Будители
Подвигът на книжарите
"Няма от какво да се боим!... Бесилката ще ни е причастие!", казва Стоян Табака с въже на врата, изтърсва си цигарлъка, туря го в пояса си и умира красив и спокоен
/ брой: 211
На дома, в който живея, допреди няколко години имаше паметна плоча с почернял от времето надпис:
"Тук бе обесен на 15.ХI.1877 г. книжарят Стоян Недялков Табаков, борец за освобождението на народа от турско робство".
Вярвам, че някои от минаващите покрай жилищната кооперация на бул. "Дондуков" 5 в столицата си го спомнят. Плочата бе поставена високо на стената, до входа на Банка ДСК.
- Кой е Стоян Недялков Табаков, какъв герой е бил този българин? - вече няма да има кой да си зададе този въпрос. След като злосторници изкъртиха плочата за жълти стотинки, паметта за него окончателно ще бъде изтрита от съзнанието на софиянци. А Книжаря, както е бил известен в миналото, е име, което не бива да забравяме.
Стоян Недялков Вардев, известен още с прякора Табака, е роден в Якоруда. Баща му бил селски зограф, който "шарел" сватбени ракли с цветя, рисувал пейзажи по стените на къщите. Пазарили го да нашари с пейзажи и трендафили дарителните стаи в Рилския манастир. И от благодарност за изкусната му работа управата на манастира приела сина му Стоян, изучила го на четмо и писмо. Тук Стоян за първи път видял пандури - въоръжени българи, които пазели манастира. Тези бивши харамии и хайдути, стражници на манастира, му направили много силно впечатление. По-късно съдбата го отвела в София.
Заедно със своя братовчед Никола Вардев, Стоян открил през 1867-1868 г. първата книжарница в София - в Златарската чаршия, близо до красивия градски часовник. В дюкянчето, наред с кръстчета, глобуси, карти и свещи, те продавали "Песнопойка" с хайдушки народни песни, "История на хайдут Сидеря" от Никола Козлев, "Поевропейчване на турчина" - комедия, издадена в Браила от Д. Паничков, "Дунавските българе" от Д. Илавойски, преведена от Христо Ботев, и др.
Предполага се, че Стоян Табаков е разпространявал и малката книжка "Стихотворения" от Ботьова и Стамболова... В книжарницата му се събирали много будни българи.
Освен в София двамата книжари обикаляли околните села и разнасяли с кон книгите сред народа. Стигнали до Пирот, Ниш, Разлог, Горна Джумая, Плевен, Радомир, Трън, Самоков и Дупница. По време на една обиколка из селата край София Стоян Табака едва не бил убит. Черкези го нападнали, за да го ограбят. Взели му кончето и кесията. Сандъка с книгите обаче оставили. В него, между двойното дъно, били онези малки книжки, на чиято корица лъв разкъсвал турски байрак - "Устав на Български революционен Централен комитет".
Пишело, че е издаден в Женева, а всъщност бил отпечатан в Букурещ, в печатница "Свобода". Книжарят знаел, че ако една от тези книжки попадне в турския конак, с народното дело в Софийско е свършено. Затова се съгласил кончето да му вземат, но сандъка с книгите да му оставят.
Освен двамата, на това благородно дело се посветил и Георги Стоицев, псалт в черквата "Св. Неделя", и дякон Никола Стефанов Крушкин (Чолака) от село Бистрица. Дякон Никола служел в Драгалевския манастир, докато не срещнал Васил Левски. Апостола често се криел в обителта. Никола последвал примера му и захвърлил расото. Отворил книжарница в София, защото съзнавал, че на народа били нужни и книги, не само оръжие.
В началото продавал книги в българската махала Кору-чешме, после станал пътен книжар из шопските села. "Шопският апостол" се обличал "ала франга" - с бяла риза и черна връзчица, с неизменно притисната към тялото лява ръка. (Като дете се бил осакатил по време на игра с барут - останал с една ръка, бил еднорък, оттам и прякора му Чолака.)
