Петър Димитров:
В България взема връх антиядреното лоби
Ако се съсипе инвестиционият климат, ако се похарчи фискалният резерв и се вземе заем от МВФ, резултатите ще са необратими, казва депутатът от Коалиция за България и бивш министър на икономиката
/ брой: 151
ПЕТЪР ДИМИТРОВ е роден на 27 януари 1949 г. в Клисура. Доктор на икономическите науки. Министър на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев. Народен представител в 37-ото, 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-ото НС. В момента е зам.-председател на парламентарната комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм. Член е на Националния съвет на БСП. Женен, с едно дете.
- Г-н Димитров, предоговарянето на газовите доставки отново бе атакувано и този път темата бе обвързана с голямото повишение на цената на газа сега. Защо на предишното правителство се наложи да предоговаря въпроса с "Газпром"?
- В България бе заместник-шефът на "Газпром", който постави въпроса, че трябва да се отиде към пазарна цена на газа. Това се случи в края на 2005-а и началото на 2006 г. Имаше тежки преговори, в които цената на газа за България беше удържана на достойни нива. Бе договорен график за постепенно достигане на пазарните нива на цената на газа до 2013 г. През всички тези години България е получавала или най-евтиния газ в Европейския съюз, или сме били сред трите държави, които получават най-евтин газ. По клаузата "Тейк ор пей" този договор освободи България от потенциални сакции от 4 млрд. щ.д. затова, че потреблението на газ беше свито.
- Може ли да направите едно сравнение за цените, по-които сме получавали газ, защото по тази тема много се спекулира.
- Последните официални данни на "Евростат", които са от ноември 2009 г., показват, че България е с най-ниската цена на газа в целия ЕС от всичките 27 държави членки. На нашето ниво е Латвия, която има граница с Русия. А ние сме на много километри от Русия. Газът за България минава през няколко държави и ако махнем транзитните такси, цената ще се окаже още по-ниска.
- Кои държави получават най-скъпо газ?
- Държави като Швеция например, но това не е само газ от Русия, а и не трябва да забравяме колко висока е покупателната способност на шведите.
- Не спират противоречивите и уклончиви сигнали, които днешното правителство дава към руските партньори по трите големи съвместни енергийни проекта. Какво ще последва от това?
- На срещата на Бойко Борисов с Владимир Путин в Полша през м.г. беше поет ангажимент за 2-3 месеца българското правителство да изясни позицията си и да я изрази ясно и еднозначно. След толкова време тя не само че не е еднозначна, а се мени с дни, понякога и с часове. На 11 юни, след срещата с посланиците от ЕС, беше заявено, че няма да участваме в "Бургас-Александруполис" и също, че се замразява проектът "Белене". В същия ден министърът на икономиката подскочи при научаването на тази вест, а по време на парламентарния контрол по-миналата седмица премиерът заяви, че АЕЦ "Белене" ще се изгражда. Тези противоречиви сигнали биха могли да са от значение за някоя малка и незначима държавица, но с Русия така не се говори. В Русия се формира мнение, че България умишлено протака, за да не станат тези проекти, или в полза на други проекти - например "Набуко". И така да се обезмисли проектът "Южен поток". Затова Русия ще вземе мерки да ни изключи от трасето на "Южен поток", за да няма за партньор някой, който да протака стартирането на проекта.
- Преди дни зам.-председателят на Руската Дума Валерий Язов заяви, че за забавянето на проекта "Белене" засега Русия няма да предприема санкции спрямо България, но даде да се разбере, че в Москва са наясно, че управляващите ни имат най-малкото пасивна политика по отношение на съвместните проекти. Какво ще загуби България, ако бъдат осуетени проектите?
