Театърът като пътечка към мечтите
/ брой: 159
Причини да взема участие в този форум са не само професионалната ми обвързаност с децата и човешката ми слабост към малчуганите, а и убедеността ми колко важна и навременна е темата "Детето в света на театралното изкуство". Безспорно е, че от една страна много се говори за грижите, които трябва да полагаме към децата, че децата са нашето бъдеще и т.н., но от друга - те порастват пред очите ни (така е в моята страна) с все по-бедна душевност. А кой, ако не писателите и артистите (в най-широкия смисъл на думата), са длъжни да се погрижат поне малчуганите с нахранени стомахчета, да бъдат и с нахранени душички. Кой друг, освен нас (при сериозна държавна политика), може да ги научи да мечтаят не за богатство в пари, а за богатство в мечти. В мечти за приятелство между хората, за общо добруване, за полет над красивата, неповторима природа... Тук могат да се изредят още много хубави неща, за които си струва да мечтаят децата.
Театърът е наричан с много имена. Едно от тези имена заслужено може да бъде "училище за мечти". Само че на мен ми се иска да заменя думата "училище" с някоя друга, която изобщо не е свързана с детското всекидневие, със задължението да пишеш домашни и т.н. Това може да бъде нещо като "Пътечка към мечтите", "Среща с мечтите", "На гости на мечтите", "Мечтите ти подават ръка" и други. И възрастните е редно да мечтаят, но те трябва да се научат на това още в детството си. И когато пораснат, ще могат да различават лиричното и драматичното послание от сатиричното, при което става дума за обратно въздействие - да не се харесват лошите герои, да не им се подражава. Впрочем този момент го има почти във всяка приказка и малките зрители съвсем естествено предпочетат да са принцеси, а не чудовища, или катерички, а не крокодили.
Театърът е игра, дори когато на сцената са "Хамлет" или "Три сестри". Но още повече той е игра, когато го свързваме с децата, с тяхната склонност да фантазират, да приемат куклата си за жив човек и като с такъв да общуват с нея и да вярват, че креватчето им е космически кораб, който лети горе между звездите... В желанието си да одухотворяват заобикалящите ги предмети, малчуганите започват да им измислят разни функции и това води до съчиняване на истории, което прави от децата своеобразни писатели. А лекотата, с която те влизат в ролята на говорещо мече например (то естествено е плюшено), с което обсъждат дали е време за сън, прави децата и чудесни натурални артисти.
Това са думи на известния писател и театрал, произнесени от него пред теоретичния форум "Детето в света на театралното изкуство" в сръбския град Суботица, състоял се в рамките на Седемнайсетия международен фестивал на театъра за деца