Съд и съвест

Още в края на тази година "Международният трибунал за съдебно преследване на лица, отговорни за сериозни нарушение на международното хуманитарно право, извършени на територията на бивша Югославия от 1991 година", ще стане история... за разлика от своите затворници.
От 1 януари 2018 година МТБЮ ще бъде заменен от квазисъдебен орган на ООН - т. нар. Международен остатъчен механизъм за наказателни трибунали. Предстои този апелативен съд да разгледа жалбите на осъдения на доживотен затвор генерал Младич и Радован Караджич, който получи 40-годишна присъда. Президент на този "механизъм" ще бъде американският съдия Теодор Мерон, известен със своите демонстративно антисръбски присъди.
Последното заседание на трибунала се оказа трагично. Шестима хървати, сред които и генерал Слободан Праляк, застанаха пред съда в опит да докажат своята невинност и да отхвърлят обвиненията за военни престъпления. Те не успяха, апелационната колегия призна Праляк за невиновен само по едно от обвиненията - разрушаването на Стария мост в Мостар. Висшата инстанция потвърди присъдите от 25 и 20 години затвор. 72-годишният Праляк се отказа да приеме този вердикт и направо в залата на съда изпи шишенце с отрова. Генералът почина малко по-късно в болница. Всъщност Праляк бе осъден за бездействие. Според версията на трибунала през лятото 1993 г. хърватските формирования блокирали мюсюлманския град Позор и Праляк "не предприел сериозни усилия, за да спре започналата там етническа чистка". Освен това съдът в Хага обвини генерала, че не е забравил и да припечели от войната, като се е облажил чрез всякакви нелегални начини с 6,6 милиона евро.
Това бе трето самоубийство зад стените на затвора в Хага. През 1998 година се самоуби хърватският сърбин Славко Докманович, а през 2006-а - бившият сръбски лидер Милан Бабич. И двамата бяха открити мъртви в килиите си.
Трибуналът затваря врати след почти четвърт век работа, посветена на това да изслуша и съди тези, които са извършили най-големите зверства в Европа след Втората световна война. По време на войната в Босна загинаха над 100 хиляди души, а повече от 2 милиона бяха разселени.
МТБЮ бе учреден на 25 май 1993 г., когато с резолюция 827 Съветът за сигурност препоръча създаването на трибунала. Съдът се състои от 16 постоянни съдии и 9 съдии ad litem. Последните осигуряват постоянството на съдебните заседания, ако по някакви причини постоянен съдия не може да участва в процеса. Както се изисква от Статута на трибунала, съдиите са обективни хора с висок морал и интегритет, които притежават квалификация, необходима за избирането им на най-високи позиции с експертиза в сферата на наказателното и международното право, включително международно хуманитарно право и права на човека
За почти 25 години бяха осъдени 161 души, бяха разпитани над 4600 свидетели и събрани над 2,5 милиона документа. Има още един интересен показател: 77% от обвинителните присъди са срещу сърби, а при оправдателните положението е точно обратното: от 92-ма сърби са оправдани двама, от 32-ма хървати - 7, от 9-има босненци - трима, от 9-има албанци - петима.
Хагският трибунал се прочу със своята мудност. За първите 5 г. от съществуваното си съдът произнесе едва 2 присъди. Повечето от заподозрените отказаха да се явят в съда доброволно. Ситуацията се промени едва след операцията на НАТО в Югославия през март 1999 година заради събитията в Косово. Президентът на Югославия Слободан Милошевич бе обвинен от ООН и НАТО във военни престъпления, нарушаване на Женевската конвенция и геноцид, а Югославия бе бомбардирана от силите на алианса. През февруари 2002 г. Милошевич отхвърли всички обвинения и на свой ред предяви доказателства за военни престъпления на НАТО: използване на забранени видове въоръжения, преднамерено унищожаване на невоенни обекти, многобройни атаки срещу цивилното население. Трибуналът обаче игнорира тези доказателства. Милошевич почина в ареста докато траеше процесът срещу него.
Последният осъден от съда в Хага бе началникът на Генералния щаб на Република Сръбска генерал Ратко Младич. В края на ноември Международният трибунал на ООН за военните престъпления в бивша Югославия осъди на доживотен затвор Младич, признат за виновен по 10 обвинения, включително геноцид и престъпления срещу човечеството. Босненският сръбски генерал бе един от първите, обвинени от трибунала, и последният, осъден от него. Още на първото заседание на съда ген. Младич обяви, че е защитавал своя народ и Родина и е убивал враговете си не заради националността им, а заради спасяването на страната си.
