Весела Лечева: В спорта има феърплей, политиката е по-трудна

Весела Лечева е сред спортистите, прославили България в целия свят. Бивша състезателка по стрелба. Завършила Националната спортна академия. 

Депутат в 39-то и 40-то Народно събрание от гражданската квота на Българската социалистическа партия. Заместник-председател на парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта. Председател на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) в правителството на Сергей Станишев. 

Сега е заместник-председател на парламентарната група "БСП за България". 

- Вие сте двукратен сребърен медалист на олимпийски игри, петкратен световен шампион, осемкратен европейски шампион и четири пъти сте печелили световната купа. Кое е по-трудно, г-жо Лечева: участието в спортни състезания, или партийната работа?

- Партийната работа е по-трудна. Наскоро по време на дискусия за "Визия за България" за пореден път видях, че съм друг човек: партийните дела и работата като политик така са ме обзели, че сега животът ми е съвсем различен от предишния. Партийната работа и политиката изискват много по-голяма отговорност, защото засягат съдбата на много хора. Чувствам се доста по-различно. В спорта е друго - има ясни правила, каквито в отношенията между партиите няма. В спорта има феърплей, а в политиката...

- ... често има удари в гръб, настъпване по кокалчетата.

- Да, в политиката има непозволени методи и средства.  Особено напоследък... 

- А кариеризмът полезен ли е в политиката?

- Спортът ме е научил да съм принципен и отборен играч, да съм честен и отговорен човек. Не съм индивидуалист и егоист, работя за колективния успех, а не за собствената си кариера - тя винаги е била на заден план.

- Като принципен и отборен играч как бихте обединили - ако зависи от вас, различните течения и групи в БСП?

- Факт е, че в БСП има разногласия. Аз съм за смислен дебат в партията. Винаги си проличава, когато някой защитава поста си, когато е мотивиран само от егото си. Задачата на лидера е да обедини различните характери и да ги включи в общата кауза. Всеки трябва да разбере кога е на върха на своите възможности и кога трябва да отстъпи по-назад. След като станах световен шампион, второто и третото място вече не ме задоволяваха. Мислех, че стига да полагаш усилия, ще спечелиш златния медал. Но настъпи период, когато се появиха по-млади спортисти, те с лекота ме побеждаваха.

- Дразнехте ли се от тях?

- Много се дразнех. Стисках зъби, непрекъснато търсех причината за загубата в себе си, а не в другите. Елиминирах факторите, които ми пречеха, за да побеждавам. Но и това не свърши работа. Явно бе, че времето вече работи за по-младите конкуренти. Тогава взех много трудното решение да се откажа от спорта. Трябва да усетиш докога можеш да си полезен на отбора. 

- Същото е и в политиката - всеки играч има срок на годност.

- Хората показват кога са се изморили от даден политик. В БСП има доста личности, които са били на високи постове в управлението на държавата, но са натоварени с негативите на прехода. Много от тях - незаслужено. Не е удачно те да са на челни позиции. Всеки може да бъде полезен на партията си не само като депутат или министър. Промените на партийния устав например бяха направени с цел да покажем, че имаме волята и възможностите да променим не само нещата в партията, но и в България.

- Вие сте един от депутатите, които непрекъснато се срещат с избирателите. Как коментират членовете и симпатизантите на БСП промените в устава й?

- Нито един от членовете и симпатизантите ни не е против тези промени. И всички казват да водим дискусия вътре в партията, да не го правим извън нея. Изнасянето на дискусията извън БСП има други цели...

- Какво чувате най-често при такива срещи?

- Хората искат да защитаваме нашите политики, да бъдем по-конкретни, по-ясни. Питат докога ще търпим калпавото управление на ГЕРБ. Интересуват се, ако БСП управлява, ще се изметнем ли от обещанията и ангажиментите си. 

- Бойко Борисов два пъти подаде оставка като премиер, но БСП не успя да спечели два предсрочни вота. Скорошни социологически проучвания показват, че тя буквално диша във врата на ГЕРБ. Възможно ли е да стане обратното: ГЕРБ да диша във врата на БСП?

- Хората са много гневни на управляващата коалиция. Въпреки това БСП не е с най-добрия резултат в социологическите проучвания. Ние не успяхме да изградим онази политическа култура, според която избирателите да не сменят политически проекти, а да търсят максимума от конкретен политически проект. Те чакат месията, който "да ги оправи". 

- Според мнозина БСП не бива да е на власт, защото вече е управлявала. 

- Така смятат, но не са прави. Първият месия беше Иван Костов, чиято идеология се основаваше на пещерния антикомунизъм. После дойде Симеон Сакскобургготски, който каза, че ще ни оправи за 800 дни. Третият месия е Бойко Борисов, който заклейми тройната коалиция и управлението в коалиция по принцип. Но сега изпитва на собствения си гръб коалиционното управление. 

