Възходът на Поднебесната империя

През последните 20 години на бурен икономически растеж с ежегоден прираст от около 9-10% Китай изпревари последователно Италия, Великобритания, Франция и Германия. След като реализира прираст от 8,5% и през изтеклата година на глобална криза и повсеместен упадък по света, през второто тримесечие на т.г. китайското стопанство надмина по обем и японската икономика (от 1968 г. тя държеше второто място). Поредна година страната е и водеща в експорта, измествайки ФРГ трайно от тази позиция, реализирайки прираст от 18%.
След първоначалните 3 десетилетия на развитие по пътя на плановата икономика, след 1978 г. Китай започна да прилага дозирани реформи за установяване на "социалистическо пазарно стопанство". Официално това е т.нар.

социализъм с китайски особености

при който на повечето големи предприятия, макар и да остават преобладаващо държавна собственост, им се разрешава да работят на пазарен принцип - например мегаконцерна Хайер.
Тази политика, съчетана със стотиците милиони китайци в трудоспособна възраст, е в основата на т.нар. китайско икономическо чудо и челната позиция на страната в списъка на най-бързо развиващите се държави в света. Въпреки пазарните механизми за развитие на стопанството, може да се каже, че в Китай все още е налице силно видоизменена разновидност на плановата икономика заради силния партиен контрол върху стопанството, включитилно и върху частния сектор, и следването на 5-годишни планове за развитие.
Днес Китайската народна република е на второ място след САЩ по БВП както на покупателна основа с близо 7900 милиарда долара, така и по номинален БВП - приблизително $4500 млрд. Но вследствие на огромното население БВП на човек по покупателна способност е едва $6100, а номинално дори само $3800.
Въпреки това през последните десетилетия е отбелязан огромен скок в

подобряване на жизнения стандарт

на широки слоеве от над 1,3 милиардното население. Така например в края на 70-те години над 50% от китайците живеят под линията на бедността (тогава все още се шири дори гладна смърт). А през новото хилядолетие бедните по дефинираната за страната граница вече са само около 8-9%, макар и техният номинален брой със 150 милиона души да е голям. 
От 1978 г. насам вследствие на китайското икономическо чудо стопанството на страната е нараснало над 70 пъти. Бързото развитие обаче създава и проблеми. Основните сред тях са замърсяването на околната среда и увеличение на неравенството в доходите на населението. Но и по отношение на преодоляването на тези проблеми Китай напоследък е постигнал много. Така например страната е единствената в света, в която от години могат да се купуват електрически мотоциклети с необходимата за зареждането им инфраструктура. А тази година, когато в останалия свят повсеместно режат доходите на населението, Пекин нареди вдигането на заплатите с над 20%. В много сектори те вече са значително по-високи от у нас, при по-ниско ценово равнище от това в България.
В момента в Китай тече 11-тият 5-годишен план, който приключва т.г. Неговата цел е изграждане на "хармонично общество" чрез по-оптимално и

балансирано разпределение на богатствата

подобряване на образованието, здравеопазването и сигурността на гражданите. Основна цел на комунистическата партия е насочването на ресурси към приоритетното развитие на по-бедните региони - най-вече североизточните части, разширяване добива на нефт и газ в Западен Китай, както и ударното строителство на модерна пътна и жп инфраструктура, по които показатели страната вече е водеща. Така например ежегодно влизат в експлоатация по около 5000 км нови автомагистрали, а досега са построени над 7000 км нови високоскоростни жп трасета. Международните статистики сочат, че 3/4 от всички строителни кранове в света са издигнати в Китай. Емблематичен пример в това отношение е крайбрежният мегаполис Шанхай, където само през последните 10 години са построени повече небостъргачи, отколкото в Ню Йорк за цял век.
Промишлеността и строителството генерират близо 50% от БВП на Китай. Страната произвежда около 9% от всички промишлени стоки в света, нареждайки се на 3-о място по този показател. Водещи са добивната и химическата промишленост. Произвеждат се най-вече комуникационна апаратура, дрехи, автомобили, играчки, електроника, оръжия и строителни материали. От 1996 г. насам, Китай е на първо място в света по добив на стомана и въглища, както и по производство на цимент, изкуствени торове, телевизори и напоследък на мобилни телефони. А от тази година и по продажба на коли. Развитието в тези сектори е със зашеметяващи темпове. Така например производството на стомана скача тройно само за 7 години - от 140 млн. т. през 2000 г. до 420 млн. т. през 2007 г. Още по-впечатляващ е ръстът в производството на интегрални схеми. През 1978 г. Китай произвежда 30 млн. интегрални схеми, а през 2004 г. вече над 21 милиарда броя, което е 705-кратно увеличение, с бързо растяща тенденция и до днес.
Въпреки тези гигантски стопански успехи китайците не са загубили чувството за реална преценка и

