Как ще ги стигнем словенците?
/ брой: 20
Не знам дали искам "да съм негър в щата Алабама". Но не бих отказала да живея като ганайски лекар в Пиран - словенският град, който от миналата година си има за кмет родения в Африка д-р Питър Босман. Причината за непатриотичните ми щения (простете неродолюбивото сърце, прехласнато по красотата на алпийските склонове и адриатическото крайбрежие) не се крие само в демократичното развитие на Словения. Но е органически свързана с ценностите на демократичното общество. Едно парче земя, което допреди 20 години не съществуваше като самостоятелна държава на картата. Но за един нашенски преход време икономическата и политическата стабилност приеха реална форма от рухването на комунистическия режим. А страната не тъпче, нито се препъва по бавния и болезнен път към пазарната икономика. Там, където 16 поредни години икономическият растеж се повишава, преди да се спихне през 2009 г., днес прогнозите вещаят 2,1% за настоящата 2011-а.
Да, Словения - бившият ученик за пример на ЕС, днес е в задънена улица (стр. 10), забуксувала след голямата криза. Лошите резултати се трупат, безработицата бележи рекорд. Плашат се словенците, че държавният дълг не спира да расте (37,9% от БВП през 2010 г.), а за бюджетния дефицит през 2011 г. правителството си поставя цел - 4,7% от БВП. Какво толкова се втелясват, ние като европейци съвсем други проблеми си имаме! Дреме ни за безработицата, която у нас е над 10 на сто (питайте Евростат), за малката потребителска кошница... Стабилни сме, нали българският кабинет (макар и на опашката на ЕС) обяви окончателно, че планира бюджетен дефицит от 4,8% за 2010 г.
Направо си пожелаваме криза като в Словения, където според националния статистически институт средната брутна заплата през ноември 2010 г. е била 1634 евро. С цели с 9,9% повече в сравнение с октомври м.г.! Е, друго си е - ще рече човек - различно ниво, високи стандарти. Не че в Словения няма да видим застой в идеите и развитието. Не че няма злоупотреби с европейското финансиране (даже тамошните животновъди знаят по-добре от нас как се усвояват пари за несъществуващ добитък) или пияни министри (но там те подават оставки). Не липсват и националистически изблици, припомнете си зачеркването на всички "несловенци" от държавните регистри и отношението към малцинствата. Но двумилионна Словения знае как да защитава националните си интереси и природните богатства на Пиранския залив. Любляна знае кога и защо да парира евронадеждите на съседите, щом опре до граничните дрязги с Хърватия. Да, има я неясната, бюрократична правна система, буксуващата пенсионна реформа, налице са и относително високите данъци. Но ако там е задънена улица, у нас си е направо наникъде.