Злото трябва да се убива
/ брой: 162
"Не ни е страх!", скандират тези дни в окървавената от терора Барселона и носят цветя, плюшени играчки и запалени свещи на лобното място на жертвите. "Не ни е страх!", твърдят и останалите европейци, убеждаващи сами себе си, че терорът в Европа няма да мине. Да, ама минава.
Без значение дали ни е страх или не, ислямски екстремисти газят европейците с автомобили, колят ги по улиците с ножове или взривяват влакове в метрото.
Е, колко да не ни е страх, при положение, че никой от нас не е сигурен дали няма да е следващата жертва или още по-лошо - да посегнат на детето му? Колкото и да ни убеждават европейските политици, че ще победят терора, че ще опазят ценностите ни, че не бива да падаме до нивото на терористите и да искаме смъртта им, вярата ни започва да се изпарява. Някак си на фона на поредния атентат човек започва да губи вярата в християнския постулат, че като те ударят, трябва да си подложиш и другата буза. Защото тук не става въпрос за гордост, не става въпрос за буза, а става въпрос за най-ценното - човешкия живот. И стига са ни убеждавали колко важна и необходима за Европа е толерантността. Толерантност означава уважение, приемане и разбиране на многообразието от култури в нашия свят. За да има толерантност - трябва да има знания, откритост, общуване и свободата на мисълта, съвестта и убежденията. И това трябва да важи и за двете страни. На Стария континент толерантността бе издигната в култ. До такава степен, че толерантна Европа, свободна Европа се превърна в една от първите, които започнаха да губят свободата си заради толерантността, придобила вече извратени размери.
Нека да сме наясно - не може да има толерантност, когато приютеният в дома ти гост посяга на децата ти.
Тероризмът е зло, а доброто винаги трябва да се бори със злото. И само с цветя, играчки и прегръдки няма да успеем.
Убеждават ни, че единственото решение е, като създадем такива условия в бедните страни, че хората там да растат не като воини, които няма какво да губят, а като нормални човешки създания, за които животът е най-висша ценност. Хубави думи, които обаче в близките 100 години няма да бъдат осъществени, просто защото в днешния свят те все още са утопия.
Значи трябва да търсим друг отговор на терора. Израелците са го измислили по свой си начин - след всеки терористичен акт булдозери разрушават къщата на семейството на извършителя на атентата. В Европа това, разбира се, е неприложимо, просто защото повечето европейци живеят в апартаменти, а не в къщи. Защо обаче да не се замислим дали да не депортираме фамилиите на извършителите на атентати. Не случайно в няколко от западните европейски държави заговориха за отнемане на гражданство на ислямистите.
И докато още се чудим как да се справим със злото, еврокомисарите предупреждават, че на Стария континент се завръщат хиляди ислямски фундаменталисти, които губят войната в Сирия, Ирак и Афганистан. С "добре дошли" и плюшено мече ли ще ги посрещнем?