Защо са нужни ревизия на бюджета и нов държавен заем?
Ако държавата не се разплати с бизнеса, ще фалират още хиляди фирми, а заради изтичане на срокове по социални програми стотици хиляди души ще останат без помощи
/ брой: 165
В мои публикации от началото на тази година неколкократно препоръчвах ревизия на бюджета за 2013 г., заедно с цялостна данъчна реформа от 1 януари 2014 г. Такива препоръки има и в откритото ми писмо до премиера Орешарски от 25 юни тази година. Причините за това са две: първо, бюджетът за 2013 г. е подготвен под ръководството на Симеон Дянков и утвърден от ГЕРБ в предишното Народно събрание. Той въплъщава крайно консервативните възгледи на Дянков и свързаната с тях силно рестриктивна бюджетна политика на правителството. Новото Народно събрание и правителството имат различна бюджетна политика. Основното в нея е създаването на по-благоприятни условия за стопанска дейност на бизнеса и по-силна социална ориентация на икономическата политика: по-висок растеж, заетост, доходи, активни социални програми за най-нуждаещите се. Настоящият бюджет притежава много дефекти.
Второ, в последните дни на своето управление предишното правителство прие решения, които изискват
допълнителни разходи
за около 500 млн. лева, без да са предвидени средства в бюджета за тяхното изпълнение. Централната и местната власт имат големи неизплатени задължения към бизнеса, а също и забавено връщане на 776 млн. лева ДДС (три пъти повече от нормалното), които новото правителство трябва да изплаща. Ако това не се направи, ще фалират още хиляди малки фирми. Огромни са задълженията на държавната компания НЕК, на болниците, на общините и други публични дейности. В действащия бюджет не е предвидено нищо за овладяване на младежката безработица, която достигна 28%. Срокът на някои социални програми изтича в средата на годината или в началото на есента и няма средства за тяхното поддържане до края на годината (за ваучери за храна са предвидени 160 млн. лева в текущия бюджет и вече са изчерпани, а около 300 хил. души остават без такива помощи).
Новото правителство предвижда по-активна социална политика за подпомагане на най-нуждаещите се, особено за енергийно бедните, повече пари за отглеждане на деца до две години и за еднократни помощи на първолаците, повишаване на минималните заплати и т.н. На това отгоре се очаква по-нисък прираст на БВП с 1,5 млрд. лева в сравнение с предвиденото в действащия бюджет.
Необходим е и нов държавен заем. Напоследък някои икономисти - пазарни фундаменталисти и десни политици, алармират срещу ревизията на приетия от тях бюджет за 2013 г. и особено срещу намерението на правителството да емитира държавни дългови инструменти за един милиард лева. Това дори прераства в истерия. Предупреждават, че с такъв допълнителен заем се натоварват бъдещите поколения с непосилно бреме по обслужване на държавния дълг, че се влошава доверието на световната финансова общност в България, което щяло да доведе до повишаване на лихвите по външни източници на ресурси за нашата икономика, че се застрашава финансовата стабилност на страната и т.н.
Вярно ли е това?
Не, не е вярно! Към момента вътрешният и външен държавен дълг на България е около 18% от БВП. Заедно с Естония и Люксембург, България е с най-ниска публична задлъжнялост в ЕС. Трудно е да се разбере защо България - най-бедната страна в общността се стреми към най-ниска задлъжнялост и с това изостря допълнително лишенията, които българските граждани понасят.
Питам се: пред кого и защо се перчим с нисък бюджетен дефицит (1,3% по действащия бюджет за 2013 г.), при положение че Европейската комисия (ЕК) толерира до 3%, а в края на 2012 г. дефицитът е бил 3,6% средно за общността. Защо се гордеем с една от най-ниските публични задлъжнялости (18,5% от БВП в края на 2012 г.), при положение че ЕК толерира до 60%, а в края на 2012 г. тя е била 86,2% средно за общността. От 28 страни членки, 25 са с държавен дълг над 30% от БВП, 22 страни са с над 40%, 17 страни - с над 50%, 14 страни - с над 60%, 14 страни - с над 70%, 9 страни - с над 80%, 7 страни - с над 90%, 5 страни - с над 100%.
Някой може да каже, че другите страни от общността са с по-силни икономики и могат да си позволят по-голям държавен дълг. Аз пък бих запитал: след като имат силни икономики защо са допуснали толкова висока задлъжнялост? Проблемът е не само в силата на икономиките, а в сложните вътрешни и външни условия, за които трябва да се държи сметка при формирането на една или друга бюджетна и дългова политика.
По принцип е добре да се поддържа ниска задлъжнялост, но често пъти текущата ситуация, особено в кризисни години, налага да се правят компромиси за туширане влиянието на вътрешни и външни шокове върху икономиката с оглед смекчаване на суровите социални последствия. Поради това се прибягва до по-висока задлъжнялост в лоши години и намаляване на задлъжнялоста в добри години чрез бюджетни излишъци и предварително изплащане на дълг. Авторите на държавната дългова политика в другите страни от ЕС едва ли са по-малко компетентни и безотговорни от нашите. Вярно е по-скоро обратното.
