крилати и балистични ракети.
Ако не беше замразяването на американската помощ от републиканците в Камарата на представителите, този подход би бил доста ефективен. Прекъсването на доставката на управляемите ракети „Земя-Въздух“ отслаби отбранителните сили на Украйна, а през последните месеци руските удари отново се превърнаха в смъртоносни. Но това ще бъде спряно много скоро с нови доставки.

Не толкова отдавна една от "червените линии" бе доставката на танкове. Берлин категорично отказа не само да изпрати „Леопард“, но и попречи на други да го доставят. Под нарастващ натиск Берлин се съгласи при условието Вашингтон също да даде танковете „Абрамс“. В крайна сметка западните танкове бяха доставени в Украйна, но руснаците не само успешно ги спряха, но унищожиха повечето от тях.
Най-новата „червена линия“ са

немските крилати ракети „Таурус“

Берлин все още отказва да ги даде на Киев. Всъщност това е последната "червена линия" на канцлера Олаф Шолц. Доскоро оправданието му да не изпрати „Таурус“ бе отказът на президента Байдън да предаде на Украйна по-модерните балистични ракети „MGM-140“. Байдън обаче тайно одобри доставката на други ракети с обсег от 300 километра, като част от пакета за военна помощ на стойност 300 милиона долара.
Предвид максималния обсег от 300 километра, нито един руски военен обект в Крим вече не е обезопасен.
Още една „червена линия“ ще бъде пресечена, когато

първите изтребители Ф-16 пристигнат в Украйна

Друг е въпросът доколко Ф-16 наистина ще повлияе на хода на войната и доколко украинските пилоти успяха да овладеят всичките му бойни възможности.
В медиите също се споменава, че Украйна ще получи шведските „Грипен“ и френските „Мираж 2000“.
Въпреки че доставките на оръжия, особено тези с голям обсег, бяха "червени линии", още по-дебела "червена линия" е решението западните оръжия да бъдат използвани срещу цели в Русия.
Доставките вече отприщиха гнева на Москва. Британският външен министър (и бивш министър-председател) Дейвид Камерън каза: „Не виждам защо Украйна трябва да има каквито и да е ограничения върху използването на британски оръжия и боеприпаси по територията на Русия...“
Този

драматичен обрат в британската политика

вероятно се дължи на факта, че руската армия започна да атакува украински градове със севернокорейски балистични ракети.

Решението на Лондон обаче не е толкова значимо, колкото призивите на френския президент Макрон да изпрати войски в Украйна. В интервю за „Икономист“ Макрон отново потвърди, че не може да се изключи изпращането на западни военни сили в Украйна, като оправда този много опасен ход със стратегическата цел да се предотврати победа на Русия.
Той каза: „Ако Русия победи в Украйна, няма да има сигурност в Европа. Кой може да се преструва, че Русия ще спре дотук? Каква ще бъде сигурността на другите съседни държави, на Молдова, Румъния, Полша, Литва...“

Макрон твърди, че има подкрепата

на много съюзници, но не уточни кои са те. Той дори не обясни какво ще правят френските войски в Украйна. След първото изявление на Макрон за изпращане на войски в Украйна, френският външен министър Стефан Сежурне каза в парламента: „Трябва да обмислим нови дейности в подкрепа на Украйна. Те трябва да отговорят на много специфичните нужди, по-специално имам предвид разминирането, киберотбраната, производството на оръжия на украинска територия...“
Някои украински медии отидоха още по-далеч и твърдят, че Киев предпочита

французите да поемат наблюдението и охраната на границата

между Украйна и Беларус. Така големите украински сили ще бъдат освободени и ще могат да бъдат предислоцирани на бойното поле.
Докато планът за изпращане на френски и европейски войски в Украйна засега не е реален, идеята, че украинските ВВС ще разполагат с Ф-16 и с балистични ракети, способни да поразяват цели на 300 километра, изглежда напълно възможна.  
Ако все пак френски и европейски войски отидат в Украйна, това ще превърне ли Украйна в огнище на световна война? Или това е последното средство да убедим Путин, че Западът няма да го остави да спечели?

Драстичен воден режим в Плевен

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 210

Откриха 463 флакона райски газ в дискотеки в София

автор:Дума

visibility 75

/ брой: 210

Деца изпаднали в абстиненция след забраната за телефони в училище

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 210

Работодатели оспорват в съда по-високата минимална заплата

автор:Дума

visibility 84

/ брой: 210

Подписват договор за новите реактори в АЕЦ "Козлодуй"

автор:Дума

visibility 83

/ брой: 210

ВМЗ-Сопот с нов стар директор

автор:Дума

visibility 83

/ брой: 210

Предлагат данък върху новите дрехи

автор:Дума

visibility 84

/ брой: 210

Скопие окончателно се ангажира с Коридор 8

автор:Дума

visibility 84

/ брой: 210

Албанският премиер разгневи Гърция

автор:Дума

visibility 73

/ брой: 210

Заплашиха съдийка за промигрантско решение

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 210

Накратко

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 210

Чорбаджийски неволи

автор:Аида Паникян

visibility 48

/ брой: 210

Забрави ли ЕС кой е Б.Б.

автор:Юри Михалков

visibility 82

/ брой: 210

Лицемерие в нещастието

автор:Таня Глухчева

visibility 63

/ брой: 210

Бананова република

visibility 74

/ брой: 210

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