Акцент
Стратегия на затягане на обръча
Остарялото блоково мислене на Запада - заплаха за мира
/ брой: 28
Петър КАРЛУКОВСКИ
За народите от Европа падането на Берлинската стена ознаменува нова надежда за обединяване на Стария континент. За свят без идеологическо противопоставяне, мир, сигурност и равноправно взаимноизгодно сътрудничество между народите.
Вместо това, след 30 години отново се възобнови напрежението и военното противопоставяне между Запада и Русия. Свидетели сме как Западът все още продължава да се изживява като победител от Студената война, да възприема Русия като заплаха и да налага политика от позиция на силата. Чрез НАТО.
В тази ситуация Русия се чувства измамена от резултатите след приключване на Студената война, заедно с народите на Европа, в надеждите им за по-спокоен и справедлив свят. Основателно буди безпокойство въпросът защо Европа отново е разединена, несигурна и застрашена от военен сблъсък между Запада и Русия, след като с падането на социализма капитализмът си върна статута на господстващ обществен строй в света. Отговорът на този въпрос не може да бъде даден еднозначно с посочване на причините за настоящата обстановка.
Проблемът е заложен още във времето на разговорите между САЩ и Съветския съюз за приключване на Студената война. В преговорната рамка и договорките са
пропуснати ключови елементи
което е необичайно в дипломатическата практика. В преговори от такъв ранг за ревизия на резултатите от Втората световна война не се подписва споразумение. Да си припомним, че Съветският съюз по това време се намира в тежка политическа и социално-икономическа криза. Влиза в преговорите с отслабени позиции, неподготвен за мащабите на такъв тип преговори и притиснат от динамиката на вътрешнополитическата обстановка с нагласа за капитализация. В лицето на Михаил Горбачов американската страна среща лековерен човек, който за тяхна изненада необичайно бързо отстъпва и се съгласява с всички техни предложения. СССР доброволно и безусловно се оттегля от Източна Европа. Даже за обединението на Германия не е поставен въпросът за репарации, за което американската страна е имала предварителна готовност да заплати 450 милиарда долара. Оценено от най-висшите политически кръгове на САЩ като "икономическа глупост".
Единственото политическо условие, поставено от съветската страна, е, в замяна на разпускането на Варшавския договор и СИВ, НАТО също да преустанови своето съществуване. Договорка, без да се документира с подписите на двете страни. Това недопустимо предоверяване и идеалистичният подход на Горбачов се използва и днес от Запада да се отмята от подобна договорка, макар че това е отбелязано в американския протокол.
Поради тази причина днес Русия се чувства измамена и се отнася с недоверие към Запада, когато НАТО се приближава до нейните граници. Западът, използвайки тази необвързаност с писмени гаранции, запази НАТО, която днес развива военни способности на изток на прага на руските граници. И дори разширява своята дейност извън Европа.
Логично възниква въпросът, след като няма противостояща блокова структура, която да застрашава западните интереси, и Русия няма бази в Европа
защо САЩ съхраниха НАТО
На първо място, за да се държи Европа зависима. И най-важното - да не се допусне задълбочаване на отношенията й с Русия. Плащайки евтино за своята сигурност, Европа сама приема и се съгласява да бъде нещо като протекторат на САЩ. Без военен и дипломатически капацитет за самостоятелна геополитическа роля в световните отношения. Друга основна причина се корени в непроменената външнополитическа доктрина на САЩ и нейните съюзници, основаваща се на остарялото блоково мислене за възприемане на света от времето на Студената войната. В нея открито Китай се определя като враг, а Русия - като заплаха.
На тази основа, както и по силата на инерцията на победител от Студената война, САЩ като че ли не искат да разберат и приемат, че светът вече е много променен и различен. Неочаквано за САЩ глобализацията допринесе за развитие на световни процеси, които отключиха почвата на нови геополитически и регионални центрове. Те промениха вектора на международните отношения на Изток в ущърб на САЩ. Барак Обама и Доналд Тръмп правилно се ориентираха и се опитаха да отдръпнат САЩ от водещата им роля в глобалните процеси с концентриране на усилията и ресурсите на страната за икономическо развитие в съперничество с Китай. Без да дават превес на политиката от позиция на силата.
