10 Ноември 2024неделя02:09 ч.

ВРЕМЕТО:

В неделя ще остане ветровито, а застудяването ще продължи. Превалявания се очакват главно в Северна България, а над югозападната половина от страната ще има и слънчеви часове. Райони с валежи ще има и в началото на новата седмица. Температурите ще останат без съществена промяна. В неделя ще остане ветровито, а застудяването ще продължи. Превалявания се очакват главно в Северна България, а над югозападната половина от страната ще има и слънчеви часове. Райони с валежи ще има и в началото на новата седмица. Температурите ще останат без съществена промяна.

Булевард/Срещи

Дилян Павлов, студент по режисура в НАТФИЗ:

Младите имат ограничени шансове в киното

Националният филмов център отпуска около 12 млн. лв. на година, които са крайно недостатъчни - казва носителят на голямата награда в практическия образователен проект на филмово студио "Ню Бояна"

/ брой: 229

автор:Георги Аргиров

visibility 2973

Дилян Павлов е роден в Русе, завършил е Американския университет в Благоевград през  1995 година. Дълги години се е занимавал със софтуерно инженерство, финанси, инвестиционно банкиране. Въпреки това решава, че иска да е режисьор. Преследвайки целта си, стига до НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". В момента е студент, четвърта година, в Академията, където усвоява тънкостите на режисьорското майсторство.  
     
                
- С какъв проект се представихте пред "Ню Бояна"?                       
- Както е известно, от "Ню Бояна" ни предоставиха един сценарий, който ние трябваше да разработим по наше усмотрение. Ние бяхме четири екипа, всеки избра различен подход. Нашият екип заложи на човешките взаимоотношения. Избрахме драмата като жанр, който разработихме във филмовия проект.
- За колко време реализирахте вашия проект?
- Поначало всеки филм има три фази на подготовка - предварителна подготовка, снимки, пост-продукция. Първата фаза ни отне около две седмици. Самите снимки продължиха два дни. Все пак бяхме на територията на "Ню Бояна", те си имаха своите проекти и ангажименти, трябваше да се съобразим с това. Ако в първата част участва една малка част от екипа, то във втората всичките 20-25 човека бяхме ангажирани. В третата фаза - пост-продукцията, където суровият снимков материал се обработва - монтира се, озвучава се и т.н., също не работиха всички от екипа. Там се изявиха тонрежисьорът, монтажистът, композиторът.
- Имаше ли силна конкуренция по време на вашата работа?
- Държа да отбележа, че конкуренцията беше много силна, на високо равнище. Когато насреща имаш силна конкуренция, ти се мотивираш да дадеш най-доброто от себе си. Този проект е едно много силно практическо упражнение. Лично аз много харесах и останалите три филма, които бяха стигнали до финала. Изходната позиция беше една, разработките на колегите бяха уникални. Всеки беше разгърнал своя потенциал и виждане за развитие на сценария.
- Какво мислите за българското филмово изкуство и съвременното българско кино?
- Не бих казал, че в България има филмово изкуство, по-скоро филмова индустрия. Факт е, че през последните 6-7 години се снима много повече отколкото през 90-те години на ХХ век и първите години на ХХт век. През онези години се правеха по 2 или 3 филма на година, много от които така и не бяха широко разпространени. Представяха се главно в България. От 2006-2007 година започнаха да се правят успешни български филми и сериали. Не мога да не споделя, че без държавна субсидия не могат да се правят качествени български филми. Правеха се нискобюджетни филми, това според мен е много добра практика. Така се дава възможност на млади хора да трупат знания, да се развиват в професията. Така освен сериали започнаха да се правят и филми. Или обратното, както предпочитате. Не на последно място, сериалите се правят от български телевизии. Това е още една форма на правене на телевизионна продукция. Дадена телевизия продуцира и бюджетира даден сериал, в него се изявяват утвърдени или тепърва набиращи популярност лица - актьори, сценаристи, режисьори, оператори. Така няма как няма как да не натрупат опит, да не станат по-добри.
Разликата между киното сега и отпреди 30-40 години е може би тази, че тогава се е снимало много. В "Бояна" са се правили по 50-60 филма на година.
Има и нещо друго - както във всяка една професия, ако човек не я практикува редовно, няма как да развие своите професионални качества.
- През последните години много холивудски актьори и продукции се снимат в България. Това според вас допринася ли за равнището на българското кино?
- Естествено, че допринася! Много, да не кажа всички, холивудски продукции използват български актьори и технически персонал. Това е един огромен опит.
- Имат ли шанс за развитие, професионална реализация младите хора в България?
- За киното имат ограничени шансове за развитие. Ако не бъркам, Националният филмов център отпуска около 12 млн. лв. на година за кино и филми. Правят се най-различни продукции - късометражни филми, сериали, документалистика. Разделяйки този бюджет на всички, които са одобрени за финансиране, се получава малък бюджет.


"Произведено в Ню Бояна" e първият практически образователен проект, организиран от филмово студио "Ню Бояна". Бъдещи артисти, студенти по режисура, операторско майсторство - въобще бъдещи кинаджии цяло лято работиха по проект на Киноцентъра. 
На финала се представиха четири кратки филма. Членове на журито бяха: главният изпълнителен директор на филмово студио "Ню Бояна" -  Ярив Лърнър, продуцентите Магърдич Халваджиян и Димитър Митовски, режисьорът Виктор Чучков, проф. Любомир Халачев - ректор на НАТФИЗ, проф. Людмил Христов - НБУ, изпълнителният директор на международната асоциация на училищата за кино и телевизия - проф. Станислав Семерджиев, продуцентът Миро Янев, организаторът на So Independent Film Festival Жана Караиванова, организаторите на кинофестивала Срещи на младото европейско кино - Ралица Василева и Ками Бодюел - общо 25 професионалисти от кино и телевизионната гилдия.
Голямата  награда е за "Най-добър  филм", а  екипът, който я  получава, печели  работа по  филмов проект, възложен от студио "Ню  Бояна". Филмът на Дилян Павлов обра наградите в 5 от категориите, включително голямата награда. Отличието за "Най-добра сценография" отиде при проекта "11:38" на режисьора Тодор Бодуров и сценограф Елена Стумбова. Специално за филмите, млади български композитори създадоха оригинален саундтрак на всеки проект.


 

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 1746

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 1742

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 1100

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 1599

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 1744

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 1725

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 1767

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 1752

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 1489

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 1560

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 1589

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 1442

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