- Ако БСП спечели следващите парламентарни избори, с кои политически формирования би се коалирала?

- БСП ще управлява с тези, които ще преизчислят пенсиите, ще направят така, че младите хора да са подсигурени и защитени, ще защитават интересите на отрудените хора, ще подобрят бизнес климата в държавата, т.е. ще привлекат повече чужди инвестиции, с тези, които ще подкрепят нашата програма.

- Каква работа свършихте като шеф на ДАМС в кабинета "Станишев" и какво не успяхте да направите?

- Не успях да убедя Сергей Станишев, че чрез спорта и с малък финансов ресурс можем да постигнем голям ефект. Бойко Борисов непрекъснато се хвали с поредната спортна зала, която открил. Но всичко, което върши ГЕРБ, е заради показността, заради вдигането на рейтинга. Тези зали тежат на общинските бюджети и ако в София са нужни, на други места не са. Преди тях трябва да се направят спортни площадки в училищните дворове. Да се направят училищните физкултурни салони, да се увеличат средствата за масовия спорт. Според статистиката дванайсет години след като управлявах ДАМС, само 3 процента от децата участват в организирани форми на спорт. Същият е процентът на студентите. Индивидуалното участие - например да отидеш в планината или да потичаш в парка, е 10 процента. А в развитите държави е от 50 процента нагоре. Не успях да убедя премиера, че инвестиция в програма, свързана с масовия спорт, е полезна и ще докосне всяко българско семейство. 

- Това, което демонстрира ГЕРБ, не е масов спорт, а кампании, така ли?

- Да, това са кампании: днес ще организираме маратон, утре ще обявим Варна за столица на спорта, после ще рекламираме разни съоръжения и събития. Не е важно да изкараш 50 хиляди на маратона. Важен е масовият спорт, благодарение на който гръбначните изкривявания на учениците и броят на затлъстелите деца намалява поне с половин процент.

- Не че съм кой знае какъв фен на социализма, но като че ли тогава повече се наблягаше на детския спорт. Държавната политика беше съвсем различна в това отношение.

- Тогава имаше спортни секции в училищата, имаше инструктори. Аз започнах с волейбол, много харесвах този спорт. В училищата идваха специалисти, които подбираха потенциални спортни таланти. Точно такива специалисти навремето ми казаха, че не ставам за волейболистка, но аз по примера на баща ми исках да се занимавам с този спорт. Отидох на най-близкия стадион - "Юнак", във Велико Търново - нали съм се родила и израснала в този град. Имаше трима треньори по волейбол. Всяко дете можеше да тренира при тях. А сега изникнаха специализирани школи, в които на децата се предлагат занимания  по рисуване и пеене, предлагат се курсове и частни уроци по чужди езици и т.н. Предлага се всичко, но не и спорт. 

- Вашият син спортува ли? Тръгна ли по стъпките на известната си майка, или се занимава с друго? На колко години стана това момче, което физически доста прилича на вас?

- Мартин е на 28 години. Да, прилича на мен, хубав е като майка си.

- А скромен ли е като майка си?

- За съжаление точно тази черта на характера е наследил от мен. Мартин е скромен, открит, възпитан млад човек. Като всеки младеж - вярва в доброто, но житейските ситуации често не му отвръщат по този начин. Той е много състрадателен и човечен.

- С какво се занимава Мартин? 

- Завърши финанси, работи тук, при нас, в нашата фирма. Петнайсет години тренира тенис. Моите лични амбиции бяха някой ден да го видя на "Уимбълдън", да речем. Това е голямата мечта на всеки родител, чието дете се занимава системно с тенис. Но професионалният спорт изисква много, изисква най-вече среда. Макар че Мартин има съвсем други цели и амбиции, поне четири пъти в седмицата играе футбол и тенис, катери планински върхове и т.н. Би било добре, ако всяко българско дете спортува и този навик не изчезва и в по-късна възраст.

- Сигурно ще настъпи моментът, когато ще станете свекърва. Често ли ще свивате сармите на снахата? 

- Бих била еталон на добрата свекърва. Много сговорчив и толерантен човек съм. Правя компромиси във всекидневието, но малки, не сериозни, не с принципите си. 

- С какво не бихте направили компромис, за какво не бихте се съгласили да отстъпите?

- Не обичам предателството и предателите, не обичам лъжата. Много откровен и открит човек съм, не бих направила компромис с лъжци и мошеници.

- Телците се славят като отлични кулинари, като хора, които много обичат цветята и ги отглеждат с удоволствие. Важи ли това за вас?

- Да, важи, но с изключение на интереса към цветята. Когато бях на 20 години за първи път прочетох книга за зодиите. До този момент не съм се интересувала. Отворих книгата, прочетох първата страница, посветена на моята зодия Телец, и си казах: това е написано за мен. Разбира се, че обичам да готвя - винаги експериментирам пред готварската печка. Но нямам време за занимания с цветята, макар че ги обичам.