- Медиите в Москва вече обявиха, че руските претенции за "Белене" ще са най-малко в размер на 1 млрд. евро. Вече има поръчано оборудване, има авансови плащания, които също очевидно ще влязат в рамките на тази финансова компенсация. Русия обаче няма какво да загуби от нашия отказ, ние сме големите губещи. Най-вероятно реакторите в кратки срокове ще отидат за някоя строяща се атомна централа. Даже Русия ще спечели двойно - ще получи нашите компенсации и ще продаде реакторите на друг потребител веднага, защото в момента това е най-съвършеният реактор в света. Няма друг от третото поколение реактори, който да е в работна готовност, да може да се произведе и да се инсталира.
В Русия прозвучаха и други гласове. Когато правителство заяви, че е готово да даде 2 млрд. евро, с които да продължи строителството на втора ядрена централа у нас, в Русия заявиха, че това вече е прекалено. "Не стига, че им правим най-съвършените реактори на символична цена (в сравнение с цената в Турция например - б.а.), а трябва и да го правим за собствена сметка". Такива бяха коментарите.
- Направете съпоставка между цената на нашата централа и евентуалната цена за ядрената централа, за която Русия сключи споразумение да изгради в Турция.
- За Турция се обсъжда цена между 18-20 млрд. щ.д. за ректори със същата мощност. Завишението на цената при нас би дошло от това, че ще плащаме кредити към банки, но в договора с "Атомстройекспорт" е записана сума от малко под 4 млрд. евро за проектиране, доставка и изграждане. Един реактор излиза под 2 млрд. евро. В Москва се заговори, че руснаците не са заинтересовани да ни строят независими енергийни източници, защото сме потребители на газ. Че това е против интересите на Русия и по-добре да не я строят, за да може ние да потребяваме повече газ. Именно заради това в Русия има пълно недоумение и объркване защо България не иска да реализира този проект. И то в момент, в който има ренесанс на ядрената енергетика, и все повече държави искат да имат атомни централи, вкючително и наши съседи.
- Това поставя въпроса за отношението на правителството към бъдещето на българската ядрена енергетика. Гледа ли се сериозно на нея?
- Гледа се явно много "сериозно", защото се противопоставят двете лобита - ядреното и антиядреното. Очевидно сега в България на политическо ниво взема връх антиядреното лоби. Казвам антиядрено, а не екологично лоби, защото това са различни неща. От екологична гледна точка ядрената енергия е най-чистата и най-безопасната. Като се вземат предвид чуждите капитали, които влязоха във въглищната ни енергетика - тецовете "Марица изток 1 и 3"... В тях се наляха огромни чужди пари и не са заинтересовани да имат за конкурент АЕЦ "Белене". Към това трябва да се добавят вятърните и слънчевите генератори, които никнат като гъби и в които също се изливат милиарди чужди инвестиции. Те също не са заинтересовани "Белене" да стане. Е, като се съедини мощта на тези две лобита, не е трудно се обясни, защо така грубо се спира реализирането на проекта за втора атомна централа.
- От ГЕРБ нарекоха "Белене" виртуален проект, а преди това премиерът определи площадката на АЕЦ-а като кална дупка за 800 млн. лв. Същевременно проектът беше определен като най-подготвения в ЕС.
- В момента няма по-завършен ядрен енергиен проект от "Белене" - не само в ЕС, но и в света. Завършен е техническият проект, реакторите са поръчани преди близо година и половина. Той е виртуален само за онези, които не искат да стане. А ако някой иска да направи жаборняк от "Белене", то това не е правителството на тройната коалиция. Ако там са се появили жаби, това е станало по времето на ГЕРБ.
- Още в началото на мандата правителството заяви, че ще направи анализ за това оправдани ли са проектите с руско участие.
