Предчувствията на сърцето

Като редактор в книгоиздателство "Георги Бакалов" - Варна, редактирах и издадох през 1981 г. първата поетична книга на Стоянка Грудова "Свят". Втората й стихосбирка излезе през 1986 г. пак в същото издателство. "Аз рибата" е нейният трети поетичен сборник. За тридесет години само три книги (не броя участието й в сборника "Петима млади поети" от 1979 г.)! Не знам защо е толкова дълга паузата в творческия живот на тази изключително талантлива поетеса. Е, вярно - издала е още три книги за деца, които също показват нейния голям талант, но те са все пак нещо друго. Всеки поет очевидно трябва да изживее съдбата си, докато намери себе си и изрази онова, което става в душата и ума му. През тези години Стоянка Грудова, която живее в Бургас, е събирала бавно думите, а думите са се изпълвали със съдържанието на нейния живот, за да се получи този удивителен изблик в книгата й "Аз рибата".
В новите си стихотворения Стоянка Грудова с детска откровеност се удивлява на простотата на света, на неговата естествена мъдрост и красота. Такава откровеност човек обикновено придобива в зрялата си възраст, когато е годен да намира и точните думи, за да изразява удивлението си и с него да накара другите да му повярват. Авторката е достигнала до простотата на живота и с малко, но нанизани като мънисто думи я изразява. А това не всеки успява да постигне! Стихотворенията й са кратки, вътрешно напрегнати, но много изразителни. Тя говори повече на себе си, но вътрешният й монолог е звучен и достатъчно силен, за да бъде чут от различни хора. Авторката описва предметите, растенията, слънцето, водата, дърветата и тревите, децата, камъка, разговаря с тях. Те са в нейния живот, но описани в книгата й, придобиват висок смисъл и внушават колко е важно да видиш и осъзнаеш същността и смисъла на живота в дребните човешки радости и с простите неща. Не е нужно дълбокомислено да разсъждаваш - отдай се на това, което виждаш, и то ще става неотменна част от тебе.
Добрата поезия се нуждае не толкова от хвалба, колкото от внимание и подкрепа. Тя е затрупана от словесната смет на толкова самозвани бездарници, че е време да се засрамим заради литературната ни немарливост. Но, слава Богу, сред днешната литературна бълвоч от бездарници и самозванци все още има талантливи поети, за които творчеството е съдба и призвание и търпеливо отстояват висотата и чистотата на българското слово.
Стоянка Грудова е една от тях.