Въздух под налягане

Малко след като на върха на лятото кабинетът изцака потребителите на синьо гориво със скок на цената от 25%, медиите гръмнаха, че вследствие на новите договорености с Русия и експлоатацията на родни находища през есента цената щяла да падне с 15%. После, по време на летните жеги, евентуалното поевтиняване се стопи наполовина и бе разтръбено, че цената щяла да намалее от 3 до 7%. В газовото разноговорене през август се намеси и монополистът "Булгаргаз", който без никакво неудобство си поиска ново увеличение от октомври с близо 3%. От ДКЕВР се активираха и съобщиха, че щяло да има намаление и то можело да бъде в рамките на 5%. Но през следващите дни те тихомълком се коригираха на -1,36%. Накрая се намеси и премиерът и мъдро отсече - поевтиняване на газа на всяка цена ще има, дори то да е само 1%. Регулаторът разбра сигнала и многословно обяви, че корекцията щяла да бъде с 0,94% надолу. Но без това да окаже влияние върху цената на парното, което под булото на летните жеги бе повишено с до 19%. Това поскъпване тепърва предстои да ни бръкне дълбоко в джоба.
Цялата инсценировка накрая заприлича на ценово надлъгване на Капалъ чарши. Добре, че поне само 1% от хората в страната се греят директно на синьо гориво. Няма и как да са повече, след като отоплителна инсталация за къща излиза около 10 бона. А колко са тези, които днес могат да си позволят лукса за такава инвестиция!? И освен всичко това отоплението на газ вече е толкова скъпо, макар и да е по-екологично, че става нерентабилно за потребителите. Дори немалко хора, минали преди няколко години на синьо гориво, сега се отказват от него.
Но има и още един съвсем немаловажен аспект. Никой у нас не знае какво точно се продава в тръбите на крайния консуматор. Преди известно време избухна голям скандал в Германия, когато се оказа, че един от газоснабдителите там е продал на крайните си клиенти с 1/4 повече, отколкото е закупил на едро. При направената проверка бе констатирано, че е продал нагнетен въздух под налягане. А това допълнително оскъпява горивото. Защото то се отчита и плаща на кубически метри, но когато се разрежда с въздух, намалява калоричността на газта. А за да се подържа определена температура с това по-некачествено гориво, трябва да се изгорят и в крайна сметка - да се платят, повече кубически метри.
След като във ФРГ газоснабдителите си позволяват такива практики, какво да очакваме у нас? Тук никой не знае какво се нагнетява в тръбите за крайния потребител. В България дори няма независима институция, която да контролира качеството на подаваната газ.
Така че у нас както икономическото говорене, така и газта може да се окажат в по-голямата си част просто въздух под налягане.