Пътешествия
С раница из Гватемала
Понякога градската джунгла е по-опасна от истинската
/ брой: 188
Преди години едно 20-годишно момиче погледна странно малкия ми куфар и, сравнявайки го със своя, значително по-голям, възкликна: "Значи е вярно, че с годините куфарът на жените става все по-малък!" Малко се засегнах, чувствайки се стара. Днес поглеждам раницата, с която съм тръгнала за другия край на света, и разбирам, че е права. С времето се научаваш да взимаш най-необходимото... Пък и е най-разумно да се носи, колкото може по-малко багаж, особено в случаите, когато има няколко прекачвания.
От София летях за Франкфурт, оттам - до Мексико, където трябваше да чакам самолета за столицата на Гватемала.
Поради малкото пътници до крайната дестинация, самолетът не беше много голям. Но всички ме гледат странно, защото съм единствената "бяла" на борда. Малко по-късно, когато сложих очилата, няколко човека дойдоха да ме попитат дали правилно са попълнили формулярите за влизане в страната... Явно ме бяха помислили за учителка (Тогава наистина работех като такава.).
В централноамериканската държава процентът на образованите е много нисък. Сякаш
правопропорционално на неграмотността -
престъпността е прекалено висока
Гватемала попада в т.нар. "Триъгълник на смъртта" заедно с Ел Салвадор и Хондурас. Но предварително не знам това. Предупредили са ме само да се пазя от хора с много татуировки. При някои всеки татус символизирал убит човек. Сега си давам сметка защо не са много туристите, осмеляващи се да пътуват сами...
А местните наистина се стараят да изчистят образа на страната. Служителите в хотела знаят, че сутринта много рано отново тръгвам към летището и предвидливо са ми приготвили закуска.
Самолетът този път е още по-малък - за 30 човека, и изглежда сякаш е направен от картон или шперплат. Не предупреждават да изключим телефоните, защото няма електроника, на която да се навреди.
За сметка на това, на всяка седалка има кутия с храна и сок. Последното е особено важно, защото заради високата влажност са необходими много течности. Вътре също има информация за възможните опасности...
Тик'Ак'Ал -
мястото, където боговете говорят
"Това е комплекс, в който не всички пирамиди са открити", обяснява гидът Роел Контрерас. "Където има хълм, се знае, че под него със сигурност има пирамида. Но след това започва спор между археолози и еколози дали да се копае или не. Когато все пак успеят да стигнат до някакво съгласие, от правителството заявяват, че няма пари!" И разказва, че доскоро се е смятало, че най-високата пирамида се е намирала именно в Тикал, но преди няколко години са открили друга, още по-висока, в другия край на джунглата. До нея се стигало за пет дни, като се редува ходене с езда.
Прави ми впечатление, че произнася името на комплекса по два различни начина. "Испанските колонизатори са го променили на "Тикал", за "благозвучие."
Как живеят маите днес?
В страната живеят 6-7 милиона маи, всички - далече от големите градове. Разделени са на 21 племена и говорят на 21 напълно различни езика. Не искат да учат испански. Някои са приели католическата вяра, други почитат боговете на прадедите си. (Маите вярват, че най-важните са трима - на Слънцето, Дъжда и Царевицата, като според тях произлизаме от нея. Върховният бог е Кукулкан, преименуван по-късно на Гугумац).
Живеят задружно и се хранят заедно, пият от една чаша. Ако турист иска да отиде при тях и да се потопи в битието им, задължително трябва да спазва традициите им, в противен случай бива изгонен и трябва сам да намери пътя през дъждовната гора. За съжаление, в България тази "допълнителна екскурзия" не е в офертата, а на място не можеш да се запишеш, защото е няколкодневна.
Свещеното животно е ягуарът - жълт на черни петна. Един на 100 е черен и се смята, че носи лош късмет, дори смърт. Ако мъжете от селото успеят да убият дивата котка, празнуват всички.
Какво ядат чужденците?
При температура от 38 градуса, която заради високата влажност се усеща като 50, храната е малко, но засища.
Местните не са богати, но всичко, което приготвят и слагат на масата, ги правят от сърце. Затова им става неприятно, ако някой се мръщи или отказва да опита, дори ако остави нещо малко в чинията. Знаят колко много техни сънародници умират от глад. Затова предупреждават: "Утре ще има същото за ядене, ако не го искате, да не сервираме."
Често чужденците страдат от стомашни проблеми. В джунглата единственото решение е... да се дъвчат мравки термити. Екскурзоводът е така добър да разрови мравуняк и ми дава да опитам. Вкусът е на... мента.
Приключението продължава в градската джунгла, където със сигурност е много по-опасно...