Позиция
Странна радост
Бен Ладен е продукт на САЩ не само като конкретен човек, а и като явление
/ брой: 104
Съобщението за убийството на Осама Бен Ладен предизвика в САЩ бурна радост. Събрани на огромни тълпи, американците ликуваха. Само минути след съобщението за смъртта на Бен Ладен стотици хора се втурнали към Белия дом. Те пеели националния химн и развявали знамето на САЩ. Полицаи издигали победоносно юмруци, а от патрулните коли ехтели изпълнения на гайди.
Четях и слушах съобщението за тази реакция на американците с лек смут в душата. И други вече го казаха:
не е съвсем нормално да се радваш на нечие убийство
Истинският човек винаги потръпва при това толкова естествено, но и толкова неприемливо явление, каквото е смъртта. При това в случая става дума не за смърт изобщо, а за насилствена смърт, смърт чрез убийство. Убийството, дори и на най-големия враг, не е начин за решаване на възникналите между хората конфликти. Дори и когато се сметне, че е неизбежно с оглед на възникналата ситуация, то трябва да се приеме не с радост, а с болката, че е станало неизбежното.
Това първо чувство на смут бе подсилено от последвалия въпрос. Какво, Господи, се е случило, че американците изпаднаха в това състояние на неудържима радост. Не, те не бяха победили в кървава многогодишна световна война. Такава радост, помня, имаше, когато бе разгромена нацистка Германия, когато по-късно бе разгромена милитаристична Япония. Но сега
не ставаше дума за разгрома на велики държави
а за гибелта на един-единствен човек. Нима САЩ могат да се съизмерват с един- единствен човек, колкото и могъщ да е той?
В така изживяваната радост виждам не Бен Ладен да е издигнат до равнището на САЩ, а САЩ да са паднали до равнището на Бен Ладен. Получаваме, с други думи, уравнението "САЩ = Бен Ладен". Това, извинете, не е комплимент за Съединените щати. За една велика държава неутрализирането на противник, макар от ранга на човек като Бен Ладен, не бива да е проблем, не бива следователно да е основание за изживяването на особено задоволство и още по-малко на неовладяна радост. Американците би трябвало да запазят радостта си за значително по-големи събития, събития, които имат или могат да имат наистина съдбоносно значение за тях. Гибелта на Бен Ладен е не спечелена война, а най-много
спечелена битка по-пътя
Дълбоко се заблуждават онези, които мислят, че сега, след убийството на Бен Ладен, светът ще бъде по-спокоен. Бен Ладен си отиде, но остана обстановката, която го породи. Добре известно е, че Бен Ладен е в буквалния смисъл творение на САЩ. Той беше техен верен съюзник в борбата срещу съветските войски в Афганистан. Те му даваха пари, оръжие, съвети. И тук, както навсякъде другаде, се прояви двойният стандарт на САЩ. Бен Ладен е добър, когато воюва срещу Съветите, Бен Ладен е лош, когато воюва срещу САЩ.
Но Бен Ладен е продукт на САЩ не само като конкретен човек, а и като явление. Бе убит човекът Бен Ладен, но не бе убито явлението, което той представляваше - явлението тероризъм. Каква е наистина ползата от гибелта на Бен Ладен, ако остава Джордж Буш, т.е. ако остава духът на политиката, която Джордж Буш олицетворява? Трябва да видим и без колебание да изречем истината, че
източникът на опасния вирус
на тероризма са Съединените щати и цялата империалистическа система, която те представляват. Остава ли Джордж Буш, няма как да не остане и Бен Ладен. Той непрекъснато ще се възпроизвежда в една или друга форма, в един или друг човек.
Ето защо, преди да убием Бен Ладен, трябва да убием, в преносния смисъл, Джордж Буш. Иначе светът няма да намери своето спокойствие.
Ще се радваме, ако това послание по някакъв начин стигне до самия Обама.