Прекрасното чудовище на Бел Епок
/ брой: 19
Мост и на моста жена с разкошна синя рокля.
Тя е богата, привилегирована, бременна, съвършено отчаяна и съкрушена. Скача в реката и умира, а тялото й попада в ръцете на най-невъзможния учен на епохата, който й връща живота.
И така започва историята на "Клети създания" на режисьора Йоргос Лантимос.
Епохата е Бел Епок, времето на Ницше, на Оскар Уайлд, на Карл Маркс, прекрасната епоха, бременна с две световни войни, майка на модерните времена, на технологичната революция, на сексуалната революция, на болшевишката революция.
Противоречието и многообразието на епохата лягат върху крехките плещи на героинята на Ема Стоун, която трябва с новото си, изчистено съзнание да се сблъска и да опознае всички тези идеи и течения на времето.
Нихилизмът на Ницше, богоборчеството, има ли право човекът да се меси в делата на Господ и да си присвоява неговата роля, всичко това се бие с пусналите из цяла Европа корени на социализма, толкова дълбоки, че стигат чак до бордеите. Там са и големите философи с тревожните въпроси, "които никой век не разреши", там е все още старият обществен патриархален ред, който налага подчинение на жената и нейната сексуалност.
Филмът е издържан в приказната естетика на Ар Нуво, така наречения сецесион, с елементи на стиймпънк.
И насред тази богата пищност една крехка бяла жена с абаносови коси и мозък на дете - съвсем, съвсем буквално, прекосява света и побеждава мъжете, накарали я да скочи от моста. Филмът е феминистки, без да се стреми да бъде такъв. И в това е силата му, защото показва многообразието на отношенията между двата пола. Образът на мъжа тиранин, но и на мъжа творец, демиург, на мъжа жертва, осакатен от експериментите на баща си, на мъжа Денди, разбивач на женски сърца, на мъжа учен, на мъжа с високите хуманистични идеали на времето.
Всеки един от тях претендира за любовта на Бела, героинята на Ема Стоун, но тя е... дете.
И нейната детска капризна природа си иска своето.
Какво ако имплантирате у един зрял човек изцяло детски ум?
Какво ако там, където са царяли объркаността, страховете, самотата, подчинението и отчаянието на възрастната личност поникне детската необремененост, детското любопитство, детското безстрашие, детската неспособност за различаване на добро и зло.
Какво ако тръгнеш към света без очаквания, само с безгранична жажда за познание, без да слагаш морални етикети на нещата, ако не се привързваш към хора и ситуации, а само наблюдаваш и се учиш, ако възприемаш и най-трудните части от пътя като приключение.
Тогава ти си безстрашен, напълно неуязвим, напълно свободен, ти си чудовище, прекрасно чудовище, а светът е твой...