Нацисти отново маршируват

През последните 15 години и особено днес по време на финансовата криза Германия преживя сериозни социални сътресения вследствие на постепенния, но постоянен демонтаж на социалната държава. Годишно в страната фалират десетки хиляди фирми и това се случва въпреки умерения икономически растеж от 1,5%. Независимо от този прираст, вследствие на неравномерното му разпределение, постоянното съкращаване на работните заплати и високата безработица намалява потреблението. В тази напрегната ситуация държавата съкращава социалните помощи. Германия вече се дава от икономистите като пример на високоразвита индустриална държава, в която през последните години най-драстично са намалени заплатите и съответно жизненият стандарт за голяма част от населението.

Разликата между богати и бедни

постоянно расте. И докато общото благосъстояние на ФРГ се е увеличило, то остава абсолютно неравномерно разпределено. Нараства и социалната сегрегация - най-богатите 10% притежават вече над 60% от цялата собственост, докато долната половина от населенито разполага с по-малко от 4% от богатствата, а последните 10% в социалната йерархия дори не притежават нищо, освен дългове. Значително се е увеличил през последните години и броят на хората, живеещи под екзистенцминимума, гонейки вече 20%. Само 1/3 от домакинствата в Германия живеят в жилища, които са тяхна собственост, а броят на трайно бездомните във ФРГ надхвърля половин милион.
Постоянно нараства задлъжнялостта на държавата и достига 2100 млрд. евро (84% от БВП), като общата задлъжнялост на страната (обществена и частна) дори е с пъти по-висока и надхвърля астрономическите 10 000 млрд. евро.
В такива социално напрегнати моменти oт германската история се наблюдава възраждане на нацистките движения. В две провинции на ФРГ неофашистката Национална партия на Германия (НПГ) е представена в регионалните парламенти, а популистите от ултранационалистическата Алтернатива за Германия (АзГ) за малко не успяха да влязат в Райхстага на федералните избори тази есен (4,7% и около 2 млн. гласа).
Членовете и избирателите на неофашистките партии най-често са полицаи, военни, безработни, хора с ниско образование, работещи нискоквалифициран и нискозаплатен труд, но и все повече хора от средната класа.
Неонацистите открито пропагандират ксенофобия към чужденците от по-бедните страни, расизъм и антисемитизъм, поднесени с традиционна за неонацистите социална, антиевропейска и дори често антикапиталистическа риторика. Целенасочено неофашистите експлоатират широкото социално недоволство и напрежение в страната и го тематизират. Тяхната идеология абсолютно отрича мултикултурното общество. Те се противопоставят на традиционните партии, отричат представителната демокрация, обявяват се в подкрепа на националната икономика и са противници на международните организации. Неонацистите старателно поддържат

мита за абсолютна различност

спрямо другите партии, използвайки метода на стряскаща риторика, като в речите им, често крещяни в истеричната тоналност на Хитлер и Гьобелс, са скрити цитати на фашистките "величия". Лозунгите на техните демострации са "Чужденците вън", "Германски работни места само за германци", "Социална революция в полза на германската нация", "Да довършим делото на предците", "Германия жертва на Втората световна война" и др. Без срам те величаят нацистките "светила", обявяват лагерите на смъртта за измислица и искат връщане на загубените източни територии. Неонацистите не крият намеренията си за завземане на властта и ликвидиране на републиката.
Те не се ограничават само със символика и реторика. Те предприемат и конкретни действия. Главен враг за фашистите са чуждестранните работници, повечето от които вършат най-мръсната работа. А без тях икономиката на страната би колабирала. Но точно тези хора биват нападани от неонацистите, бити и дори убивани. Домовете за бежанци - опожарявани, като в пламъците изгарят хора, виновни единствено в това, че са с друг цвят на кожата, и че не говорят добре немски. Вече има региони, предимно в Източна Германия, където, ако си чужденец, си подложен на риск за живота.
Неонацистите атакуват и антифашисти. Често горят културните центрове на левоалтернативни младежи, а техните привърженици са бити. Новите нацисти съставят списъци с имената на тези, които трябва да бъдат премахнати и целенасочено със заплахи, побоища и даже с все по-зачестяващи убийства всяват смут и страх сред политическите си опоненти. Счита се, че те разполагат с тайни складове за оръжие и се финансират щедро от фирми, които издават и разпространяват фашизоидна литература, музика и вестници. Заглавията и текстовете на неонацистката музикална култура са стряскащи - музикална група с име "Гестапо", песен със заглавие "Убийте и ги изгорете всички (чужденци)" и др. Особено внимание се отдава и на неонацистката символика. След успеха на НПГ в Саксония, местният й водач се появи по телевизията в костюм в емблематично кафяво, за да изтръби по екрана "Днес е велик ден за всеки германец".
Редовно на 27 януари, обявен за Международен ден в памет на милионите жертви в лагерите на смъртта, парламентаристите от НПГ демостративно напускат Саксонския парламент, точно в момента, когато другите почитат паметта на жертвите на Холокоста. Освен неонацистката НПГ и ултранационалистите от АзГ съществуват още Германският народен съюз и по-умерената неофашистка партия - Републиканците на бившия СС-овец Шюнхубер, издънка на баварския десноконсервативен Християнсоциален съюз. В Германия съществуват още около 170 базисни, ултрарадикални и милитантно-фашистки организации с няколко десетки хиляди активисти. Неонацистите имат явно и милиони скрити симпатизанти, като се има предвид, че на въпросните избори за тях гласуваха над 2 млн. души, a проучвания на общественото мнение сочат, че над 15% от германците симпатизират на фашизоидните партии.
Властите в Германия отявлено толерират неофашистите и проявите им под предлог, че тези партии не са забранени от закона. Полицията пази техните шествия и дори често прилага масивно насилие срещу антифашистките контрадемонстранти.
Към ултрадесните често покровителствено отношение проявява и съдебната власт. Процесите срещу техни престъпления се проточват дълго, често доказателства не се допускат в делата, а нерядко се произнасят само условни или дори оправдателни присъди за нанесени тежки телесни повреди и дори за убийства.
От 1990 г. досега във ФРГ са извършени

