Въпреки всичко!
/ брой: 41
Поканиха ме да участвам в една анкета. Те сега ме канят редовно на разни такива неща. Да си купя кухненски комбайн, примерно, или комбайн, дето с него се жъне и вършее. Да ме питат кое е най-важното събитие за годината? А за столетието? Че и за хилядолетието?
Животът е пълен с важни събития. Едни - за човечеството, примерно, други за държавата ни, трети - за мене лично. Понякога при определянето им възникват противоречия. Аз например имам противоречия с държавата, защото ми плаща по-малко, отколкото искам да получавам. И повечето от моите познати имат това противоречие. И с човечеството имам противоречия. Затоплял се бил климатът. Ами - няма лошо, значи ще плащам по-малко за парно. Човечеството обаче като е писнало - ау, на ескимосите им се размразили фризерите! А на мене като ми се размрази фризерът, това изобщо не се разбира, защото в него нищо няма. Парников, викат, ефект. Каквито зеленчуци ям, са все от някакъв парник, така че с ефекти нека не ме плашат.
За последната година, нека кажа, съм и мъж на годината. Според жена ми. Защото тя друг мъж си няма. Или поне така казва. Част от мъжете емигрирали, другите станали гейове, трети отричали мъжествеността си, защото от някакъв пенсионен фонд им обещават компенсации за непоправима инвалидност.
Аз наистина се чудя кое е най-важното събитие на последната година, на последното десетилетие, на последното хилядолетие. Малко неща си спомням, в които по едно стечение на обстоятелствата съм се забърквал. От Френската революция, странно, си спомням повече неща, отколкото за Априлския пленум. Хем не съм живял кой знае колко във Франция, особено по времето на Мария Антоанета, а у нас по времето на Априлския пленум и после - през цялото време. Това е доста дълъг период. Особено като се има предвид колко човешкият живот не е дълъг. Даже е прекалено кратък, за да се случат през него разни важни събития.
Най-важното събитие за мен през последните години, месеци и дни е това, че още ме има. Въпреки всичко. Така и им отговорих на анкетьорите!