Процесът, в който Младич бе обвиняем, се смята за един от най-трудните за трибунала. Значителни са и разноските по него - съдът е похарчил над 1.94 милиона евро само за защитата му (тримата адвокати и осем асистенти) до април миналата година, когато свърши излагането на доказателствата. Някои разходи, като тези за посещенията на семейството му при него (общо 82 от 2013 г. насам), са поети от Сърбия. Белград също така заделя за Младич по 200 евро месечно през последните 4 години.
Трибуналът също така призна за виновен президента на Република Сръбска Радован Караджич. Той бе обвинен за организирането на масовото убийство на мюсюлмани в Сребреница през 1995 година. Присъдата е 40 г. затвор за военни престъпления и геноцид.
Лидерът на Сръбската радикална партия Войслав Шешел се яви в Хага доброволно през 2003 година. Следващите 11 години той прекара в предварителния арест. На 2 ноември 2014 г. Шешел бе условно освободен заради здравословното си състояние. Той бе оправдан по всички обвинения.
След ареста на Горан Хаджич на 20 юли 2011 г. няма повече от обвиняемите, които да са се укрили. В 36 случая обвиненията са оттеглени: срещу 20 лица е повдигнато обвинение въпреки липсата на доказателства, 10 обвиняеми са починали, преди да се изправят пред трибунала, и 6 са починали по време на делата.
Пред съда трябваше да отговарят безброй високопоставени лица, но и "дребни риби", които никога не са вярвали, че могат да бъдат изправени пред съда. Трибуналът установи престъпления, в които никой разумен човек не може да се съмнява. Безброй жертви получиха възможността да се изправят срещу своите палачи, без да се страхуват да ги гледат в очите.
И все пак има нещо в присъдите на трибунала, което смущава. 60% от обвиняемите от съда в Хага бяха сърби и черногорци. В хагския затвор се оказа на практика цялото военно и гражданско командване на Сърбия - 101 души. Има много примери, които показват, че присъдите на МТБЮ са явно несправедливи. Например огромен брой от хората, воювали по време на войната в Босна и Херцеговина, се намират зад решетките на основание на съмнителни улики, твърдят експерти. Осъждат ги на доживотен затвор. Всичко това обаче подронва доверието в справедливостта на съда.
Целта на Международния трибунал за бивша Югославия бе осигуряването на справедливост за хилядите жертви и близките им, съдействие за постигането на стабилен мир в бивша Югославия и предупреждение срещу военни престъпления и престъпления срещу човечността в бъдеще. За съжаление обаче точно тази цел трибуналът като че ли не успя да постигне. Днес сърбите, хърватите, босненците все още си имат отделни, собствени истини. Ето защо всяка присъда на трибунала се гледаше през политически очила. Когато осъдеха сърбин, Загреб празнуваше присъдата като победа на своята гледна точка. Докато Белград казваше, че това е опит да се пренапише историята. Осъдеха ли хърватин (което се случваше по-рядко), тогава Сърбия триумфираше, а Загреб обвиняваше трибунала, че фалшифицира историята и поставя на подсъдимата скамейка целия хърватски народ. Колкото до косовските албанци, там нещата са ясни - те се радваха на всяка присъда, техните хора трибуналът избягваше да закача.
А близките на жертвите и занапред ще продължат да се чувстват изоставени и да виждат огромното разминаване между право и справедливост.
Днес повечето хора на Балканите приемат, че съдът в Хага така и не успя да постигне истинска справедливост и да стане фактор за помирение в региона. Идеята на създаването на съда в Хага бе, че всички участници трябва да дадат своя принос за преосмисляне и преодоляване на миналото. Независимо дали са били жертви или извършители. Май не се получи. Но може би не бива и да очакваме съдът да сложи окончателната точка на разприте на Балканите, време е да загърбим миналото и да погледнем напред, в бъдещето...


Логото на МТБЮ


Сградата на трибунала в Хага


Последната присъда завърши със самоубийството на генерал Праляк в залата на съда
БГНЕС