Ако щете - вярвайте
Чудотворният извор на света Марина
Тя получава от Божия син съд с лековитата благодат и това е изобразено на стенопис в манастирската черква до село Каран Върбовка
/ брой: 261
Траки, римляни и българи са пръснали древните си следи по тези земи. Гористите хълмове, плодородните долини, сумрачните долове и многобройните потоци и извори от древността до днес правят местата тук пригодни за човешко обиталище. Българи и турци са делели труда и живота си, за да изкарат коравия си хляб от браздите.
Каран Върбовка се казва селото сега, намира се в община Две могили в Русенска област, в поречието на Черни Лом. През землището му може да се проследи запуснат, настлан с плочи, вероятно римски път. Недалеч в местността Спановица има градище, където в Средновековието е бил Пановград. Някъде наблизо, в трагичните времена на турското нашествие, легендата говори, че е заровена царската колесница на Иван Шишман...
Но най-важното място тук е лековитото аязмо в близкия манастир "Св. великомъченица Марина". Днес то е в центъра на каменната черква, построена през 1890 г. на мястото, където манастирски комплекс е имало още по времета на Второто българско царство. Керамика и други антични предмети обаче дават основание да се смята, че изворът е бил почитан още в предписмената древност.
В днешния си вид манастирът е оформен през 1940 г., когато са построени повечето сгради. Благодатното място след 1944 г. е било използвано за пионерски и бригадирски лагери, както и за провеждане на военното обучение на средношколци.
Наистина необикновено е усещането, когато човек влезе в черквата, построена от дялани каменни блокове, да се озове пред осмоъгълния кладенец на лековития извор, ограден с железен парапет и стъпала. Щом камбаните ударят в утринта на храмовия празник на 17 юли, денят на св. Марина, хората са толкова много, че малкият двор не може да ги събере. И не е чудно, защото мълвата за чудотворното аязмо и за незабавната помощ, която вярващите получават на това място, отдавна е надхвърлила пределите на страната. А всичко е започнало преди няколко века, в забравени вече времена...
Легендата разказва, че селянин от Каран Върбовка имал наблизо нива. Никой тогава не подозирал за чудотворното място, славата му била забравена в кървавите времена. Този селянин - турчин, имал сляпо момченце на 12 годинки. Един ден двамата отишли на нивата, бащата пригодил на сянка място момчето да си почива, а той отишъл да работи. Детето заспало под върбите, а когато се събудило, тръгнало опипом да търси баща си, че ожадняло. Така нагазило в ручейче, навело се, пило от водата, наплискало лицето си. И прогледнало!
Каква радост било, какво щастие! Благодарният баща дал курбан на цялото село, а когато разбрал, че на този ден християните почитат св. великомъченица Марина, дарил нивата си край чудотворния извор със заръката на това място да се издигне храм в нейна чест и сам направил заслон за онези, които ще дойдат да търсят здраве и помощ тук.
Един от стенописите в черквата разказва тази история и на него могат да се видят турчинът със сляпото момченце, както и фигурата на св. Марина, която получава от Божия син съд с лековитата благодат.
Манастирът, черквата, иконата на света Марина и цялата света обител с лековитото аязмо
Снимки автора