Ах, морето!

Сякаш още блъскат вълните студени мокри чела в гърдите ми. Преуморените ми до болка очи като че още виждат черните миди, обърнали остриета към нозете ми. В стомаха ми тежи погълната морска вода. Тя се бунтува, повдига към устата ми. Недоволна е може би, че съм я затворила на тъмно и тясно. Като уморени до смърт хриле на риба лежат отпуснати ръцете. Клепките тежат от солта и водата, но не се затварят.
С какво ли обидих морето? Защо то така жестоко изпи и последната ми капка сили? Защо направи устните ми сини, сини, като цвета на дълбините си?...
Петя Дубарова, Морска приказка

Споровете за произхода на името на Черно море са безбрежни. Мнозина са се удавили в тези прения за етимологията на хидронима, въпреки попътния вятър в платната си. Дали е бурно, негостоприемно, "на север", мътно, по-безсолно или просто мръсно - векове наред то е принудено да търпи - да бъде заключвано в оковите на хиляди пристанища, да бъде разрязвано от дъната на много кораби, да бъдат ограбвани водите му.
Черно море е символ за надеждата за по-добро бъдеще за 16 милиона души от шест държави, населяващи крайбрежието му. То съчетава пряко интересите България, Румъния, Украйна, Русия, Грузия и Турция в области като туризъм, търговия, енергетика, сигурност, образование, политика и др. Като се има предвид, че 40 процента от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз се формира от морските региони, а много голям процент от търговията се осъществява по море, това е индустрия, която генерира само валута. Според председателя на Българската морска камара Богдан Богданов страната ни се умее да възползва от плажовете, покрити със златист пясък, и древните пристанищни градове по крайбрежието, но повече не може да си позволи да загърбва този бранш, защото скоро ще сме напълно изостанали.

Карта на Черно море, Диего Хомем, 1559 г.

Сътрудничеството на различно равнище и ангажимента на всички страни от региона води стъпка по стъпка до създаването на различни обединения. На гребена на вълната през 2008 г. бе подета инициативата за създаване на Черноморски съюз (по подобие на Средиземноморския съюз на ЕС), като преминаване към качествено нов етап на отношения между региона и Евросъюза. Петнадесет години по-рано (1993 г.) всички черноморски държави подписват т.нар. Одеска декларация, набелязваща общата политика на страните по Букурещката конвенция (конвенция за опазване на морето от замърсяване). Тази декларация поставя основите, върху които шестте черноморски държави заедно с международни донори извършват задълбочена оценка на състоянието на черноморската вода. Процесът води до разработването на Стратегически план за действие за възстановяване и опазване на Черно море, подписан на 31 октомври 1996 година. Тази знакова дата е обявена за международен ден на Черно море и вече 14 години се отбелязва, за да напомни за опасността от унищожаване на уникални природни комплекси на водната територия.

А сигналът за тревога е наистина уместен. Макар предизвестената смърт на Черно море да не се състоя, състоянието далеч не е идеално. Откакто водите на Дунав, Дон и Днепър се контролират, черноморският басейн се възстановява, обяви Михаил Перелогов, ръководител в руския Институт за риболов и океански изследвания. Увеличава се риболовът, появяват се и видове, за които и учените са позабравили, но други проблеми се задълбочават. Най-сериозните екологични проблеми на басейна са свързани със замърсяването, прекомерния улов на риба и хаотичното развитие на бреговата зона. Екосистемата на Черно море силно се видоизменя и не може да се справи с огромните количества битови отпадъци, предупреждава ръководителят на морската програма на Световния фонд за природата (WWF) за Русия Константин Згуровски. Състоянието на морето е тревожно. Основният проблем са битовите отпадъци и безконтролното строителство. Отпадните води от хотели, пансиони и вили направо се изливат в заливите и тези заливи са вече почти мъртви. В резултат Черно море може да се превърне в зловонна локва, предупреждава експертът от WWF.
Намалява способността на морето да се самоочиства, увеличава се бактериалната среда, допълва Згуровски, който е категоричен, че трябва да се строят очистващи съоръжения. Влошеното качество на водите, изчезването на живите ресурси и биологичното разнообразие, деградацията на ландшафта са във въртопа от фатални последици.
Екосистемата в Черно море не успява да преработи органичните отпадъци, тъй като броят на мидите катастрофално е намалял в последно време. Необходимо е мидените полета да се възстановят, а това изисква специална програма. За намаляването на мидите в средата на ХХ век главен виновник е рапанът. Всеки ден танкери носят в баластните си води от 7000 до 10 000 морски видове от различни части на земното кълбо. Някои попадат в напълно необичайна за тях среда. По-слабите загиват, а по-агресивните се приспособяват и много често нанасят големи вреди на биоразнообразието в новото си местообитание.
По всичко личи, че способността на Черно море да се възстановява от замърсяването е близо до критичната си граница, а символичните дати и техните чествания са ужасно недостатъчни. На практика, ако тази рационална демаркационна линия бъде премината, може да настъпят необратими промени, които да преобразят живота на целия регион и милионите хора, които живеят в него. Затова именно хората са разковничето за спасението, за осигуряването на "устойчиво бъдеще" за Черно море не само на хартия. Иначе може някога и с тях морето да постъпи така. Тогава те ще бъдат убити от други хора, които също не ще знаят, че са убийци не на морето, а на самите себе си.


Черно море представлява голям воден басейн с площ 420 хил. кв. км, почти напълно изолиран от Световния океан. В него постъпват води и отпадъци от територията на 18 държави - от Германия до Грузия, а площта на водосборния му басейн е около 2 млн. кв. километра. В морето се вливат втората, третата и четвъртата по големина европейски реки - Дунав, Днепър и Дон. Черно море има някои забележителни екосистеми, особено по обширния северозападен шелф и в прилежащото Азовско море.