Прагове на задлъжнялост
Ако допуснем, че първата граница за увеличение на държавния дълг на България е около 26% от БВП при сегашните около 18% и ако приемем условно стабилен БВП около 80 млрд. лева годишно, България може да заеме допълнително през 2013 и следващите няколко години около 6 млрд. лева. Ако става дума за 2013-2017 г., то означава 1,2 млрд. лева средно годишно. Това не създава никакви проблеми за нашата икономика и не заплашва финансовата ни стабилност, особено като се има предвид, че преобладаващата и дори цялата сума може да се заеме на вътрешния паричен пазар. При сегашната висока ликвидност на търговските банки у нас и поради въздържаността им от кредитиране по понятни причини, това може да се направи при ниски лихви.
Ако допуснем, че някакъв предварителен сигнал за нарастваща опасна задлъжнялост е държавен дълг от 40% от БВП, това би увеличило дълга ни с около 17 млрд. лева. Не познавам нито един средно грамотен икономист или финансист в България, който предлага да заемем такава сума през тази и следващите няколко години. Това би било наистина безотговорна постъпка.
Ако приемем, че 60% от БВП е границата за безопасна публична задлъжнялост, толерирана от ЕС, за да я достигнем през тази и следващите години, трябва да заемем около 26 млрд. лева. За такова задлъжняване не съм чувал и едва ли ще чуя сериозно предложение от сериозен икономист у нас.
Видният американски икономист Джордж Акерлоф, бивш главен икономист на МВФ, писа преди няколко години, че опасната граница на задлъжнялост, след която почти не е възможен икономически растеж, е около 90% от БВП. Напоследък това предположение беше опровергано.
А сега - по отношение на максимално допустимия бюджетен дефицит. Както вече споменах, ЕК толерира максимален бюджетен дефицит до 3% от БВП. Преди повече от година с поредното си недомислие Симеон Дянков наложи решение на Народното събрание максимално допустимият дефицит да стане 2% от БВП. С ревизията на текущия бюджет правителството трябва да предложи на Народното събрание да отмени това задължение в чл. 20 на Закона за устройство на държавния бюджет и допустимият максимум да стане отново 3%. Още повече че при различия между национално и европейско законодателство, се прилага европейското. Смятам за неправилно в сегашната изключително трудна ситуация да се придържаме към дефицит 2,0% от БВП. Придържането към 3,0% ще осигури
допълнителен ресурс
около 780 млн. лева, които да се използват главно за повишаване на покупателната способност на най-бедните, чрез възстановяване на необлагаемия минимум при данъка върху доходите. Разбира се, това ще увеличи потребността от по-голям дълг, освен ако не се компенсира поне частично от намаляване на разходите за издръжка на администрацията.
Други препоръки по проекта за ревизия на бюджета:
- Правителството предвижда очакван прираст на БВП през тази година 1,0%, вместо 1,9% в действащия бюджет. По-реално е да очакваме нулев растеж или в най-добрия случай 0,5%. Вътрешните и външните условия диктуват такова намаление на прогнозата за растежа.
- Очакваното нетно неизпълнение на данъчните приходи от 300 млн. лева може да се намали или компенсира изцяло, ако се предприемат по-строги мерки за ограничаване на контрабандата.
- В мотивите към законопроекта се съобщава, че министерствата и ведомствата искат допълнително 500 млн. лева. Такива искания да се задоволяват само в изключителни случаи. Вместо това да се настоява за съкращаване издръжката на администрацията с 10% до края на годината.
- Предвидените 160 млн. лева за ваучери за храна вече са изчерпани. Проектът предвижда увеличение с още 40 млн. лева. Това не е достатъчно. Препоръчвам да се увеличат с около 100 млн. лева.
- Предвидени са 160 млн. лева за разплащане на задължения към бизнеса. Не личи това да включва задълженията на общините, които са около 200 млн. лева. Препоръчвам да се предвидят средства за пълно разплащане на задълженията на централните и местните власти към бизнеса до края на годината, както беше обещано.
- Предвиждат се 40 млн. лева за социални плащания за най-уязвимите групи. Смятам това за недостатъчно. То може да се приеме само ако се добави въвеждане на семейно облагане и/или се възстанови необлагаемият минимум. Това повишаване на покупателната способност на най-бедните е необходимо за растежа чрез по-голямо вътрешно потребление и с оглед на извънредната социална и политическа обстановка в страната. Нужно е балансирано третиране на труда и на капитала. Засега това не е направено.
- Предвижда се дългово финансиране с комбинация на дългови инструменти до 1,0 млрд. лева. Предлагам мащабът на дълговото финансиране да се увеличи до 1,3-1,5 млрд. лева, като имам предвид предлаганото от мен повишение на бюджетния дефицит до 3,0% от БВП. С ниския си държавен дълг България има достатъчно голяма зона за безопасно дългово маневриране.
- Подкрепям предвидения резервен буфер от 320 млн. лева по очевидни причини. В досегашния бюджет няма такъв буфер.