През 1877 г. софийските будители започнали да работят все по-конспиративно. Близки сътрудници на Васил Левски, книжарите не прекъснали дейността си и след неговото залавяне. Настъплението на руските войски и бунтът на софиянци озлобявали все повече валията Махзар паша. За най-малкото провинение в София се издавали смъртни присъди. Бесилки стърчали във всички квартали. Най-много били на пазарищата.
Въпреки заплахите и заканите, книжарите организирали младежите за самоотбрана и спасяване на града от грабежи и опожаряване.
Турската власт се досещала, че българите се готвят за съпротива, но не знаела кой е вдъхновителят на организацията. Пръв в конака бил наклеветен Георги Стоицев. Хванали го край огъня на един овчар. Като видял отдалече препускащите конници, той разбрал, че идват за него и побързал да изгори книгите. Ала вместо тескерето, оставил екземпляр от "Песнопойката".
На разпита излъгал, че книжката бил намерил случайно на пътя. Съдията обаче успял да научи от простодушната му майка, че песнопойките са му дадени от Стоян Табака и Никола Вардев. Освен сина й и Никола Чолака ги разнасял из околните села. Така турците лесно открили "опасната стока" в книжарниците на четиримата будители. И тогава ги оковали във вериги. Осъдили ги на смърт чрез обесване. Спасил се само Никола Вардев, който излъгал съдията, че е готов да приеме исляма.
За обесването на книжарите разказва лондонският вестник "Стандарт" в една дописка от София. На 15 ноември 1877 г. Стоян Табака се облякъл като за празник. В килията Георги Стоицев и Никола Чолака били посърнали. Но той намерил кураж да ги ободри, като им казал: "Няма от какво да се боим!... Бесилката ще ни е причастие!"
Като повикали Стоян Табака пред бесилката в някогашната махала "Капана" до красивия градски часовник, той изтърсил цигарлъка, турил го в пояса си и се навел да окачат надписа, който на турски, гръцки и български съобщавал за какво е обесен. И пред смъртта Стоян бил спокоен, и с въжето на врата бил красив!
Н. Владикин ни е оставил спомен, публикуван в сп. "Дума" от 1890 г., според който английският журналист от "Стандарт" бил толкова силно впечатлен от гледката, че "помолил турското правителство да му позволи да откупи дрехите и чибучката на обесения, за да ги фотографира и изпрати в музея за восъчни фигури на г-жа Тюсо в Лондон"...
Никола Чолака обесили пред книжарницата му на ъгъла на днешните улици "Витоша" и "Алабин". Преди да ритнат бурето под краката му, той успял да извика: "Аз роб ще умра, но българският народ свободен ще живее!" Умрял преди да изгрее свободата, недочакал свидната си рожба Любица, която се родила три месеца по-късно...
Георги Стоицев увиснал на бесилото до Лъвов мост, известен в миналото като Шарения мост.
Друг борец за свободата, който също увиснал на бесилото в последните дни на робството, бил Киро Гьошев, наричан още Киро Селенчето или Киро Кафеджи. Той продавал в кафенето си също книги, сред които и бунтовническата песнопойка. Бил изключително колоритна личност - гласовит и с горещо сърце, рекламирал книжките, като изпявал по някоя и друга песен от песнопойката. Него турците обесили на "Говежди пазар" (край ул. "Позитано").
На 23 декември 1877 г. отрядът на есаула Тишченко влязъл в София. Турските войски вече били отстъпили през Бали Ефенди (Княжево) и Владайските възвишения. Русите минали край ограбената книжарница, където още стърчало бесилото на Стоян Табака. Посрещнали ги младежите от отряда за спасяване на града от опожаряване.
Героичната смърт на четиримата книжари от София всъщност била крачка към тяхното безсмъртие. Можем само дълбоко да съжаляваме, че днешните столичани не знаят почти нищо за тяхната саможертва...
Стоян Недялков Вардев с прякори Книжаря и Табака (вляво) и Никола Вардев
Никола Вардев, братовчед на Стоян
Георги Стоицев, псалт в черквата "Св. Неделя"
Никола Стефанов Крушкин-Чолака - "Шопският апостол"
Драгалевският манастир, където дякон Никола срещнал Васил Левски, който често се криел в обителта