- Единият вариант е анализ да бъде направен от държавната администрация, а аз не знам да се прави такъв. Вторият - да се възложи на външна специализирана организация. Не е имало такъв търг. Никой не прави някакви анализи. Това също беше само в сферата на говоренето. Какъв отговор може да се даде, след като държавата не ще да каже как ще става финансирането на нейния дял в "Белене". Не на онзи дял от 49 на сто, а на нейния дял. Ако държавата каже: вместо да изядем фискалния резерв, което се цели сега с промяната в бюджета, ще го инвестираме като държавен дял в "Белене", тогава цената автоматично ще стане ясна. Ако пък каже: ние няма да дадем нито лев от парите на данъкопладците, а ще бъде проектно финансиране или друга форма на получаване на кредити, цената ще зависи от цената на кредита. Не може априорно да се определи колко ще струва другото, което е над 4-те млрд. евро. А държавата в лицето на Симеон Дянков казва: ние няма да дадем държавни гаранции. Като няма да дадеш държавни гаранции, кой ще ти даде кредит? Какво ще заложиш срещу този кредит?
- Тогава трябва ли да се учудваме, че RWE се отказа от проекта?
- RWE затова си отиде. Германската компания зададе въпроса: държавата как ще осигури своята част от финансирането. Или собствеността трябва да стане 100 процента частна и компаниите да си осигуряват кредитирането, или ако държавата иска да участва, то тя трябва да се ангажира с финансирането на нейния дял. Досега не съм чул някой да е заявил, че държавата няма да има дял в "Белене" и че тя търси инвеститор за 100% от централата.
- Това какви сигнали дава на чуждите инвеститори изобщо?
- Типичен пример в това отношение са електроразпределителните предприятия. И не случайно "Файненшъл таймс" сравни стила на Бойко Борисов с този на Уго Чавес и с филмовия герой Рамбо. А иначе ЕРП-тата няма как да са любими на народа. Българинът е страшно чувствителен на тема енергийни ресурси. И присъединяването на правителството към общественото недоволство създава изключително негативен климат за инвеститорите. Дори да допуснем, че сделките за елдружествата може да бъдат развалени, това означава, че държавата трябва да извади 1 млрд. евро, за да върне парите. Ако се сметнат и инвестициите през този период, сумата ще стане още по-драматична. Другият вариант е да се цели подмяна на собствеността.
- Доколко опитите, които се правят, ще успеят да осуетят проектите с руско участие?
- Ако бяха само руски проекти, това нямаше да ме безпокои, но това са български проекти, които се реализират благодарение на руски ресурси. Прътът се слага в колелото на българските интереси. В региона се води бясна политическа конкуренция кой да участва в руските проекти, а ние се самооттегляме.
- Пети и шести блок в "Козлодуй" също имат експлоатационен срок. Ако нямаме "Белене", какво ще се случи с енергетиката ни?
- С учудване констатирах от проекта за енергийна стратегия, че ще искаме от ЕС разрешение за удължаване срока на действие на пети и шести блок. Разрешението би трябвало да го получим от руския конструктор на реакторите. Е, в тази ситуация дали е добре да охлаждаш отношенията си с Русия? Заплахата е през 2017-а да бъде затворен пети блок, а през 2022-а - шести. Независимо че в тях има ресурс, те са модернизирани и могат да работят още години.
- Правителството на Бойко Борисов вече една година управлява. Какво се случи за това време?
- Няколко са нещата, които доминират в България като резултат от управлението на Бойко Борисов. На първо място е усещането за некомпетентност на управлението. То е съчетано с бруталност. А бруталната некомпетентност ще доведе до разрушаване на потенциала за бъдещето. Второто е насаждането на страх. Страх у хората, страх в институциите, страх в медиите. Нещо, от което за 20 години се бяхме поосвободили. Сега си спомняме други години, с други настроения и надпревара да се харесаш на управляващите. Демокрацията в България е под въпрос. Има още един много важен белег на сегашното управление. Правят се безпардонни манипулации на общественото мнение. Също и в сферата на законодателството. Това управление до голяма степен изтърбуши държавата. То е вредно за България и в здравеопазването. Има политически преследвания на опонентите. Вече гонят от работа не само неудобните, но и своите, които показват, че мислят. Чуждите инвеститори са готови да си събрерат куфарите. Ако се съсипе инвестиционият климат, ако се похарчи фискалният резерв и се вземе заем от МВФ, резултатите ще са необратими.