180 расово мотивирани убийства

и годишно по над 15 000 расистки престъпления с нисък процент на разкриваемост и осъдимост от страна на правораздаващите органи. Федералните служби за защита на държавата и съдебната система вече от половин век не успяват да открият нищо антиконституционно в съществуването и проявите на партия като НПГ, въпреки профашистките изявленията на нейни членове. А абсолютно дилетантският опит за забрана на НПГ през 2003 г. се превърна в истински фарс за следствието и съдебната система и трудно може да се охарактеризира като отговарящ на високата летва за една правова държава. От самото начало бе подходено толкова посредствено, че се натрапва съмнението, че постигането на една забрана въобще не е било целта на упражнението.
По време на този процес вътрешното министерство и тайните служби категорично отказват да назоват поименно внедрените в НПГ агенти. Така те умишлено не удоволетворяват това законово изискване, за да може агентите да дадат показания като съдебни свидетели. Службите правят това, знаейки, че по този начин показанията на изворите им може да останат без стойност в процеса. В самия ръководен елит на НПГ има внедрени агенти на службите за защита на държавата. А с това самите те биха станали обект на съдебно разследване, тъй като се счита, че те като такива активно участват във формирането на стратегиите и партийната политика на НПГ. И въпреки че тази партия има немалко обществени изяви, които сами по себе си, при едно по-строго тълкуване на закона, биха били достатъчни за нейната забрана като организация, разпространяваща расистка омраза, върховният съд пледира за отхвърляне иска за забрана поради липса на достатъчно доказателства.
И докато държавните органи въобще не бързат да прилагат монополното си право на насилие срещу ексцесиите от дясно, в същото време те често оказват абсурдно насилие срещу антифашисти. Действията стигат до оказване на психологически натиск върху лидери, арести при най-малките нарушения, забрани на антинацистки демонстрации, дори до налагане на трудови забрани.
На фона на всичко това е уместно да си зададем въпроса: защо така явно се толерират и дори протежират неонацистите и кои са причините за ренесанса на (нео)фашизма в тази страна, която исторически е и най-обременена?
На първо място, това безспорно е изострящата се социална криза - над 1/3 от населението в Германия живее извън благоденствието. В тази обстановка днес, на широко недоволство и социален страх от бъдещето, е твърде лесно за ултрадесните популисти да набедят като виновни за това положение гастарбайтерите, емигрантите, новите членки на ЕС и левите. А неофашистките партии се толерират от държавата като отдушник на социалното и политическо недоволство в страната и като разделяща сила на растящия протест.
Освен това национализъм от сорта на "ние сме повече от другите" има корени и в

специфичната народопсихология

на германците. Те все още обичат да изживяват усещането за превъзходство над останалите - независимо дали е в културно или икономическо отношение. В последните две световни войни това чувство бе силно накърнено, но не и унищожено, а чувството за самовлюбеност като средство за преодоляване на страха от несигурното бъдеще се завръща.
Част от немската общественост съвсем открито не възприема загубата на Втората световна война с последвалите я санкции срещу Германия като справедливо възмездие за извършените от немци престъпления, а като унижение за нацията, а Хитлер се мрази от тях не поради зверствата, извършвани по негова заповед, а защото е загубил войната. Сред определени кръгове се пораждат дори реваншистки настроения.
Днешното младо поколение масово отрича да носи каквато и да е вина за събитията от 1933-1945 година. Съзнателно или подсъзнателно в германското общество съществува нагласата този срамен период от новата история да бъде премълчаван и най-добре дори забравен. Явно подвластни на този стремеж, немските учители не отделят необходимото внимание и време за критика на нацизма при възпитанието и образоването на подрастващите. И резултатите от този преднамерено късоглед начин на мислене и действие са за съжаление вече налице. В провинция Саксония всеки 4-ти младеж под 25-годишна възраст гласува за неофашистка партия, без да изпитва каквито и да било задръжки и дори гръмко и открито тръби, че е горд да е немец в една "Германия само за германците"!
Но и останалата немска младеж масово се показва горда от миналото и корените си. За тази генерация вече не важи срамът, че са немци, обременени от едно страшно минало. Това поведение може да се охарактеризира със синдрома на т.нар. малък национализъм. Той е пряко свързан с търсенето на идентичност у едно поколение, особено в Източна Германия, захвърлено от държавата и обществото на произвола на съдбата. Този (малък) национализъм обаче може бързо да нарасне при по-нататъшно задълбочаване на социалната и икономическата криза, увеличаване на безработицата и свързаните с нея безперспективност, чувство за ненужност u страх от бъдещето у все повече млади хора до тотална омраза и до вече неконтролируеми изблици на опасен масов (нео)нацизъм.