Раздвоени между интереси и страхове
/ брой: 59
Либийската опозиция не може да свали Кадафи от власт, смята шефът на националното разузнаване на САЩ Джеймс Клапър. Обама обаче твърди, че "примката около Кадафи се затяга". Противоречиви са сигналите и от Брюксел. На срещата на лидерите на ЕС пролича дълбокото разминаване по злободневния международен проблем. Провокира го Саркози, предизвиквайки пълен хаос в общата европейска външна политика. Той обяви, че Париж признава Преходния национален съвет, създаден от противниците на режима за законен представител на либийския народ, и реши набързо да изпрати посланик в Бенгази. Партньорите му от ЕС не го последваха. Но това не го обезкуражи. И той обяви, че е готов за военна операция в Джамахирията. Останалите страни от ЕС, с изключение на Великобритания, показаха, че не са въодушевени от идеята и че са далеч от войнственото настроение, обхванало френския президент. Фрау Меркел с присъщият й спокоен тон предупреди за политическите последици от една военна намеса в Либия. И подчерта, че е "дълбоко скептична" относно идеята за военна интервенция. Според нея структурата на временното правителство е все още неясна.
Противоречивите сигнали от Брюксел логично хармонират с последните новини от Либия. От там съобщават, че еуфорията сред противниците на режима, които бяха сигурни в победата си, се сменя с паника и че те вече зоват за помощ. Самолети на Кадафи бомбардираха петролния терминал в Сидра - главния източник на приходи за режима, а също и газовия център Брега, от който се снабдяват електроцентралите в Източна Либия. Ако противниците на режима загубят контрола над него, властите в Триполи могат да оставят на тъмно въстаналите градове.
Междувременно дипломатическият маратон продължава. Докато европейските лидери умуваха над безплодна резолюция, в Съвета за сигурност на ООН Русия и Китай отклониха предложението за закриване на въздушното пространство над Либия. В Европа се засилиха колебанията. Повечето страни смятат, че не трябва да се бърза. А казаното от разузнавач номер едно на САЩ не е случайно хвърлена реплика. Нито е случаен фактът, че Вашингтон, чийто стил на поведение в подобни случаи е добре познат, се държи на дистанция. Либия е сред най-големите петролни икономики - в нейните недра лежат 46 милиарда барела петрол, което е двойно повече от запасите на САЩ.
За Европейския съюз проблемът е как бързо да преосмисли цялата си политика в арабския свят, без да рискува. Досега той добре се разбираше с близкоизточните диктатори (не беше отдавна времето, когато в Брюксел и в Париж притеснено избирахаа място за шатрата на Кадафи). Ситуацията в Либия остава много сложна и трудно предвидима -срещу народа е изправена добре въоръжена армия от чуждестранни наемници. Между тях е световната общност, раздвоена и несигурна дали да се намеси, знаейки добре колко непридвидими са хитростите на Кадафи. А ООН рискува да потвърди безсилието си в момент, когато трябва да гарантира сигурността в един взривоопасен район.