"Криптос" скъса нервите на асовете дешифровчици

Знаменитата пластика "Криптос" - една от най-големите съвременни световни загадки, е дело на американския скулптор Джеймс Санбърн. Тя се намира в двора на ЦРУ от 1988 г., когато до основното му здание е открит нов офис. Ръководството възлага на Санбърн да създаде "нещо", което да запълни мястото между старата и новата сграда. И той изпълнява поръчката: създава "нещо", което до този момент побърква дори най-големите експерти в пробиването на кодове. Пластиката му е S-образна медна пластина с дебелина 1,3 см, на която са гравирани 865 символа. Тя е прикрепена към ствола на дърво с червена дървесина. Санбърн твърди, че след време ще разкаже всички свои секрети на заинтересованите. Той я нарича "Криптос", понеже криптос на гръцки означава таен, скрит. 

Макар че от създаването й досега са минали 30 години, текстът гравиран върху нея, не е напълно дешифриран. До този момент е разгадан кодът на три от четирите й основни фрагмента. Не са разкодирани 97 символа. "Причината е силата на тайнствеността", убеден е Санбърн. По думите му "Криптос" е доказателство за това, че не виждаме неща, които са пред очите ни. 

Наричат Санбърн агент на дявола, защото никога не би разказал тайната си. Когато той започва работата над пластиката, няма никаква представа от криптографията. И много се радва, когато Ед Шейт, шефът на криптографския център на Ленгли, му предлага услугите си. Шейт обучава скулптора на елементарни техники за криптографиране. И двамата са на мнение, че "Криптос" трябва да изпоти специалистите - особено тези на ЦРУ, които смятат себе си за гении. Но всички решения Санбърн взема сам, без да се съобразява и допитва до Шейт. Той казва: "Предполагах, че първите три секции ще бъдат дешифрирани за няколко седмици, а Шейт  прогнозира 7 месеца. 

Пластиката е създадена за две години - тъкмо за откриването на новото здание на ЦРУ през ноември 1988 г. И предположенията на  скулптора и наставника му се сбъдват: когато криптографите узнават за "Криптос", започват веднага да дешифрират текста. Скулпторът е много изненадан, узнавайки, че през първите седем години след инсталирането на пластиката никой от асовете не е успял да направи това. 

Все пак един от тях - Дейвид Стейн, отделя цели 400 часа от личното си време и през февруари 1998 г. представя резултатите от дешифрирането на първите три фрагмента пред всички свои колеги. 

Текстът на първия фрагмент е разчетен по следния начин."Между затъмнението и липсата на светлина има нюанс на илюзия".

Вторият фрагмент е телеграфен текст, дешифриран така: "...Възможно ли е това. Те използват магнитните полета на планетата ни. Информацията е събрана и предадена на неизвестно място под Земята. Знаят ли в Ленгли? Би трябвало - там някъде нещо е заровено. Кой знае точното място? Само WWЕ" и следват географските координати на щабквартирата на ЦРУ.

Естествено, инициалите WW приковават вниманието на любителите на загадки и раждат различни версии. Писателят Дан Браун предполага, че това са инициалите на Мария Магдалена, но обърнати. Обаче през 2005 г. Санбърн го опровергава - WW са инициалите на Уилям Уебстър, директорът на ЦРУ по времето, когато пластиката е поставена в прословутия двор.

При дешифрирането на третия фрагмент са използвани криптографската методика транспозиция и т.нар. комплексни матрици. Санбърн умишлено използва грешно написана дума - "desparatly", с цел заблуда на врага. Дешифрираният текст съвпада с част от текст в дневника на египтолога Хауърд Картър, написан след отварянето на гробницата на Тутанкамон: "Бавно, много бавно скалните останки, с които бе затрупана долната част на прохода, бяха отстранени. С треперещи ръце направих малка дупка в левия горен ъгъл. След като разширих отвора, мушнах вътре свещ и погледнах. Горещият въздух, който излизаше от камерата, караше пламъка да трепти, но вътрешността тънеше в мрак. Виждате ли нещо?"

Санбърн прави четвъртия фрагмент много по-устойчив към разкодиране. Няколко изречения в третия намекват, че хората, опитващи се "да пробият" шифъра, ще си блъскат главата в стената. Точно така става.

Скулпторът предполага, че въпреки затруднението, много специалисти бързо ще се справят със споменатия фрагмент, но се лъже. Успехът все още е през девет планини в десета. 97-те последни символа върху пластината се оказват костелив орех. Засега шифърът е непробиваем. Всеки символ, всеки детайл се гледа буквално под лупа, под микроскоп. Санбърн и Шейт потриват доволно ръце: свършихме отлично работата си. 

Много мераклии да разкодират текста стигат дори до безумия. Бизнесмен от Мичиган например продава бизнеса си, за да съсредоточи всичките си усилия, цялото си внимание върху шифъра. 1390 души от фейсбук група мислят, мислят, но нищо не измислят. Това не ги спря да продължават в същия дух. Ранди Томпсън, един от най-върлите фенове на Санбърн и създател на специализиран сайт, посветен на "Криптос", губи три години за дешифриране на четвъртия фрагмент. Напразни усилия! Въпреки това Томпсън твърди: "Няма да зарежа дешифрирането, докато съм жив!" 

Мнозина се надяват, че авторът на пластиката ще изтърве някоя дума, която би подсказала как да дешифрират последната част на творбата му. Но подсказката все я няма. Няма и никакви изгледи да се появи. "Освен умерено талантлив скулптор, аз съм и добронамерен криптоаналитик. Обаче няма да направя и намек за начина, който може да се използва при дешифрирането на четвъртия фрагмент, нека мераклиите се поизмъчат, полезно е за мозъка", казва Санбърн. Той е сигурен, че до края на живота му поне един човек ще се справи с трудния код.