Илияна Йотова:
Ромите се превърнаха в инструмент
Казусът възроди позабравеното отношение и нихилизма към членството на България и Румъния, казва евродепутатът от ПЕС
/ брой: 207
ИЛИЯНА ЙОТОВА е родена на 24 октомври 1964 г. Завършила е българска и френска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирала е в Националното училище по администрация, Франция и в Центъра по европейски науки, Страсбург. Работила е като е репортер, редактор, водещ и директор дирекция "Новини и актуални предавания" в БНТ. Владее френски и руски език. Омъжена, има един син. Депутат в Европейския парламент от групата на Партията на европейските социалисти (PES) от юни 2007 г.
- Г-жо Йотова, върху какво акцентира Европейският парламент в началото на есенния сезон?
- Ромският въпрос бе сериозно обсъден в първия ден на работата на Европарламента. Извън дискусията, която ние провокирахме миналата седмица, Жозе Мануел Барозу в отчета за свършеното от ЕК през последните месеци и очертаването на следващите й стъпки отдели специално внимание на случилото се това лято във Франция.
- Какъв е основният извод?
- От дискусията и изказванията на еврокомисарите стана ясно, че това, което се е случило през лятото във Франция, е грубо нарушение на човешките права. В много от изказванията, включително и в нашата позиция, стана въпрос дали наистина работи Хартата за правата на човека или тя си остава само с добрите пожелания. Бе повдигнат и въпросът, че в случая няма нито един осъден ром за извършване на престъпление. Получава се така, че трябва да напуснеш Франция просто защото си ром.
- Какви рискове крие тази ситуация?
- Изключително рисково е да се коментира цялата тази етническа общност. Защото днес са ромите, утре могат да бъдат представители на други етнически групи.
- Дали няма някакви скрити цели?
- За съжаление проблемът с ромите се превърна в инструмент за две неща. Първо, целеше се отвличане на вниманието на хората от това, че определени правителства на европейски държави не могат да се справят с последствията от кризата и затова искат да поставят акцента на друго място. Второ, този случай се превърна и в инструмент за политическа употреба. Защото френският президент Никола Саркози се нуждаеше от една такава ситуация, за да премести общественото внимание от реформата в пенсионното осигуряване. Това не му помогна особено много за рейтинга, защото станахме свидетели, че цяла Франция бе обхваната от национална стачка.
- Да, но какви са истинските последствия?
- Първото, което се набива на очи, е, че има безкрайно много европейски документи, резолюции, доклади, директиви. Когато обаче реално възникне подобна криза, се оказва, че има прекалено много хартия, но малко възможности за действие.
- Какво мисли по този въпрос Европарламентът?
- Общото мнение на Европейския парламент е, че Европейската комисия действа не особено активно, че ненавременно взима съответните позиции. Действително могат да се напишат прецизно много документи, но, ако няма действащи мерки, които да имат елемента "задължителност" към държавите-членки на ЕС, ще си останем само в сферата на добрите препоръки.
- Ще стане ли това?
- Не трябва да се забравя, че е изключително важно, че става въпрос в крайна сметка и за финанси, за финансиране на проекти. Необходими са още целеви средства, които да бъдат отпуснати чрез Европейския социален фонд. От тях може да се заделят пари за ромски жилища например.
- Само пари ще решат ли въпроса?
- Акцентираме на това, че основното при решаването на този въпрос е интеграцията. Силовите методи не могат да решат проблемите, те само ги задълбочават.
- Ясен ли е ромският въпрос на колегите ви в ЕП?
- В изказването на много колеги забелязах, че те са против това да се посочват с пръст две държави от Европейския съюз, които, видите ли, не се били справили с интеграцията на ромите. Аз също попитах - покажете ми държава, която изцяло да е решила този проблем. Оказа се, че някои от моите колеги, които убедено говорят по ромската проблематика, всъщност изобщо не познават ситуацията в България. Не познават ситуацията с ромите в страната, защото тя е различна за всяка една членка на съюза. Казусът с ромите и България, Румъния и Франция възроди отново позабравеното отношение и нихилизма към членството на двете държави в ЕС.