09 Ноември 2024събота21:50 ч.

ВРЕМЕТО:

В неделя ще остане ветровито, а застудяването ще продължи. Превалявания се очакват главно в Северна България, а над югозападната половина от страната ще има и слънчеви часове. Райони с валежи ще има и в началото на новата седмица. Температурите ще останат без съществена промяна. В неделя ще остане ветровито, а застудяването ще продължи. Превалявания се очакват главно в Северна България, а над югозападната половина от страната ще има и слънчеви часове. Райони с валежи ще има и в началото на новата седмица. Температурите ще останат без съществена промяна.

Поезия

/ брой: 150

автор:Дума

visibility 4601

Евелина КОВАНДЖИЙСКА е родена на 26 ОКТОМВРИ 1976 г. в Панагюрище. Завършва "Компютърни технологии" и "Английска филология" в ПУ "Паисий Хилендарски". Нейни стихове са публикувание в сп. "Пламък", в. "Пулс", в. "Труд", в "Уикенд", в. "Пловдивски университет", сборниците "Седмостен" 2007, 2008 г., "Антология на младите български автори." Автор е на стихосбирките "Бели сънища"-2005 и "Боси очи" 2009.
Член е на Дружеството на пловдивските писатели.

***
Бързам да се залюлея в ритъм с крясъците
дълбоко в мен.
Като махало, като език на камбана,
като някой, който е осъзнал, че тишината
разяжда цветовете на света,
изтрива спектъра
и превръща всичко в една безкрайна, мълчалива въртележка
на изгубени и тъжни хора.
Като тъпан бият в мен стъпките на тези,
които бягат от нея.
Тиха, тиха, банална въздишка оцветява мълчанието.
Повтарям я на няколко езика.
Не ме разбират.
В днешно време май е по-добре да се мълчи.
Колко ли време ще ми е нужно, за да се науча?
Сигурно остарявам.

* * *

Денят е моногамен. Влачи сенките
на красиви и грозни жени.
Някъде там мен ме няма.
Някой ме е изстъргал
от картината на света.
Пастелното зелено
и яркото жълто
не ми отиват.
Може би затова.
Разбивам с тихи удари тишината.
Разплисква се върху мен.
Вече имам свят.
Само че нищо не чувам.
Никой не срича името ми.
Никой не ме ругае.
Сама съм
и е съмнително
дали ме чуват,
когато изкрещя.
Решавам да сънувам гласовете
и никога да не се събудя.
Сънищата ми прожектират
цветно кино
без начало.

Лека нощ

Денят гримасничи. Небето свлечено до локвите
навива уличните си ръкави.
а въздухът тежи като ръка на старец,
подпряла слънцето.
Отлети бронзови тела изплуват от прахоляка
и се втурват с безкрайните подвиквания нанякъде.
А аз обрамчвам с мургави ръце
лицето на жената,
която ме нахрани с ягоди.
Наведе се над мен
и даже слънцето ми се оказа ниско.
Сега говори
и думите се врязват косо в слепоочията,
а денят се свлича в пазвата ми
и гримасничи като дете,
което е пропуснало целувката за лека нощ
и иска някому да каже. Но за кратко.



 

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 1746

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 1742

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 1100

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 1599

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 1744

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 1725

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 1767

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 1752

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 1489

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 1560

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 1589

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 1442

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