Прав ли е бил дядо Славейков?

През 1875 г. Петко.Р. Славейков по повод провалил се избор за настоятелство на българското  читалище в Цариград пише гневно стихотворение, което започва, но и завършва с една убийствена  за народа ни оценка: Не сме народ, а мърша.
След него мнозина, прекалено критични към българския народ, заповтаряха тези думи, без да се запитат дали дядо Петко Славейков сам е вярвал в тях. Не смятам за възможно този дълбоко враснал се в народа ни човек да е имал наистина такова мнение за него. Бил е гневен, милият, заради онзи провален избор и е казал това, което не е мислил. Но кой от нас не е изричал думи, заради които после дълбоко е съжалявал?
Не е бил, разбира се, прав Петко Славейков и няма как да е бил прав. Не може да е мърша един народ, който въпреки продължилото почти пет века османско иго е успял не само да съхрани своето самосъзнание, но и в тъмнината на робството да роди такива светли титани на мисълта и делото като Паисий, Ботев, Левски, Раковски. И още в първите години след Освобождението нашият народ постигна удивителни постижения в областта на държавното строителство, културата, изкуството и ако щете във военното дело. Ще си позволя да привлека като свидетел Фр. Енгелс, който по повод Сръбско-българската война през 1885 г. пише следното:  "Но против всички очаквания българите, без руските офицери при съотношение на силите двама срещу трима, разбиха презглава сърбите и завоюваха уважението и възхищенията на изумена Европа" (М/Е,Соч., т.36, с.473).
Същият този народ, довчера рая, в Балканската война разгроми своя вековен угнетител и отново удиви света, като превзе непревземаемата, както се смяташе, Одринска крепост. За няколко десетилетия нашият народ надрасна много други народи. Той пръв се надигна и на борба срещу фашизма - тази застрашила цялото човечество тежка социална болест. Той е един от малкото народи, спасили своите граждани евреи. Едни от най-големите певци в света - Борис Христов и Гена Димитрова - са българи. Един от най-големите поети на човечеството - Никола Вапцаров - е българин. 
    Трябва, от друга страна, да кажем, че българският народ е страхотен народ, но в него има  все пак немалко недостойни хора. Но в кое стадо, пита вековната мъдрост, няма мърша? Много негодници проявиха гнусния си нрав и преди, и след Освобождението, и преди, и след фаталната за народа ни промяна през 1989 г. Във всеки народ ще откриете най-малко толкова подобни отрепки, колкото и в нашия. Нима този толкова интелигентен народ, какъвто е германският, не се превърна сам в най-зловонна общност, като позволи на един психясал ефрейтор да го вкара в извършването на небивало тежки престъпления срещу човечеството?  А дали няма подобни явления във френския народ, дал на света скрижалите на Революцията от 1789 г., но и превърнал своята държава (Виши) в придатък на ужасния нацизъм? А какво да кажем за недостойните в благородния руски народ? Те предадоха интересите не само на съветската социалистическа държава, но интересите и на съюзените с нея социалистически държави в Европа.  
    Наличието на мърша у нас е несъмнено. Политическата я откриваме преди всичко в редица политически партии. Това са организации, съставени от отпаднали тъкани от други партии. Че от какви хора се състои например политическата партия ГЕРБ, ако не предимно от бивши членове на БКП като Бойко Борисов, Цецка Цачева, Красимир Велчев, Аньо Ангелов, Сергей Игнатов и пр. и пр. Те са в този смисъл "отпадъчен продукт", който по елементарните закони на биополитиката се превръща накрая в непоносимо противна политическа сбирщина, в която няма да откриете нито високи идеали, нито висок морал, но в която невежеството (простотията) безпрепятствено проявяват цялата своя агресивност. Такива хора никак не се срамуват от това. Напротив, те се гордеят с простотията си.
     Доказателства в това отношение ни предлага самият лидер на ГЕРБ. Чул бях, че някъде той бил казал, че е прост, но прости били и хората, които са го слушали, поради което именно те така добре  се и разбирали. Не исках да повярвам, че е възможно лидер да изрече това. Несериозно е, разбира се, да се твърди, че този човек бил прочел само "Винету". Той е завършил все пак висше образование, защитил е и някаква дисертация, придобил е в резултат на това определена култура. Тогава?
Объркан, реших да се обърна за информация към Гугъл. И когато написах ключовите думи и кликнах, на екрана се появиха точно тези думи, които не исках да повярвам, че той, лидерът на ГЕРБ, е произнесъл. На среща с металурзите от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали Борисов е казал точно това: Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме. 
Както се казва в такива случаи, нямам думи.  След като е казал човекът тези думи, вече няма как да не се съгласим, че е прост. При това,     признавайки това, той не осъзнава, както изглежда, че е много прост. Един човек би могъл да казва каквото иска за себе си, но никога не би си позволил да нарече прости своите събеседници. С повече интелигентност този господин можеше да не ги унизява, щеше да постигне с повече успех евентуално търсения резултат.
Не за пръв път въпросният човек е проявил простотията си. Спомням си думите, с който той, министър-председателят, от трибуната на парламента се нахвърли върху народната представителка Корнелия Нинова: "Няма да ми говорите така. Така можете да говорите на мъжа си, на любовника си, но на мен няма да говорите така!" Не зная как г-жа Нинова се сдържа и не му удари шамар, за да го постави на мястото му. Тази проява на господина не бе проява на простотията, тя бе проява на простащината.
Тези дни хвърлям от време на време поглед към опротивелия ми телевизор и случайно попаднах на щастливо изживяващия се лидер на ГЕРБ. Разхожда се човекът като селски ерген из кулоарите на парламента с ръка в джоба, подсвирква си с уста  (липсва му само синджирчето, което да върти на някой пръст) и търси политически противник, на когото да покаже не мозък, а мускули. "Победих ви" - хили се той срещу всеки срещнат народен представител от БСП. Не е способен, бедният, да разбере, че той и неговата партия никога няма да победят една партия, каквато е БСП. БСП е продукт не на временно възникнали котерийни интереси, а на историческото развитие не само на нашия народ, а на цялото човечество. Човечеството се нуждае не от дребни мошеници, а от социална справедливост за всички, защото, както е казал поетът, всички сме деца на майката земя. И такава партия като БСП има във всяка държава, и то не за година-две, а за векове. ГЕРБ я има само в една държава и то само за едно мигване на историята. Мършата е недълготрайна.
В цялата тази твърде неприятна картина най-неприятното е все пак не ГЕРБ, не и фюрерът, наречен Бойко Борисов (тях ги имаме още от времето на Алеко), а фактът, че неколкостотин хиляди български граждани преди няколко дни гласуваха за тях, като по този начин гласуваха против себе си. Това е не само тъжно, но и опасно. От коя простотия, дошла на власт, можем да очакваме друго освен социални бедствия?!
Спасението има два пътя. Единият е отрезвяването на хората, другият е съдебната власт. Всички тези фюрери и гаулайтери са за затвора, но ще има ли съдебната власт куража да доведе благородното дело до самия край. Остава само да се надяваме!