Кубистът Емануил Попгенчев

Може само да се съжалява, че тази изложба се открива post mortem, че преждевременно отишлият си от този свят художник не можа да свидетелства за своето завършено дело, което ни е завещал. А то не е никак малко! На целия първи етаж на "Шипка" 6 е подредена експозицията на Емануил Попгенчев, която дава цялостна представа за неговите художествени търсения. Подобно хомогенно присъствие - като стил и инвенция, като творческа последователност е почти рядкост в съвременното ни изкуство.
Емануил Попгенчев следва канона на кубизма, но създава истински национално и самобитно изкуство. Това доказва неговото оригинално творчество, което го отграничава от еклектичните подражания и артистични превъплъщения, претендиращи да бъдат създатели на "българския кубизъм".
Тази оригиналност се потвърждава от показаната колекция, в която е закодирано своеобразно опоетизиране на привидната повседневност; докосване до темата за смисъла и трагизма на битието; преклонение пред съвършенството, като част от хармонията на вселената. Така е в "Нощите на госпожиците от ГП" и "Тоалет", които излъчват дискретен аристократизъм; в "Докосване" и "Обичам те", откъдето струи нежен лиризъм; в "Моето семейство", чиято атмосфера ни приближава до интимния свят на твореца. "Самодивска нощ" и "Пастир" - творби, които доказват модерната превъплътимост на българската самобитност. Своеобразен апотеоз на орфизма е запечатан в "Звуците на арфата". Докато в "Зеленооки" и "Мечтата на гларуса", "Карнавал" художникът потвърждава своята неподправена виталност. Обратно - в работи като "Минало", "Стачка" и "Даваш ли, даваш, балканджи Йово" той демонстрира, че дори мащабни и "атрактивни" теми имат точно концептуално решение.
Роденият през 1942 г. в Габрово Емануил Попгенчев завършва специалността "Декоративно-монументална живопис" на НХА през 1967 г. Автор е на повече от 15 самостоятелни изложби, голяма част от които са били във Варна.
Може би поради всичко това роденият в Габрово художник, свързал съдбата си с Варна и рано отишлата си талантлива художничка Снежина Попгенчева, е смятан повече за варненец. Макар  със своето изкуство той за пореден път да доказва, че за истинския и безспорен талант няма регионални граници и концептуални ограничения. И още че подобна "сгъстена емоционална енергия", по думите на Светлин Русев, е неподвластна на "мимолетните конюнктурни съображения".