Новата администрация на САЩ в лицето на Джо Байдън върна САЩ на полето на глобализацията и избира конфронтационната линия в международните отношения. Не на основата на равноправно икономическо сътрудничество и конкуренция, а с прилагане на санкции и засилване на военно-политическите средства за възпиране на икономическия растеж на Китай и възходящото развитие на Русия. Енергийната дипломация на САЩ за диверсификация е насочена също за изтласкване на Русия от Европа и преодоляване на зависимостта й от енергийните доставки.
Следвайки блоковата си стратегия на възпиране, НАТО активизира дейността си в Източна Европа и се опитва да разширява своя обхват с нови страни като Украйна, Грузия и Молдова. А неотдавна под егидата на САЩ бе сформиран нов военнополитически блок в Източна Азия за възпиране на Китай и Русия с участието на САЩ, Англия, Австралия и Нова Зеландия.
В ход е стратегия на затягане на обръча около Русия и Китай от Запад и от Изток. Светът се намира в нова конфронтационна среда, която реално генерира постоянна заплаха за световния мир. В резултат на тази агресивна политика светът преминава през остра фаза на противопоставяне с непредвидими рискове за световната сигурност. Почти всички договори, които балансираха въоръженията между САЩ и Русия, са денонсирани. В това отношение светът е в състояние на правен вакуум. Тече надпревара във въоръженията, ООН е почти обезличена и безсилна да регулира спазването на международното право.
Нарушават се основополагащи принципи на Хартата на ООН за развитие на мирни и равноправни отношения между държавите. Всяка страна свободно и суверенно да избира обществения строй и формата на политическото си устройство и ненамеса във вътрешните работи на страните. Заобикаляйки тези принципи, под претекст за нарушаване на човешките права, САЩ не само не зачитат международното право за ненамеса във вътрешните работи на суверенни страни по света, но прилагат и военна намеса, чрез използване на НАТО като политически инструмент. С намесата в Украйна и разгръщане на настъпателните способности на НАТО на Изток до руските граници Европа е изправена пред
реален военен конфликт
Нещо повече - прибягва се до злоупотреба с разузнавателна информация и с военнопсихологическа дезинформация се изостря конфликта между Украйна и Русия, целенасочено създаден от САЩ за откъсване на Украйна от Русия и приобщаването й към НАТО. Русия се чувства застрашена за своята сигурност и мерките, които предприема като защитно средство, се използват преднамерено и преувеличено за нагнетяване на допълнително напрежение, че Русия подготвя нападение на Украйна. Това са средства за оправдаване агресивното присъствие на НАТО на Изток и необходимостта от разполагане на допълнителни сили и военна инфраструктура. Европа трябва да разбере, че може да гарантира своята сигурност и стабилност само с Русия.
С подобна разузнавателна дезинформация за притежаване на бактериологично и химическо оръжие от режимите в Ирак, Либия и Сирия бе сформирана военна коалиция и предизвикана войната в Ирак и Либия и бе разбита държавността на две суверенни страни. Дестабилизиран бе Близкият изток и застрашена сигурността на Европа.
Да си припомним кой сложи началото на промяната на границите след войната в Европа между Сърбия и Косово? Тогава Русия категорично се противопостави и предупреди САЩ, че се създава опасен прецедент, който може да бъде използван и от други страни. Самата Русия се възползва от създалата се ситуация в Украйна след намесата на САЩ и свалянето на Янукович и откъсна Крим от Украйна.
След оттеглянето на САЩ от Близкия изток и Африка и провала на НАТО в Афганистан, САЩ концентрираха цялата си политика в Европа срещу Русия и на Изток - срещу Китай, виждайки заплаха за лидерската си роля в света. Икономическият ритъм и темповете на развитие, които Изтокът задава, го превръщат в естествен притегателен център на бъдещите световни отношения. Това трябва да се възприема като обективен ход в развитието на световните процеси. Защото Изтокът като човешки потенциал, като ценности, традиции и дисциплина е в основата на техния напредък. Даденост, която всички трябва да уважават и с която да се съобразяват добронамерено в интерес на световната стабилност. В този смисъл стремителното развитие и напредък на Изтока може да бъде забавен с остарелия арсенал от военно- технически средства, но не и спрян без война, ако това е цената, която народите трябва да заплатят за оцеляването на САЩ като световен надзирател.