Извращението Евровизия
/ брой: 86
Емил Йотовски
Мислех да сложа някое по-меко заглавие но не бива. Извращенията трябва да се наричат извращения. Да се знае, че са извращения и да се помнят като такива. Така не се дава възможност за семантичен луфт.
Преди години ни беше яд, че не можем да спечелим Евровизия. Сега съм убеден, че трябва да сме горди, че не участваме.
С миши стъпки Евровизия от сравнително престижен музикален фестивал (аз лично винаги съм го намирал за някакъв новодемократичен вариант на политическата песен в стил „Ален мак“) се превърна в парад на някакво ново гадно, което свирепо искат да ни го пробутат за нормално. За да бъдем честни подобни гадости винаги е имало, но заради естеството на прогреса те са били ограничени в отделни райони или нации. Днешното гадно има амбицията да бъде глобално, паневропейско, а защо не и световно?
Евровизия вече не е музикален форум на стария континент. Смисълът на музиката липсва. Всичко е знамена, политически глобалистки декларации и някаква имитация на честни избори. Гейщината и сатанизмът са култ, а политическия розов вибратор изпълнява ролята на гръбначен стълб.
Нека се върнем години назад и ще видим прозореца на Овертон в действие. Вземете прочетете какво значи прозорец на Овертон, че ще ви трябва. Първите стъпки бяха някак плахи до момента, в който заровете се хвърлиха и ни сервираха Кончита Вурст. Тогава неговата противоречива същност се прие със снизхождение и любопитство.
През годините имаше наистина красива музика, но тя някак оставаше недооценена. Винаги политкоректността и педерастията я биеше. По-умните изпълнители схванаха тенденцията и започнаха с изгъзиците. Така дойде онази боди позитивна изпълнителка, която кукуригаше. Изкукурига няколко песни и замина в небитието. Но замина като победител. Европобедител.
Днес сме на вълна боди позитивни (което на староговор значи тлъсти) украинки, цоцащи от синьо-жълти биберони и самоскопени апокалиптични създания. Като сериозно недоглеждане отчитам факта, че липсват малки восъчни фигури на Путин, които да се обезглавяват на сцената под водопад от фойерверки в името на мира. Но нека не си мечтая…
Най-неприемливото е, че всичко това се предлага като новите ценности на Европа, новия музикален вкус на Европа, съвременните музикални течения в Европа. Зад всичко това лъска политическата поръчка. Нещо като съвременната европейска партийна линия. А музиката? Майната и на музиката! Вадете байраците и вибраторите. Слагайте рогата и в атака докато прегракнете.
Факти БГ