Познания и дарби, които преосмислят света

Камен ВАСЕВСКИ е роден през 1935 г. в с. Крушаре, Сливенско. Има висше икономическо и висше журналистическо образование. Доктор е на филологическите науки.
    Две десетилетия е главен редактор на в. "Сливенско дело", после щатен регионален кореспондент на издателската къща "Земя прес", няколко години заместник-председател на Окръжния съвет за култура в Сливен.
    Автор е на повече от 50 книги: поезия, проза, изследвания, мемоари...
    За 80-годишнината на юбиляря издателство "Български писател" поднесе на читателите няколко заглавия на твореца: "Гео Милев: начинател и редактор на вестници и списания, журналист и публицист" (монография), "Живи и след смъртта си", том 1 и том 2 - спомени за български художници, и "Да повярвам ли на очите си, ако пак те видя? - роман, който не разказах до днес."
Член е на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти.

Камен Васевски възлиза на своя житейски и творчески връх с десетки книги поезия, проза, литературни изследвания, отделно десет тома избрани съчинения. Благороден труд на просветения разум, морално присъствие в духовния живот на България. Един от малцината съвременни творци, безспорно проявен в художествени и научни поприща.
Още на млади години той избра поезията като сияние в художественото слово; прозата - като представа за безкрайността на човека; литературно-критическото изследователство - като сърцевина на естетически полемики и идейни пристрастия; мемоаристиката - като приемственост между поколенията. И покрай всичко това прояви и проявява до днес неуморна ангажираност в духа на Сливен, във възраждането на града на неговия живот като средоточие на история и съвременност.
Високообразован, притежател на академичната титла "Доктор на филологическите науки", всестранно талантлив, Камен Васевски с познания и дарби преосмисля света, в който живеем.  Съвременният читател има основания да потърси себе си в неговото творчество - и да се открие в различните му жанрове. Например в "Предишна памет", "Преживяно и изстрадано, но не забравено", "Живи и след смъртта си", "Неосветени светове" - спомени за писатели и художници; в сборниците с повести "На ябълка ухае часът последен", "Без умора да обичаш"; в току-що публикувания пътеписно-есеистичен и сантиментален роман "Да повярвам ли на очите си, ако пак те видя"; в пътеписни и есеистични книги "Шепа думи от пътя", "И аз видях Америка" (в съавторство с неговия син Василен Васевски); в стихосбирките "Следзалезна трева", "Пепел и надежда", "Облак смъртоносен и дъга висока", "На ревера ми - птиче перо"... Възприемам като особено красива любовната му лирика. В  непосредствено сравнение, да кажем, с друг майстор, на когото принадлежи израза "Каква жена! Каква камбанария..." Камен Васевски подобно на Яворов извайва чувства, а не видения.
Животът ми предостави възможност да общувам и другарувам с Камен Васевски от времето преди псевдонима, с който той възвести себе си. Тогава той бе Георги Василев, студент във варненския ВИНС. Там заедно усвоявахме  икономика и финанси, но литературата ни обземаше много по-силно. Там той щрихираше първата си книга - стихосбирката "Лястовици над къщите", но Камен Васевски  започна още там да търси не само своите сюжети и теми, но и своите интелектуални предшественици. Не случайно сътвори великолепни литературни портрети на най-изтъкнати писатели, с които е общувал, поддържал кореспонденция, за които е добивал архивни документи и снимки. Константин Константинов, Никола Фурнаджиев, Димитър Панталеев, Елисавета Багряна, Дора Габе...
 По същите причини с особен пиетет Камен Васевски се насочва към живота и творческото дело на Гео Милев. Книгата му "Гео Милев- начинател и издател на вестници  и списания, журналист и публицист" допринесе за по-дълбоко навлизане в живота и творчеството на гениалния творец, който пръв измежду всички прозря националната ни култура като съставна част на европейската, и приложи европейски критерии в оценката на литературата, театъра, пластическите изкуства от началото на двадесетия български век. Научноизследователската същност на книгата жанрово има преди всичко характеристиките на обширна монография. Това е забележителен труд на Камен Васевски, който възстановява в културната памет на съвременника мястото на почти всичко, създадено от Гео Милев -  стихотворения, поеми, стихотворения в проза; театрални рецензии, портрети на артисти и писатели; знаменитата студия за чуждите влияния върху българската литература; литературнокритически статии от списанията "Пламък" и "Везни"; поетически преводи от френски, белгийски, немски, австрийски, руски, украински, английски, американски поети; известни и неизвестни досега писма до литературни съвременници  от България и Европа.
В качеството си на дългогодишен съратник на Леда Милева мога да определя тази книга на Камен Васевски като негово основополагащо дело в това силово поле на българската литературна история. И да споделя, че като осветява големите културни фигури на нашето минало, Васевски избира своето литературно място именно сред тях - силни таланти, възрожденци по дух, родолюбци, хора на класически обществен идеал. Велики предшественици предопределят неговата жизнена и естетическа позиция. Той е там, където са те - при плодотворната Иван-Вазова традиция и при безусловното Гео-Милево приобщаване към световните образци.
Специален е приносът на Камен Васевски в книжовността за колекционерството на произведения на изкуството. Той изтъква естетическата същност на стилните колекции на Богомил Райнов, Светлин Русев, Александър Лилов, Георги Йорданов, събирани и съхранявани с идеята да допълват националното културно наследство. Самият Камен Васевски също е колекционер на картини, както и безкористен дарител. Последният му акт бе, че по случай юбилея си дари тези дни на сливенсктата Национална художествена гимназия "Димитър Добрович" петдесетина маслени картини и рисунки от видни наши художници.
Книгите на Камен Васевски се четат и създават истинска представа за истинските измерения на твореца. Все пак не мога да не отбележа, че снобският литературен салон е затворил врати за неговите идейно-художествени позиции поради несъвместимостта им с нововъзникнали като форма на наднационална цензура нормативни естетики. Телевизиите го подминават поради  недостатъчна осведоменост и явна тенденция за обезценяване както на българската литературна класика, така и на актуалния литературен процес. 
Но неизмеримо по-важно е, че творци от различни поколения са оценявали по същество делото на Камен Васевски. Това са Константин Константинов, Найден Вълчев, Илия Волен, Фани Попова - Мутафова, Паун Генов, проф. Георги Димов, Борис Делчев, Димитър Гундов, проф. Иван Сарандев, Марий Ягодов, Иван Сестримски, Слав Хр. Караславов, Максимилиян Киров, Анастас Стоянов, Петър Караангов, проф. Иван Цветков, акад. Иван Радев, Иван Вандов, Ана Александрова и много други, между които и един негов връстник, който му пише преди години:" Зарадвах се много на новата ти книга. Тя съдържа същата тази твоя хубава и чиста поезия, която цял живот ме съпровожда".
Мои думи, които повтарям и днес.

80 години от рождението на твореца