Ще дойде пролет...

Едно време имаше студове. И много сняг. Или на мен така ми се струва. Тъй или иначе смяната на сезоните е нещо интересно. Едни обичат лятото с горещините и плажовете, други харесват белотата и пързалките на зимата. А трети все чакат нов сезон... Понеже, като изчерпят хвалбите как са се справили с преспите и като започне да ги псува народът, затънал в тях до капака на колата, им трябва нещо ново - и хоп, ето ги пролетта и лятото - зелени и пъстри.
Голяма измишльотина е това календарът. Как ги е наредил да се гонят - омръзне ти непочистеният кишав град, идва пролетта със своите цветя и перспективи... Омръзне ти пролетта, идва лятото със своите горещи дни, с горски пожари и сушави реколти като в миналия век. Тъкмо омръзнеш на всички с обяснения как си се преборил със заплахите, и пак иде зима. Истински майстор е бил този, който ги е подреждал! Ако обичаш есента с нейните плодове, почакай малко и тя ще дойде, без никой нищо да прави. И училището ще отпочне пак - там мегдан за невиждани реформи, колкото искаш. А зимата със своя сняг и пързалки, дето на мнозина точно те са любими, пак ще покрие всичко, та в името на народа ще обявиш ваканции.
Сега е зима. Със своите снегове, опасни за вашето здраве. Но този път перспективата, че след нея идва пролет, пълни душите ни с радостно очакване. Сега наистина идат промени, които ще ни донесе прелестната пролет. И се надява човек, като я смени после жаркото лято, да не ни стане толкова горещо, че ти иде да съблечеш и кожата си. Кой ги е наредил тези сезони - всеки със своята прелест. И точно колкото да не ти омръзнат.
Сега обаче още е зима. И отваряме един вестник, за да прочетем в него... Първо: "Алпинисти се скриха в ледник. Спасяват антарктиците ни от снежна буря. Колона от пет шейни измъкна бедстващите българи" - това е заглавието и подзаглавията на вестникарската статия. В нея пише, че буря блокирала нашите алпинисти в Антарктида. Снежната виелица е връхлетяла Дойчин Боянов, Николай Николов и оператора Неделчо Хазърбасанов на връщане от връх Симеон
Алпинистите и операторът решили да се възползват от хубавото време, за да довършат научно-спортната си програма, но докато минат по опасно скално ледено ребро, ги застига снежна буря със скорост сто и трийсет километра в час... Все пак те успяват да се скрият и да бивакуват в пукнатина на ледника и при много тежки условия биват спасени от съседната испанска база. Добре че са на Антарктида, не тук...
Интересно е да се отбележи, че един от обектите на остров Ливингстън - може би най-високият на Тангра планина, отдавна носи името на Свети Борис, а сред обектите с български имена се полуостров Варна, Видински възвишения, Мелнишки хребет, нос Ботев, връх Ямбол, ледник Преспа, нос Самуил и връх Левски. Както сме я подкарали тук да се топим, радостно е, че там поне ще останат да можем да ги намерим.
На следващата страница от вестника четем: "На централния площад във Враца студът разцепи паметника на Ботев. Пукнатини зейнаха в дванайсетметровата фигура на войводата". И под това заглавие: един от най-въздействащите паметници на Христо Ботев, който се извисява на централния площад във Враца, се руши. И се сещаш за 25 години що монументи оставихме да се рушат, някои пък ги окрадохме, а трети дори сами разрушихме, един мавзолей отдавна го взривихме...
А иначе Ботев във Враца е дело на големия български скулптор Владимир Гиновски. Този дванайсетметров монумент е издигнат през 1964 година. Авторът на паметника казва: "Във всички случаи възторгът ми от него няма да се охлади, най-вече поради неговия прекрасен образ и неговите още по-героични подвиг и саможертва".
Доброволецът Харалампи Петров години наред се опитва да се грижи за паметника с подръчни средства. Но е крайно време експерти в тази област да се заемат с лечението на релефите със сюжети от Ботевото творчество и житейски път. Паметникът на войводата във Враца остава и се нуждае от грижи, за да се върне величественият му вид!
Обаче видях една страница и с други новини. Едни лекари, дето хич не мислят за дребните стотинки, които им дава държавата, хукнали да спасяват болни през пъртините, изродили деца насред преспите и без пръстови отпечатъци. Ех, има българи, ама кой да им го признае! А някакъв доброволец дори спасил едно нещастно и полуживо куче от приюта, дето животинките едва дишали под купища сняг. Четеш и посред зима ти става хубаво и топло на душата.
Но иде вече пролет, задала се е - зелена и пъстра. И пак вярваме, че някой ще се погрижи да спаси и нас от кучешкия ни живот в тази прекрасна страна с четири сезона.