не изпадат в подвеждащо самодоволство

(както например неподплатено с нищо родно самохвалство на българския политически "елит"). Неотдавна китайските ръководители предупредиха да не се надценява стопанският възход на страната. "Не трябва да се взима за критерий само размерът на икономиката. Трябва да се взимат под внимание също и данните за производителност на глава от населението", заяви неотдавна в Пекин говорител на китайското министерство на търговията. "Икономическият капацитет на Китай все още е на нивото на развиваща се страна. Качеството на китайския стопански ръст трябва да продължи да се подобрява. Това важи както за качеството на живот, така и за науката, технологията и защитата на природата", продължи той.
Именно в десетилитията на буен стопански подем Поднебесната империя успя да натрупа и най-големите валутни резерви в света в размер на близо 2500 милиарда долара. Голяма част от тази средства Пекин е инвестирал в американски държавни ценни книжа (ДЦК).
Но все по-често китайските финансисти започват да говорят за необходимостта от диверсификация на валутните резерви на страната. Съответно европейските и японските облигации все повече привличат интереса на Пекин. Растат и преките инвестиции в развиващи се страни - за Африка и Южна Америка страната вече е най-важният инвеститор.
За първата половина на 2010 г. Китай е закупил японски бонове, търгувани в йени, за над 20 млрд. долара. Освен това Пекин купува масивно и европейски ценни книжа, въпреки разразилата се през последните месеци дългова криза в еврозоната.
 В интервю за американската агенция Блумбърг съветникът по валутната политика Ю Йонгдинг е заявил, че висшите китайски централни банкери са го натоварили със задачата да отправи послание към европейските политици, че Китай има доверие в икономиката и

валутата на региона

Йонгдинг заяви: "Ние не продаваме европейски акции и облигации, дори точно обратното, продължаваме да купуваме доста от тях." Смята се, че над 1/4 от валутните резерви на Китай са в евро. Думите на Ю се подсилват от факта, че от миналогодишния връх до май т.г. Китай е съкратил позициите си в американски ценни книжа със 7.7%, или 72.2 млрд. долара. Пикът на американски ДЦК в китайския резерв бе през юли 2009 г. с близо 940 млрд. дол., а оттогава тенденцията е трайно низходяща.
Общо централните банки в Азия държат близо 60% от световните валутни резерви, като се наблюдава масиран отказ от долари за целия регион - не само в Китай, но и в Южна Корея, Тайван, Малайзия и Индия. За първото тримесечие на 2010 г. делът на доларовите резерви в Азия е спаднал с близо 1 пункт до 61.5%.
За тази фискалната година, завършваща в края на септември, бюджетният дефицит на САЩ ще надхвърли рекордните 1.5 трилиона долара. А общо по света се търгува американски дълг на стойност около 8200 млрд. долара от общо 14-те хиляди милиарда държавни дългове на Щатите.
Китайският премиер Вен Жибао поиска през март 2010 г. от САЩ "конкретни стъпки" за овладяване на бюджетния дефицит, надхвърлящ 10%, и на държавния дълг, достигащ 90% от БВП, което да вдъхне увереност в стабилността на американската валута у инвеститорите. Като сигнал, китайските вложения в американски ДЦК бяха намалени до под 868 млрд.
Това е сериозно предупреждение към Вашингтон, защото Китай има толкова големи валутни резерви, че ако реши масивно да изтегли инвестициите си в долари от държавния дълг на САЩ, има реална опасност американската валута тотално да се срине. Засега Китай не предприема такива драстични мерки, понеже обезценяването на долара би било негативно и за него като вложител. Но не е изключено, ако някога се стигне до конфликти между Вашингтон и Пекин, каквито са напълно възможни за суровини и пазари, Поднебесната империя да реагира с подобни действия, които ще са с тежки последствия за американската валута. Така че в бъдеще доларът все повече ще зависи от благосклонността на Китай.